В последните години Бургас се слави като Най-добрият град за живеене в България. То какво ли друго остана на изтерзаната бургаска общност, освен да повдига духа си, слушайки класациите на едно радио, придвайки и особена важност. Главната, както наричаме улицата, минаваща от гарата до Новия Свободен, някога беше осеяна с магазинчета за книги и дрехи, няколко интересни места като детски фризорски салон, и множество, вече забравени неформални заведения – сладкарнички, баничарници, шкембеджийници и ресторанти.
Няколко да споменем само
- сладкарница Пчела – нагоре от Тройката вдясно, почти срещу билетния център,
- ресторант Варшава, който така и не помня да сме ходили, защото нашите го считаха за отдалечен
- кебапчийницата на Тройката – една заведение, което сигурно е било за бързо хранене, обаче там помним странджанките и кепабчетата – близо до „кенефите“
- вегератиански ресторант – до къщата на Мария Хаджипетрова, в който така и не влязох, докато го имаше – днес там е дупка – защото мислех, че не мога да изживея да ям нещо без месо
- естествено ресторант Черно море – днес ПИБ, обаче култово място, в което празнувахме годишнини от сватбата, годишнини от завършването, и го мислехме за една много изискана и скъпа кръчма, в която не можеш да влезеш ей така. Сега, отдалечено във времето се чудя – що ни е трябвало вместо да влезем с дънки, като нормални млади хора, сме се обличали с костюми и официално дрехи като комсомолски секретари. Може би, защото тогава по костюма посрещаха, по бакшиша изпращаха.
- Шкембеджийница срещу ресторант Черно море, от която ходихме с канчета да купуваме страхотно шкембе, защото ни беше срам да ни видят вътре да се храним, а пък днес се счита за изискано да се набухаш в 3 заранта, ако е останало място, в някоя шкембеджийница. Е, там помня, да има 3 вида шкембе – телешко, агнешко, свинско – и все ми беше чудно по какво ги различават и дори не помня ние точно какво купувахме, сигурно е било телешко, защото се считаше, че телешкото е полезно за децата.
- Ресторант Победа да не забравяме – на тройката – нещо като обединено помещение на Аптеката до Общината и Силвъра – там помня само няколко сватби на братовчеди – май бях на 3-4 и после на 13-14 години, ама ... акъл човешки – не помня дори кое копче на дистанционното за какво служи.
- А като тръгнем в обратна посока – към ЖП Гара ... ей това направление – днес нямам идея какво точно има там, защото е нещо като просяшко сборище, но Морски вълни – алтернативата на Рибарска среща – какви калмари, какво чудо, какви риби и други гивезелъци. Май, за да седнеш там беше нужно да имаш едва ли не предварителна резервация, или евентуално, ако минаваш по улицата на пореден тегел – да те викне някой познат-приятел-братовчед, за да седнеш. Що ми се чине, че там точно имаше едни чироз, който много ми харесваше.
- Имаше и едно загадъчн заведение, което май беше коптор, ама се считаше много тежкарско – Интера, защото там отиваха тези, които пътуваха, а пък тези, които пътуваха едно време (моряци ги наричахме) се считаха за хората с най-висок статут в Бургас и с най-висок стандарт на живот. Повечето се изпожениха за селянки, които припаткаха между 6-тата и 20-тата година от женитбата, че им писнало било все да са сами, обаче ако мъжете им оставана на брега и им писваше, щото паричките винаги са били хубаво нещо – и при социализма, и при капитализма, и при неустановеното настояще, в което живеем.
- Ех! Не е заведение, но точно там, където днес е някакъв магазин за телефони , или поне беше – почти на ъгъла, до книжарницата срещу скъпия магазин за плодове и зеленчуци, имаше нещо, което не е заведение, но беше Лимонададжийница. Една редовна спирка в горещите летни дни – все ми се струва, че и тогава беше много горещо.
- Ама как щях да забравя Березка, как! Толкова скрита, че можехме да пушим като ученици и да не ни види никой, дори да минава по Главната на самтиметри от масата ни. Даже понякога се засичахме там с по-авангардните даскали от гимназията, обаче взаимно се Непознавахме.
Толкова засега.
Показват се публикациите с етикет заведение. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет заведение. Показване на всички публикации
неделя, 30 март 2014 г.
понеделник, 26 август 2013 г.
ETHNO
Някога книжарница, в която харчехме събраните от закусни стотинки, за да се сдобием с поредната книга от Световна класика или библиотека Галактика. На стълбите, които бяха на самата Александровска се струпваше опашка, а на врата висеше списък с новополучени книги и бройките на всяка от тях
Сега си мисля, че реденето на опашка за книги не означава, че публиката е четяла повече - книгите просто бяха един от малкото елементи на украса, които не се считаха за еснафска отживелица, и нямаха буржозен отенък, какъвто всъщност имаха. Невежеството достигаше дотам, че нищо не подозиращите родители забраняваха да се чете "Декамерон", а в Английската изучавахме Чосър.
Вляво от книжарницата, на мястото на заведение в Бургас Бакарди (ако са минали много години след написването на този текст, не е ясно какво има там) бее скъпият магазин с банани и портокали, и някакви зелени плодове. Разглеждахме витрините така, както внуците ни разглеждат обора на съседите на село - с усещане, че са в зоологическа градина.
Ресторант РETHNO поне на снимките изглежда Средиземноморски.
Сега си мисля, че реденето на опашка за книги не означава, че публиката е четяла повече - книгите просто бяха един от малкото елементи на украса, които не се считаха за еснафска отживелица, и нямаха буржозен отенък, какъвто всъщност имаха. Невежеството достигаше дотам, че нищо не подозиращите родители забраняваха да се чете "Декамерон", а в Английската изучавахме Чосър.
Вляво от книжарницата, на мястото на заведение в Бургас Бакарди (ако са минали много години след написването на този текст, не е ясно какво има там) бее скъпият магазин с банани и портокали, и някакви зелени плодове. Разглеждахме витрините така, както внуците ни разглеждат обора на съседите на село - с усещане, че са в зоологическа градина.
Ресторант РETHNO поне на снимките изглежда Средиземноморски.
четвъртък, 3 декември 2009 г.
Възраждане
Стануването е онова странно премеждие по време на маневра, при което поради странна конфигурация на екипа тестери, маневрата се изражда и притъпява усета на трупите (Бележка на временно стануващ: тр[у:]пи като troops (войски), а не като "трупи", демек спиртосани кютуци).
От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.
Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.
Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва ... защо, кой беше инициаторът ?! ... защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия
Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!
Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:
туршия - задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.
червеното вино - цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..
поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски ...
пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.
Кюфтетата - не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат
чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата ...
екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите
сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още
обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива
От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.
Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.
Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва ... защо, кой беше инициаторът ?! ... защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия
Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!
Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:
туршия - задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.
червеното вино - цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..
поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски ...
пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.
Кюфтетата - не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат
чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата ...
екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите
сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още
обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива
вторник, 26 май 2009 г.
Узаконена простотия
Бургас беше кротък, интелектуално плътен град, наситен с аверчета.
След това дойдоха айтозлии, карнобатлии и осраха пейзажа
На върха на "Кирил и Методи", срещу Автото, има голям ъглов блок от червени тухли и там винаги е прохладно, а преди няколко години откъм Демокрация имаше кафене, с най-доброто и почти най-скъпо кафе в Бургас.
