Денят започва с простички неща, които след това плавно се усложняват.
Прилича на неправилно проведена маневра, която накрая оставя махмурлук.
Удряме едно голямо твърдо на екс със самото събуждане или може ЗА събуждане - нахлува мешавица от всичко, което пропуснахме предишния ден.
След това кафе, което маркира с още по-жълто Онези моменти и създава още по-голям хаос.
Успоредно преговаряме на глас какво точно Трябваше, а не какво Казахме.
Леко успокояване с лежерни питиета, дреболии, които лесно наваксват около 30% от хаоса, отмествайки част от маймунките на рамото на Външните.
Малко фейсбук за мезе, после един списък със задачки за отскок.
Малко разправийки с доверени лица за предястие, ама много малко.
После още едно кафе и 2 по 50 грама раздразнение от моткането на деня