Още от април масите се слагаха в специално пригодени места за паркиране на времето, а около тях имаше храстчета и трева, подобна на онази по голф игрищата, което веднага показва, че кракът ми нивга не е стъпвал на такова място
После стана Фурна, по-скоро хлебопродавница, която почти никога не работеше, а беше адски луксозна, което наведе всички на мисълта, че там се перат пари ...
После стоя затворено, май ... и днес сутринта пътуваме от Отрезвителното към Офиса.
Отвън има шатри
найлонови, в претенциозно черно и бяло, което е изклчително подходящо за улична кръчма
Идеята за лукс е толкова засегнала мозъците на дизайнера, че той е окосил тревата и е покрил пръстта с камъчета тип "мозайка" като в пода на банята на старата ни къща
Палмите, толкова присъщи на местната флора и засадени в дървени каци, са заменили свежата до скоро тревица на неадекватното заведение появило се до още по-неадекватния светофар до Чадъра.
Фигури от черни и бели камъчета (и сиви разделителни такива) са покрили тревните площи, които са вече бивши.
Някой безсрамно е узаконил поредното вандалско действие.
четвъртък, 20 май 2004 г.
Шкембеджийницата на "Оборище"
Шкембеджийницата на "Оборище" комай остана единствената истинска. Обаче работи само до 20-21 часа (нейните клиенти са тези, които в 11 часа сутринта са вече наквасени и едва ли имат нужда от последна фаза. Те употребяват шкембето по неправилен начин - те се Хранят с него!
Шкембеджийницата е на улица "Оборище" в пресечката между "Гурко" и "Иван Богоров".
За Нормалните бургазлии - близо до Химическото чистене
За Младите и пришълците - срещу офиса на НефтоХим Инвест
За истинските Бургазлии - зад трета поликлиника, там, където едно време имаше градинки с жълт пясък.
Шкембеджийницата е на улица "Оборище" в пресечката между "Гурко" и "Иван Богоров".
За Нормалните бургазлии - близо до Химическото чистене
За Младите и пришълците - срещу офиса на НефтоХим Инвест
За истинските Бургазлии - зад трета поликлиника, там, където едно време имаше градинки с жълт пясък.
вторник, 20 януари 2004 г.
ДУХЪТ НА ТИГЪРА
Адресът "Цар Симеон" 22 е направо престъпен за това дървено бижу, съпоставимо с индиански тотем.
Описателно: на ъгъла на Богориди и Републиканска. И още по-ясно - по диагонал срещу "ЕвроШоп". За онези нашественици, които казват "отивам на море", вместо "отивам на плажа" - като излизате от морската (централния вход), надолу към часовника - минавате "Златна котва", после остатъка от лятното кино, пуканките, едно блокче на 4 етажа и стигате до такситата. ... е това е мястото - на ъгъла отсреща вдясно. Пред него има изнесени маси и бъчвички, в които през зимата е пелинът.
Преди години това имаше дворче с калдъръм (не толкова често срещана комбинация из един истински град, какъвто е Бургас) и със смокиня в него. Сега смокинята е на 46% вътре в кръчмичката. 35-40 места - маси и пейки а'ла Димо и подходящи за целта покривки - чисти, но с лекета, които допринася за уюта на заведението.
Камина. Момчета, които сервират са чевръсти.
Кофти е само, че кой откъде свърне все се заглежда вътре, а мястото е лично.
Ракия - обикновена поморийска (малка) - 0.55
Бургаско наливно голямо - 0,87
Марули с яйце - 1,38
Чушка бюрек - 1,28
Пържени картофи (без) - 1,34
Език в масло (ама сериозен език, но резенче от такъв) - 2,68
Безалкохолно - 0,60
Каменица бут. 1,06
Много точна маджа - пържени цели картофи (пресни) чеснови с копър и масло! - 1,56.
Винаги е пълно, но на 048780970 можете резервирате места.
Наблюдателни посетители са забелязали, често засядащи в кръчмето банкери.
Фирмата е: ЕТ "Голдтекс",
Улица "Яворов" 18, ДН 1021104716, БУЛСТАТ 812033603Е (поне така пише на финансовия бон) :
Описателно: на ъгъла на Богориди и Републиканска. И още по-ясно - по диагонал срещу "ЕвроШоп". За онези нашественици, които казват "отивам на море", вместо "отивам на плажа" - като излизате от морската (централния вход), надолу към часовника - минавате "Златна котва", после остатъка от лятното кино, пуканките, едно блокче на 4 етажа и стигате до такситата. ... е това е мястото - на ъгъла отсреща вдясно. Пред него има изнесени маси и бъчвички, в които през зимата е пелинът.
Преди години това имаше дворче с калдъръм (не толкова често срещана комбинация из един истински град, какъвто е Бургас) и със смокиня в него. Сега смокинята е на 46% вътре в кръчмичката. 35-40 места - маси и пейки а'ла Димо и подходящи за целта покривки - чисти, но с лекета, които допринася за уюта на заведението.
Камина. Момчета, които сервират са чевръсти.
Кофти е само, че кой откъде свърне все се заглежда вътре, а мястото е лично.
Ракия - обикновена поморийска (малка) - 0.55
Бургаско наливно голямо - 0,87
Марули с яйце - 1,38
Чушка бюрек - 1,28
Пържени картофи (без) - 1,34
Език в масло (ама сериозен език, но резенче от такъв) - 2,68
Безалкохолно - 0,60
Каменица бут. 1,06
Много точна маджа - пържени цели картофи (пресни) чеснови с копър и масло! - 1,56.
Винаги е пълно, но на 048780970 можете резервирате места.
Наблюдателни посетители са забелязали, често засядащи в кръчмето банкери.
Фирмата е: ЕТ "Голдтекс",
Улица "Яворов" 18, ДН 1021104716, БУЛСТАТ 812033603Е (поне така пише на финансовия бон) :
четвъртък, 10 април 2003 г.
Пицария "Ла Донна"
Нова и много прилична пицария (с подходящо, но незапомнящо се име) зе появи на мястото на ресторант "Крим" - на ул.Л.Каравелов. Цените на пиците са 2.50 - 4.00, а спагетите 2.00 - 3.50. Кухнята е много ОК, но списъка с питиета е ограничен. Онези, които предпочитат българското (всъшност всички рецепти са побългарени :) могат да се отдадат на приятната компания на ракията и салатата ( без изненади). Местенцето в подходящо за другарски сбирки и семейни вечери, но се забелязват и самотни дами и господа ( по всяка ввероятност в командировка). Забелязват се и индивиди (служители на Палатата). Момите, които сервират не са хубавици, но са любезни и дори задават въпроси.
Прави впечатление, че сервитьорките са грамотни (могат да пишат и смятат правилно), но рекламната агенция, която е правила менютата се е оляла с правописните грешки). Бъдете внимателни с бакшишите - момичетата се нацупвят, ако оставите под 10% бакшиш, както е прието в студените страни. Заразлика от тези страни в коридора пред пицарията мирише на загоряло олио от кухнята, а тоалетната не е атрактивнотот място. Оп! И още един момент - стълбата към пицарията е много стръмна - особено на излизане.
Цени, меню, съотношение:
Бургаско наливно малко: 0,80
Бургаско наливно голямо: 1,10
Кока Кола: 0,60
Пица Капричоза - голяма: 3,50
Пица Капричоза - малка: 2,50
Спагети Карбонара: 2,50
Спагети Болонезе: 2,50
За 11-12 лв са достатъчни
Прави впечатление, че сервитьорките са грамотни (могат да пишат и смятат правилно), но рекламната агенция, която е правила менютата се е оляла с правописните грешки). Бъдете внимателни с бакшишите - момичетата се нацупвят, ако оставите под 10% бакшиш, както е прието в студените страни. Заразлика от тези страни в коридора пред пицарията мирише на загоряло олио от кухнята, а тоалетната не е атрактивнотот място. Оп! И още един момент - стълбата към пицарията е много стръмна - особено на излизане.
Цени, меню, съотношение:
Бургаско наливно малко: 0,80
Бургаско наливно голямо: 1,10
Кока Кола: 0,60
Пица Капричоза - голяма: 3,50
Пица Капричоза - малка: 2,50
Спагети Карбонара: 2,50
Спагети Болонезе: 2,50
За 11-12 лв са достатъчни
сряда, 20 ноември 2002 г.
КИНОТО
за тези, които отдавна за си тръгнали оттук - фоайето на Кино "Септември" вече не е фойае на кино, а фамозна бирария.
За киното се влиза през детската уличка откъм "Малибу".
Попадаме в "Киното" след небрежен купон, на който сме употребили (в точната последователност): бяло вино, джин с фанта "Лимон", уиски, червено вино и разни дреболии, които иначе се наричат мезе. Тръгнахме си от купона около 22:30, когато на дансинга се вихреха буйни танци, а на мокрия бар беше останала само ракия (неразпечатани бутилки).
Носим няколко балона с подходящи надписи (например "ЛУКОйл"), които бяха нещо като донори за ожъднялата душа. По улиците ни гледат съ страхопочитание и не смеят да ни закачат.
Момчето, кото ни обслужва има загадъчното име: Димитър Дон (много чаровно джобно гадже, което получи одобренията на дамското присъствие на масата).
Бирата: студена достатъчно, но и разредена също така. Естествено не можем да сме 100% сигурни в това точно твърдение, защото въведението показва, че на този етап на развитието на маневрата всичко е надскочило дребните житейски истини и ние сме между ужаса от употреба на вода (то беше на другия ден) и мъдроста в изказаните приказки. Слух донесе, че може би тази бирария е на Ваклин, обаче не го открихме за коментар. Ако е негова - да вземе отношение по проблемите с водата. Отчитаме, че скоро беше седмицата на водата ... но!
Лека подсказка за качеството:
Картофите с хрупкава кожичка са много ОК, особено съчетани с Оня чеснов сос! Закътани долу в менюто, те са трудно видими с просто око и е необходимо специално проучване на ламинираните пожълтели листи.
Картофи "Бейби" - нещо като панирано картофено пюре на топчета - не лошо, но доста тънко за нашия тестващ екип, който да споменем е от трима мъже и три жени - всички ценители освен на хубавото и на мезето.
Ужас изпитахме само в момента, в който установихме, че пейките трудно се местят напред-назад, което за хора, свикнали с удобството е просто кошмарно. Съвет - изберете маса, която е вляво от входа на първо ниво - иначе получавате главозамайване.
След като поискахме от момчето, което сервира автограф, с обещание да го публикуваме в Интернет :)) всяка поръчка хвърчеше на момента. Той като че ли предусещаше всяко наше желание.
Кофти, кофти: от климатика става течение, инак не е задимено. предполагаме, че през лятото ще върви много, но предричаме на Киното съдбата на Океан. (и там Шавата ни е боен другар от детските дни :)).
Цени, меню, съотношение:
Бургаско наливно малко: 0,59
Бургаско наливно голямо: 0,89
Пилешки кожички: 1,99
Безалкохолно: 0,79
каменица наливна голяма: 1,09
Картофи с хрупкава кожичка: 2,59
Картофи "Бейби": 1,99
Чеснов сос (50 гр): 0,49
Бира Българска (500 мл): 1,29
Обща сума: 20,05 лв (за 6 души, от които един реши да се трови с Кока Кола
Достойно съотношение:
Алкохол 11,11
Други (? - може би салфетки!) - 7,96
Ястия - 0,98 лв
За киното се влиза през детската уличка откъм "Малибу".
Попадаме в "Киното" след небрежен купон, на който сме употребили (в точната последователност): бяло вино, джин с фанта "Лимон", уиски, червено вино и разни дреболии, които иначе се наричат мезе. Тръгнахме си от купона около 22:30, когато на дансинга се вихреха буйни танци, а на мокрия бар беше останала само ракия (неразпечатани бутилки).
Носим няколко балона с подходящи надписи (например "ЛУКОйл"), които бяха нещо като донори за ожъднялата душа. По улиците ни гледат съ страхопочитание и не смеят да ни закачат.
Момчето, кото ни обслужва има загадъчното име: Димитър Дон (много чаровно джобно гадже, което получи одобренията на дамското присъствие на масата).
Бирата: студена достатъчно, но и разредена също така. Естествено не можем да сме 100% сигурни в това точно твърдение, защото въведението показва, че на този етап на развитието на маневрата всичко е надскочило дребните житейски истини и ние сме между ужаса от употреба на вода (то беше на другия ден) и мъдроста в изказаните приказки. Слух донесе, че може би тази бирария е на Ваклин, обаче не го открихме за коментар. Ако е негова - да вземе отношение по проблемите с водата. Отчитаме, че скоро беше седмицата на водата ... но!
Лека подсказка за качеството:
Картофите с хрупкава кожичка са много ОК, особено съчетани с Оня чеснов сос! Закътани долу в менюто, те са трудно видими с просто око и е необходимо специално проучване на ламинираните пожълтели листи.
Картофи "Бейби" - нещо като панирано картофено пюре на топчета - не лошо, но доста тънко за нашия тестващ екип, който да споменем е от трима мъже и три жени - всички ценители освен на хубавото и на мезето.
Ужас изпитахме само в момента, в който установихме, че пейките трудно се местят напред-назад, което за хора, свикнали с удобството е просто кошмарно. Съвет - изберете маса, която е вляво от входа на първо ниво - иначе получавате главозамайване.
След като поискахме от момчето, което сервира автограф, с обещание да го публикуваме в Интернет :)) всяка поръчка хвърчеше на момента. Той като че ли предусещаше всяко наше желание.
Кофти, кофти: от климатика става течение, инак не е задимено. предполагаме, че през лятото ще върви много, но предричаме на Киното съдбата на Океан. (и там Шавата ни е боен другар от детските дни :)).
Цени, меню, съотношение:
Бургаско наливно малко: 0,59
Бургаско наливно голямо: 0,89
Пилешки кожички: 1,99
Безалкохолно: 0,79
каменица наливна голяма: 1,09
Картофи с хрупкава кожичка: 2,59
Картофи "Бейби": 1,99
Чеснов сос (50 гр): 0,49
Бира Българска (500 мл): 1,29
Обща сума: 20,05 лв (за 6 души, от които един реши да се трови с Кока Кола
Достойно съотношение:
Алкохол 11,11
Други (? - може би салфетки!) - 7,96
Ястия - 0,98 лв
ОДЕСА (сега Китайски ресторант "Шанхай")
На излизане от морската градина (по Богориди) - първата кръчма вляво - срещу "Котвата"
Нещо, което малко истински маневра-оператори ще повярват, още по-малко ще разберат. "Одеса", нашата стара "Одеса" е днес Китайски ресторант "Шанхай" ...
Горе, под дървения навес - от външната страна на кръчмата, вместо нанизи от сушени чушки висят кръгли топки в гъмза-червено . Ветераните в маневрата се спомнят как топките бяха едно от виртуалните наказания - малко по-леко от великите сибирски полета.
При огледа на трасето установяваме, че на площадката пред и по протежение на Одеса (днес Шанхай) са изнесени пейки и маси от абаносово дърво. Те са празни ... естествено. А някога на терасата на тази кръчма беше любимо място (потайно) на бившите шефове на бившата търговска дирекция на бившето НХК. Ех, имена! Ех, хора!
Ще се престрашим някой път да влезем, но ... едва ли скоро.
Маневрата изгражда Деликатен стомах, с редовна дезинфекция.
Нещо, което малко истински маневра-оператори ще повярват, още по-малко ще разберат. "Одеса", нашата стара "Одеса" е днес Китайски ресторант "Шанхай" ...
Горе, под дървения навес - от външната страна на кръчмата, вместо нанизи от сушени чушки висят кръгли топки в гъмза-червено . Ветераните в маневрата се спомнят как топките бяха едно от виртуалните наказания - малко по-леко от великите сибирски полета.
При огледа на трасето установяваме, че на площадката пред и по протежение на Одеса (днес Шанхай) са изнесени пейки и маси от абаносово дърво. Те са празни ... естествено. А някога на терасата на тази кръчма беше любимо място (потайно) на бившите шефове на бившата търговска дирекция на бившето НХК. Ех, имена! Ех, хора!
Ще се престрашим някой път да влезем, но ... едва ли скоро.
Маневрата изгражда Деликатен стомах, с редовна дезинфекция.
петък, 27 април 2001 г.
Бистро "ТРОПИКАНА" - април 2001
27.април.2001
Това "бистро" много не се връзва с кръчмата, но ще простим на руските емигранти, които отсядайки в Париж се чудели как да нарекат dupkite, в които за кратко време можеш да удариш едно прозрачно питие....
След като разкараха Димо от Големия капан (там ченгета се стреляха, ако си спомняте), "Тропикана" остана най-сериозното място по плажната ивица. Особено след като започнаха да палят кюмбе (стъклена камина) през студените зимни месеци. Кучкарите (тогава имаше истински кучета без намордници) се пренесоха от "Тя се казваше Мария ..." (песента, с която Димо ни посрещаше сутрин) в "Тропикана".... В интерес на истината - те знаеха имената на кучетата, но не знаеха своите имена .... Джако, Грета, Лъки, Джони, Цезар и т.н.
Какво се вижда от "Тропикана", ако си седнал с гръб към простотията, разбирай "сушата" ....
Вдясно се е ширнала плажната ивица - чак до моста (в близък план Бункера) и бягащите по асфалтова алея джогинг-мераклии ... (обикновено лелки, служителки на разни общински служби, които пищат и ругаят вски път, щом куче докосне белите им анцузи .... Тя си знае ..., но не е от любимките на кучкарите и се прави на мома ... :).
Вляво - отново "ивицата" ... чак до Големия Капан, но гледката се засуква край "Самба Бар" ... Малко след Самба Бар Румян Лозев с неговата чета обикновено опъват мрежите за плажен волейбол, и ако сте любители на дълги женски крака и мускулести момчешки гърбове - гледката е дори много добра :))
Напред - целият залив до Поморие и до десния си край, който уви на един истински Бургазлия никога не е известен. Обикновено някой плавателен съд, чакащ за-към/от-към Нефтобазата разваля хоризонта, но в слънчевия старт на деня/завършек на вечерта това не е от значение.
Лека забележка: избягвайте кръчмата през лятото между 9:30 сутринта и 21:30 ч. вечерта. Тогава е гнусно с всички онези меса, изтегнали се по приличащия на пепелник плаж.
Цените (към 27.Април):
Картофи със сирене (хитова цена) 1,05 - почти невероятно.
Цаца: 1,00
Малка наливна бира: 0,60
Натурален сок: 0,90 (Мноого прилично)
Кафе (еспресо): 0,35
Шопска: 1,25
Тракийска: 1,30 (никой не ви насилва да я ядете)
Млако с нес кафе: 0,65
Капучино: 0,80
Сладолед: 0.85
Чай: 0,20
Фанта: 0,60
"Интер" ООД, БУЛСТАТ: 102132354; Данъчен номер: 1021251026
Това "бистро" много не се връзва с кръчмата, но ще простим на руските емигранти, които отсядайки в Париж се чудели как да нарекат dupkite, в които за кратко време можеш да удариш едно прозрачно питие....
След като разкараха Димо от Големия капан (там ченгета се стреляха, ако си спомняте), "Тропикана" остана най-сериозното място по плажната ивица. Особено след като започнаха да палят кюмбе (стъклена камина) през студените зимни месеци. Кучкарите (тогава имаше истински кучета без намордници) се пренесоха от "Тя се казваше Мария ..." (песента, с която Димо ни посрещаше сутрин) в "Тропикана".... В интерес на истината - те знаеха имената на кучетата, но не знаеха своите имена .... Джако, Грета, Лъки, Джони, Цезар и т.н.
Какво се вижда от "Тропикана", ако си седнал с гръб към простотията, разбирай "сушата" ....
Вдясно се е ширнала плажната ивица - чак до моста (в близък план Бункера) и бягащите по асфалтова алея джогинг-мераклии ... (обикновено лелки, служителки на разни общински служби, които пищат и ругаят вски път, щом куче докосне белите им анцузи .... Тя си знае ..., но не е от любимките на кучкарите и се прави на мома ... :).
Вляво - отново "ивицата" ... чак до Големия Капан, но гледката се засуква край "Самба Бар" ... Малко след Самба Бар Румян Лозев с неговата чета обикновено опъват мрежите за плажен волейбол, и ако сте любители на дълги женски крака и мускулести момчешки гърбове - гледката е дори много добра :))
Напред - целият залив до Поморие и до десния си край, който уви на един истински Бургазлия никога не е известен. Обикновено някой плавателен съд, чакащ за-към/от-към Нефтобазата разваля хоризонта, но в слънчевия старт на деня/завършек на вечерта това не е от значение.
Лека забележка: избягвайте кръчмата през лятото между 9:30 сутринта и 21:30 ч. вечерта. Тогава е гнусно с всички онези меса, изтегнали се по приличащия на пепелник плаж.
Цените (към 27.Април):
Картофи със сирене (хитова цена) 1,05 - почти невероятно.
Цаца: 1,00
Малка наливна бира: 0,60
Натурален сок: 0,90 (Мноого прилично)
Кафе (еспресо): 0,35
Шопска: 1,25
Тракийска: 1,30 (никой не ви насилва да я ядете)
Млако с нес кафе: 0,65
Капучино: 0,80
Сладолед: 0.85
Чай: 0,20
Фанта: 0,60
"Интер" ООД, БУЛСТАТ: 102132354; Данъчен номер: 1021251026
неделя, 15 април 2001 г.
ВЕЛИКДЕНСКИ СТРАСТИ ( празничен пътепис )
Изпратено от дописник Соловьов не другия ден след ВеликДен
Възкресение Христово ! Празник на празниците и тържество на тържествата ! На този ден Господ прикани всички и каза им : " Радвайте се ! " . (Цитирам Митрополит Йоаникий по телевизия СКАТ)
Наистина празникът служи за това - да се порадваме на воля и да излеем кътаните цяла година в душите ни страсти - с ядене , с пиене , с музика и добро настроение . А ако можем и да забегнем на някъде … Както направих аз .
В Бургас пихме кафе с Тони Димитрова по радиото. Добро начало на празничната сутрин, пък и малко настроение преди път.
На "Петолъчката" спряхме да се разхладим с прочутия ямболски айран. Айран нямаше , но пък за сметка на това ми надуха главата с цигански маанета. Въобще това традиционно местенце за почивка на пътя, известно на времето с вита баница и кебапчета, напоследък сдава багажа под натиска на ямболската цигания .
"Мировското ханче" ни посреща със "Сто патрона" . Това се слуша на празник в сърцето на България, в Тракийската низина. Самото ханче не блести с нищо, освен с чешмата, където винаги тече обилно студена вода . Шкембето, дето го рекламират, не струва . Пиеш една студена вода и продължаваш по пътя .
Иначе по пътя - позната картинка - лудница и половина. Българинът се е разбързал - също като нас - да мръдне някъде по празниците, я при роднини, я по баровски купони и освещавания. Засякохме дори депутатски кортеж. Тези пък на кой електорат са тръгнали да правят празнична агитация? Хвъркати Мерцедеси и BMW-та доминират над останалата рая. В насрещното платно. И святкат с фаровете да се отместиш, че им пречиш . Море, защо карам жена и малко дете - да бях самичък в колата , щах да им покажа кого тъпчат ! Шофьорски страсти …
Най-накрая загърбваме Асеновград и тръгваме на юг - към заветната цел - ханчето на тунела. Ама не онова новото тузарско ресторантче, дето ти се набива в очите пред входа на първия тунел, а другото - старата ламаринена барака, заради която трябва да направиш опасен ляв завой веднага след изхода на втория тунел. И там - о , щастие ! - от касетофона се лее гласа на Веселин Маринов . За тези , които ми се смеят , нека си представят как звучи този лигавичък , но все пак чистичък поп-фолк , след като си минал през мелницата на "Сто патрона" и оркестър " Джипси авер " .
На всички, които минат по пътя от Асеновград за Смолян, препоръч-вам да спрат на това заведение (не му знам името - всички там му казват "кръчмата на втория тунел" ) . Там правят най-хубавите кебапчета , които съм ял някога . Но не правете грешката да си поръчате " тройка с гарнитура " - за едно левче получаваш кебапче с дължина 35 см , при това с нормалната дебелина , на която сте свикнали в бургаските кръчми .
Пристигаме в Мадан и както си му е реда - от пътя направо скачаме на масата. И - о, изненада ! - по местната кабелна телевизия пускат истински фолк. Имам предвид истински родопски и тракийски народни песни . Вярно че гайдата и гъдулката са заменени с йоника и бас-китара , но хората си свирят и пеят българска народна музика !
За сведение на тези , които не знаят - Мадан е малко изкуствено създадено градче на по-малко от 20 км по права линия от Гърция . Със своите 6000 жители и преобладаващо мохамеданско население , то има най-голямата джамия в България . Също така и една от на-красивите църкви , построени през последните 10 години .
На следващата сутрин Господ ни поднася изненада - от небето се сипе сняг като за световно . Като за скиори в активния сезон . Ние си търкаме махмурлясалите очи в църковния двор и чакаме да пристигне поп от Златоград за светата литургия . По едно време пристига новината , че снега засипал отчето в прохода Печинско и няма да дойде . Малкото православни бабички се кръстят и редят : " Грешни сме много , затуй Господ спря попа да дойде ! " . Останалите обаче се радват на снега и чупят яйца на поразия … Страсти мирянски …
Аз лично тайничко се моля да продължава да вали , барем затрупа и прохода Рожен . Тогава ще си имам оправдание да поостана още ден-два в тая провинция . Ама не би - към обяд снега спира и ми попарва надеждите .
Междувременно "В десетката" с Иво Инджев гледам се разположили три известни личности в политиката и критикуват поведението на царя . Даже на заден план се мъдри обложката на книгата "Розенкройцер" - българската библия в сферата на световната конспирация . Ех , страсти политически …
Най-накрая идва ред и на Великденската трапеза - кулминацията на празника . На масата сме се събрали на едно християнски и българо-мохамедански семейства ( по народному - помаци ). Ама щом е празник - няма дърпане - пред печения заек и домашната ракия , всички сме равни . Моите роднини разправят , че така е било и на Байряма … Ей на това му викам вече страсти български …
Понеделник - ден за почивка и размисъл , а за мен - за пътуване на обратно . Нищо ново по пътя - слънцето пече и онея същите ми святка с фаровете . Бързат хората да се прибират , щото утре е ден за работа . Само дето се удавих като власите на Дунава - след 400 км път бензина ми свърши точно след Житарово на отбивката за НХК . Сам съм си виновен де - който не сипва до горе … Друга ми беше мисълта - махах на стоп , махах на стоп и си извървях трите километра с тубичката до бензиностанцията като магаре . Тъй де , празника мина , вече не е време за благотворителност … Само почелавам на тези , които ме подминаваха , никога да не им се случва подобно нещо на пътя .
Айде , Христос Воскресе !
15.Април.2001
Възкресение Христово ! Празник на празниците и тържество на тържествата ! На този ден Господ прикани всички и каза им : " Радвайте се ! " . (Цитирам Митрополит Йоаникий по телевизия СКАТ)
Наистина празникът служи за това - да се порадваме на воля и да излеем кътаните цяла година в душите ни страсти - с ядене , с пиене , с музика и добро настроение . А ако можем и да забегнем на някъде … Както направих аз .
В Бургас пихме кафе с Тони Димитрова по радиото. Добро начало на празничната сутрин, пък и малко настроение преди път.
На "Петолъчката" спряхме да се разхладим с прочутия ямболски айран. Айран нямаше , но пък за сметка на това ми надуха главата с цигански маанета. Въобще това традиционно местенце за почивка на пътя, известно на времето с вита баница и кебапчета, напоследък сдава багажа под натиска на ямболската цигания .
"Мировското ханче" ни посреща със "Сто патрона" . Това се слуша на празник в сърцето на България, в Тракийската низина. Самото ханче не блести с нищо, освен с чешмата, където винаги тече обилно студена вода . Шкембето, дето го рекламират, не струва . Пиеш една студена вода и продължаваш по пътя .
Иначе по пътя - позната картинка - лудница и половина. Българинът се е разбързал - също като нас - да мръдне някъде по празниците, я при роднини, я по баровски купони и освещавания. Засякохме дори депутатски кортеж. Тези пък на кой електорат са тръгнали да правят празнична агитация? Хвъркати Мерцедеси и BMW-та доминират над останалата рая. В насрещното платно. И святкат с фаровете да се отместиш, че им пречиш . Море, защо карам жена и малко дете - да бях самичък в колата , щах да им покажа кого тъпчат ! Шофьорски страсти …
Най-накрая загърбваме Асеновград и тръгваме на юг - към заветната цел - ханчето на тунела. Ама не онова новото тузарско ресторантче, дето ти се набива в очите пред входа на първия тунел, а другото - старата ламаринена барака, заради която трябва да направиш опасен ляв завой веднага след изхода на втория тунел. И там - о , щастие ! - от касетофона се лее гласа на Веселин Маринов . За тези , които ми се смеят , нека си представят как звучи този лигавичък , но все пак чистичък поп-фолк , след като си минал през мелницата на "Сто патрона" и оркестър " Джипси авер " .
На всички, които минат по пътя от Асеновград за Смолян, препоръч-вам да спрат на това заведение (не му знам името - всички там му казват "кръчмата на втория тунел" ) . Там правят най-хубавите кебапчета , които съм ял някога . Но не правете грешката да си поръчате " тройка с гарнитура " - за едно левче получаваш кебапче с дължина 35 см , при това с нормалната дебелина , на която сте свикнали в бургаските кръчми .
Пристигаме в Мадан и както си му е реда - от пътя направо скачаме на масата. И - о, изненада ! - по местната кабелна телевизия пускат истински фолк. Имам предвид истински родопски и тракийски народни песни . Вярно че гайдата и гъдулката са заменени с йоника и бас-китара , но хората си свирят и пеят българска народна музика !
За сведение на тези , които не знаят - Мадан е малко изкуствено създадено градче на по-малко от 20 км по права линия от Гърция . Със своите 6000 жители и преобладаващо мохамеданско население , то има най-голямата джамия в България . Също така и една от на-красивите църкви , построени през последните 10 години .
На следващата сутрин Господ ни поднася изненада - от небето се сипе сняг като за световно . Като за скиори в активния сезон . Ние си търкаме махмурлясалите очи в църковния двор и чакаме да пристигне поп от Златоград за светата литургия . По едно време пристига новината , че снега засипал отчето в прохода Печинско и няма да дойде . Малкото православни бабички се кръстят и редят : " Грешни сме много , затуй Господ спря попа да дойде ! " . Останалите обаче се радват на снега и чупят яйца на поразия … Страсти мирянски …
Аз лично тайничко се моля да продължава да вали , барем затрупа и прохода Рожен . Тогава ще си имам оправдание да поостана още ден-два в тая провинция . Ама не би - към обяд снега спира и ми попарва надеждите .
Междувременно "В десетката" с Иво Инджев гледам се разположили три известни личности в политиката и критикуват поведението на царя . Даже на заден план се мъдри обложката на книгата "Розенкройцер" - българската библия в сферата на световната конспирация . Ех , страсти политически …
Най-накрая идва ред и на Великденската трапеза - кулминацията на празника . На масата сме се събрали на едно християнски и българо-мохамедански семейства ( по народному - помаци ). Ама щом е празник - няма дърпане - пред печения заек и домашната ракия , всички сме равни . Моите роднини разправят , че така е било и на Байряма … Ей на това му викам вече страсти български …
Понеделник - ден за почивка и размисъл , а за мен - за пътуване на обратно . Нищо ново по пътя - слънцето пече и онея същите ми святка с фаровете . Бързат хората да се прибират , щото утре е ден за работа . Само дето се удавих като власите на Дунава - след 400 км път бензина ми свърши точно след Житарово на отбивката за НХК . Сам съм си виновен де - който не сипва до горе … Друга ми беше мисълта - махах на стоп , махах на стоп и си извървях трите километра с тубичката до бензиностанцията като магаре . Тъй де , празника мина , вече не е време за благотворителност … Само почелавам на тези , които ме подминаваха , никога да не им се случва подобно нещо на пътя .
Айде , Христос Воскресе !
15.Април.2001
петък, 30 март 2001 г.
При ДИМО в навечерието на първи април
Петък - 30.Март.2001 година, навечерието на първи април
Точно едно денонощие остава до светлата дата и точно толкова за релаксиране ...
Море, прибой, студ! Капаните са естествен декор с аромата на рибарска столова ...
Спираш на паркинга с още двама другари от бойното поле (Геша и Стефан)- точен екип от 42, 41 и 37 годишен авангардист. Единият пости (сега сме велики пости, а зрящите веднага ще разберат кой от тримата е ... :), което на нашенски означава: не употребява алкохол.
Студеният вятър е прибрал всички вятърничеви бираджии, които са се кютнали пред телевизорите и капаните са почти празни ... Кюмбе бумти в студената нощ, три малки компании са заседнали на маси, достатъчно отдалечени, за да не посягат на най-свидното на останалите.
Оттам нататък десантът тръгва ...
приблизително съотношение (усреднено) пари/консумация на човек:
За 9,80 лв:
две ракии
червено вино
салата миди
салата перла
две пилешки шиша ("теля")
хайвер
препечена питка
Страшен кеф е в студената мартенска вечер до ламаринената печка да си мълчиш ей така, защото ти е писнало да говориш
Точно едно денонощие остава до светлата дата и точно толкова за релаксиране ...
Море, прибой, студ! Капаните са естествен декор с аромата на рибарска столова ...
Спираш на паркинга с още двама другари от бойното поле (Геша и Стефан)- точен екип от 42, 41 и 37 годишен авангардист. Единият пости (сега сме велики пости, а зрящите веднага ще разберат кой от тримата е ... :), което на нашенски означава: не употребява алкохол.
Студеният вятър е прибрал всички вятърничеви бираджии, които са се кютнали пред телевизорите и капаните са почти празни ... Кюмбе бумти в студената нощ, три малки компании са заседнали на маси, достатъчно отдалечени, за да не посягат на най-свидното на останалите.
Оттам нататък десантът тръгва ...
приблизително съотношение (усреднено) пари/консумация на човек:
За 9,80 лв:
две ракии
червено вино
салата миди
салата перла
две пилешки шиша ("теля")
хайвер
препечена питка
Страшен кеф е в студената мартенска вечер до ламаринената печка да си мълчиш ей така, защото ти е писнало да говориш
вторник, 20 март 2001 г.
ОКЕАН
Развитието на ОКЕАН, наречен днес Бирария е интересно и следва хода на историята от началото на епохата на Интернет-а, та до днес (март.2001).
Преди "Океан" беше комплекс - с магазините му за риба и с кафенетата и ресторантите - така както се наричаха тогава сносните за употреба кръчми.
След това ни се изгуби за известно време от погледа (разбирай трасето на маневрата) и се почви онова бляскамо, тихо, немиришещо, климатизирано и изискано място, в което се влизаше през "Мара Гидик".
Свещи, Салонен управител, който вторият път вече знае какво точно харесвате, свещи ...
Едва ли е било толкова скъпо, щом можехме да си позволим да ходим поне веднъж в седмицата с пълна предманеврена програма - от ракия до джин.
Преди "Океан" беше комплекс - с магазините му за риба и с кафенетата и ресторантите - така както се наричаха тогава сносните за употреба кръчми.
След това ни се изгуби за известно време от погледа (разбирай трасето на маневрата) и се почви онова бляскамо, тихо, немиришещо, климатизирано и изискано място, в което се влизаше през "Мара Гидик".
Свещи, Салонен управител, който вторият път вече знае какво точно харесвате, свещи ...
Едва ли е било толкова скъпо, щом можехме да си позволим да ходим поне веднъж в седмицата с пълна предманеврена програма - от ракия до джин.
петък, 5 март 1999 г.
Дефиниция: Истинска кръчма
Разпознаване на истинската кръчма
.... сядате
.... тефтерът се пльоска на масата и се пита "като миналия път ли?" дори и никога да не сте влизали
.... казвате "една ракия" и никой не ви задава тъпи въпроси за желан произход, размер и .. ясно!
.... март/април до средата на май - марули с яйце ("великденска" е лаф, заимстван от фалшиви сервитьори, неправомерно нанесли се в Бургаските кръчми от Банско)
.... през зимата задължително има туршия, защото кръчма без туршия губи лиценза си за Истинска и се нарича заведение
.... ряпа (салата от ряпа) за ракията. Едно откритие, което преди 5-6 години направи Vessi.
.... без краставици. Краставицата е тиквичка, която не става за пържене, а тиквичка, която не става за пържене не може да се залее с кисело мляко и чесън, и следователно е само за тривиални изпълнения като "шопска салата".
... следва
.... сядате
.... тефтерът се пльоска на масата и се пита "като миналия път ли?" дори и никога да не сте влизали
.... казвате "една ракия" и никой не ви задава тъпи въпроси за желан произход, размер и .. ясно!
.... март/април до средата на май - марули с яйце ("великденска" е лаф, заимстван от фалшиви сервитьори, неправомерно нанесли се в Бургаските кръчми от Банско)
.... през зимата задължително има туршия, защото кръчма без туршия губи лиценза си за Истинска и се нарича заведение
.... ряпа (салата от ряпа) за ракията. Едно откритие, което преди 5-6 години направи Vessi.
.... без краставици. Краставицата е тиквичка, която не става за пържене, а тиквичка, която не става за пържене не може да се залее с кисело мляко и чесън, и следователно е само за тривиални изпълнения като "шопска салата".
... следва
четвъртък, 5 ноември 1998 г.
Теория на маневрата. Kakwo e manewra!
Посвещение:
посветено на моите приятели, които се пръснаха из целия свят ...
с тях написахме Теория на маневрата
и поведохме първите битки между Империята и Мафията в Бургаското Интернет пространство
Kakwo e manewra!
manewrata e bezpolowo sybirane na indiwidi, reshili da prekarat zaedno izvestno vreme bez da se saobraziavat s kanonite na pola, s kanonite na obshtestvoto, s kanonite na sluzhebnite vzaimootnoshenia i izobshto s vsichki kanoni. I vlizat v kanona na manevrata.
Manevrata e neshto seriozno i iziskva seriozna podgotovka. Tia ne mozhe da vaznikne haotichno, zashtoto togava ne e manevra, a naj-obiknoven zapoj.
Manevrata iziskva blizkite rodnini, s koito uchastvuvashtite v manewrata niamat kravna vrazka da sa naiasno, che tehnite ljubimi lica sa na manevra, za da zashtitavat chestta na rodina, naselenoto miasto, semejstvoto, kashtata i izobshto - vsiakakv vid chest. Eto zashto v manewrite ne triabva da uchastvuvat devstveni momi i ergeni, zashtoto v borbata za chest - mogat da zagubiat chestta si.
Ta tezi drugite triabva da znaiat, che spatnika v zhivota im e na manewra i da ne go chakat - i pri tova da ne ochakvat, che manevrata e po-malko ot 24 chasa.
V manevrata mogat da uchastvuvat drugari, koito sa stari bojni drugari ili takiva drugari, koito imat danni za drugari.
===============
Parva bojan scena:
Manevrata zapochva plaho!
Tia zapochva v krachma, v koiato bojnite drugari ne se chuvstvuvat osobeno ujutno - ako sa s kostjumi - oshte po-dobre - shte se chuvstvuvat oshte po-neujutno i togava ima ogromen shans manevrata da e po-prodalzhitelna, zashtoto te pridobivat hys za neia.
Rakiata i vodkata sa zadalzhetelni, zatova v manevrata ne uchastvuvat hora, koito ne iskat da piat, osven, ako ne se kazvat Sunny. Sega, tuk, ima i perverznici, koito zapochvat manevrata s Whisky, no te sled tretoto se opraviat i minavat na rakia. Srazhenieto prodalzhava s neshto, koeto niakoi, koito nikoga ne sa uchastvuvali v manevra schitat za bezopasno - vino, bira - tuk svobodata e po-goliama - no bez shampansko na tozi etap, zashtoto shampanskoto predizvikva kam rznezhvane i se poiaviava problema s razpadane na homogennata bezpolova masa na polove, a tova e element na mnogo po-kasna scane ot manevrata.
Tazi parva scena se opisva v sponenite na uchastnicite naj-dalgo - prosto zashtoto sled neia vsichko se razviva mnogo barzo i spomenite sa begli! Az i zatova shte pretupam sledvashtite sceni, zashtoto te sa funkcia na parvata bojna scena.
==========
Vtora bojna scena
Bez vratovrazki. Chast ot tiah, vsashtnost sled tova se okazvat po misteriozen nachin na razni nedopustimi mesta, no za tova sa vinovni onezi, koito sa za[pochnali s Whisky!
Niakoi sa s naviti rakavi. Razumnite tragvat 200 metra peshkom, a drugite vednaga se kachvat v taksi i se otiva kam naj-nepodhodiashtat diskoteka - tam kadeto sa decata im, no i decata znaiat, che ne triabva da hodiat na diskoteka tochno tazi vecher, ta vsichki sa spokojni!
============
Treta scena - diskotekata -
tezi pod 28 godini veche sa grogi, tezi pod 33 - pochti grogi, a tezi nad tezi godini sa svezhi i bujni.
Tova obache ne vazhi za hora, zavarshili edin fakultet!
Tuk e noramalno da se poemat okolo 300 grama gin, osven ako veche ne si zadushil niakogo i triabva vremenno da se otteglish, milvajki go ....... abe niakade!
=============
Chetvarta scena - bar - obiknoveno v serioznite manevri tam se prestoiava samo 30 minuti, zashtoto e gore-dolu povtorenie na scena treta.
=============
Peta scena - biliard ili drugo zabavlenie - prez liatoto - ksrednoshtno kapane. Obiknoveno tuk sa ostanali samo tezi nad 33 godini, zashtoto drugite sa vse oshte s predrazsadaci.
=============
Shtesta scena - shkembe - tova e sled 5.30 sutrinta.
=============
sedma scena - kafe - do 12 na obiad
=========================
=========================
Manevrata zapochva ot parva scena, sled razhodka na svezh vazduh v morskata gradina i posiadvane za po edna bira pri Dimo.
===============================================
SEGA BEZ DA MI SE SARDIAT MALKITE, NO MANEVRITE SA NESHTO SERIOZNO I KAM TIAH SE PODHOZHDA S MNOGO MADROST.
===================================================
Допълнена от Светльо Соловьов:
Стъпка следваща :
Както се припичаш мързеливо (не уморено!) на същото място , откъдето започна всичко , и предъвкваш бавно останалите спомени , няма начин да не се появи някой боен другар , съвсем случайно не участвал в цялата работа . Такива другари обикновено са се движили по същата пътечка на здравето , но с две-три стъпки по-назад . Резултатът е различни спомени , които трябва да бъдат споделени . Ако няма спомени - просто си измисляш .
Стъпка следваща :
Многото приказки пораждат жажда . Кво съм седнал да му пия на тва кафе ? Я по една бира , не по-добре по две , че първата се пресушава за отрицателно време .
Стъпка следваща :
Бирите са вече Х на брой , от някъде се подава каничка с пелин ( през лятото - бутилка Траминер ) , по-смелите вече са си харесали салатка за ракийката и т.н. Въобще всичко от предната вечер се повтаря , но в обратен ред и много по-чевръсто .
Някой дори завършват асортимента с двоен облак с маслинки .
Стъпка предпоследна :
Към 9-10 часа някой започват да се сещат , че е неделя , по дяволите , най-кофти ден , защото утре сме на работа . ( Да ме прощават малките , но тези две стъпки не могат да ги усетят , преди да загубят девствената си природа . ) Следват много викове : " Айде бе , къде ше ходиш сега , начи ! Седи тука ... " , но в крайна сметка всички опразват масата .
Стъпка последна :
Предвидливо си си взел една последна биричка от денонощния , излягаш се на дивана , но захъркваш преди да си изпил и половината . Последната мисъл в просъница е че никога повече няма да правиш така .... до другата маневра .
посветено на моите приятели, които се пръснаха из целия свят ...
с тях написахме Теория на маневрата
и поведохме първите битки между Империята и Мафията в Бургаското Интернет пространство
Kakwo e manewra!
manewrata e bezpolowo sybirane na indiwidi, reshili da prekarat zaedno izvestno vreme bez da se saobraziavat s kanonite na pola, s kanonite na obshtestvoto, s kanonite na sluzhebnite vzaimootnoshenia i izobshto s vsichki kanoni. I vlizat v kanona na manevrata.
Manevrata e neshto seriozno i iziskva seriozna podgotovka. Tia ne mozhe da vaznikne haotichno, zashtoto togava ne e manevra, a naj-obiknoven zapoj.
Manevrata iziskva blizkite rodnini, s koito uchastvuvashtite v manewrata niamat kravna vrazka da sa naiasno, che tehnite ljubimi lica sa na manevra, za da zashtitavat chestta na rodina, naselenoto miasto, semejstvoto, kashtata i izobshto - vsiakakv vid chest. Eto zashto v manewrite ne triabva da uchastvuvat devstveni momi i ergeni, zashtoto v borbata za chest - mogat da zagubiat chestta si.
Ta tezi drugite triabva da znaiat, che spatnika v zhivota im e na manewra i da ne go chakat - i pri tova da ne ochakvat, che manevrata e po-malko ot 24 chasa.
V manevrata mogat da uchastvuvat drugari, koito sa stari bojni drugari ili takiva drugari, koito imat danni za drugari.
===============
Parva bojan scena:
Manevrata zapochva plaho!
Tia zapochva v krachma, v koiato bojnite drugari ne se chuvstvuvat osobeno ujutno - ako sa s kostjumi - oshte po-dobre - shte se chuvstvuvat oshte po-neujutno i togava ima ogromen shans manevrata da e po-prodalzhitelna, zashtoto te pridobivat hys za neia.
Rakiata i vodkata sa zadalzhetelni, zatova v manevrata ne uchastvuvat hora, koito ne iskat da piat, osven, ako ne se kazvat Sunny. Sega, tuk, ima i perverznici, koito zapochvat manevrata s Whisky, no te sled tretoto se opraviat i minavat na rakia. Srazhenieto prodalzhava s neshto, koeto niakoi, koito nikoga ne sa uchastvuvali v manevra schitat za bezopasno - vino, bira - tuk svobodata e po-goliama - no bez shampansko na tozi etap, zashtoto shampanskoto predizvikva kam rznezhvane i se poiaviava problema s razpadane na homogennata bezpolova masa na polove, a tova e element na mnogo po-kasna scane ot manevrata.
Tazi parva scena se opisva v sponenite na uchastnicite naj-dalgo - prosto zashtoto sled neia vsichko se razviva mnogo barzo i spomenite sa begli! Az i zatova shte pretupam sledvashtite sceni, zashtoto te sa funkcia na parvata bojna scena.
==========
Vtora bojna scena
Bez vratovrazki. Chast ot tiah, vsashtnost sled tova se okazvat po misteriozen nachin na razni nedopustimi mesta, no za tova sa vinovni onezi, koito sa za[pochnali s Whisky!
Niakoi sa s naviti rakavi. Razumnite tragvat 200 metra peshkom, a drugite vednaga se kachvat v taksi i se otiva kam naj-nepodhodiashtat diskoteka - tam kadeto sa decata im, no i decata znaiat, che ne triabva da hodiat na diskoteka tochno tazi vecher, ta vsichki sa spokojni!
============
Treta scena - diskotekata -
tezi pod 28 godini veche sa grogi, tezi pod 33 - pochti grogi, a tezi nad tezi godini sa svezhi i bujni.
Tova obache ne vazhi za hora, zavarshili edin fakultet!
Tuk e noramalno da se poemat okolo 300 grama gin, osven ako veche ne si zadushil niakogo i triabva vremenno da se otteglish, milvajki go ....... abe niakade!
=============
Chetvarta scena - bar - obiknoveno v serioznite manevri tam se prestoiava samo 30 minuti, zashtoto e gore-dolu povtorenie na scena treta.
=============
Peta scena - biliard ili drugo zabavlenie - prez liatoto - ksrednoshtno kapane. Obiknoveno tuk sa ostanali samo tezi nad 33 godini, zashtoto drugite sa vse oshte s predrazsadaci.
=============
Shtesta scena - shkembe - tova e sled 5.30 sutrinta.
=============
sedma scena - kafe - do 12 na obiad
=========================
=========================
Manevrata zapochva ot parva scena, sled razhodka na svezh vazduh v morskata gradina i posiadvane za po edna bira pri Dimo.
===============================================
SEGA BEZ DA MI SE SARDIAT MALKITE, NO MANEVRITE SA NESHTO SERIOZNO I KAM TIAH SE PODHOZHDA S MNOGO MADROST.
===================================================
Допълнена от Светльо Соловьов:
Стъпка следваща :
Както се припичаш мързеливо (не уморено!) на същото място , откъдето започна всичко , и предъвкваш бавно останалите спомени , няма начин да не се появи някой боен другар , съвсем случайно не участвал в цялата работа . Такива другари обикновено са се движили по същата пътечка на здравето , но с две-три стъпки по-назад . Резултатът е различни спомени , които трябва да бъдат споделени . Ако няма спомени - просто си измисляш .
Стъпка следваща :
Многото приказки пораждат жажда . Кво съм седнал да му пия на тва кафе ? Я по една бира , не по-добре по две , че първата се пресушава за отрицателно време .
Стъпка следваща :
Бирите са вече Х на брой , от някъде се подава каничка с пелин ( през лятото - бутилка Траминер ) , по-смелите вече са си харесали салатка за ракийката и т.н. Въобще всичко от предната вечер се повтаря , но в обратен ред и много по-чевръсто .
Някой дори завършват асортимента с двоен облак с маслинки .
Стъпка предпоследна :
Към 9-10 часа някой започват да се сещат , че е неделя , по дяволите , най-кофти ден , защото утре сме на работа . ( Да ме прощават малките , но тези две стъпки не могат да ги усетят , преди да загубят девствената си природа . ) Следват много викове : " Айде бе , къде ше ходиш сега , начи ! Седи тука ... " , но в крайна сметка всички опразват масата .
Стъпка последна :
Предвидливо си си взел една последна биричка от денонощния , излягаш се на дивана , но захъркваш преди да си изпил и половината . Последната мисъл в просъница е че никога повече няма да правиш така .... до другата маневра .
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
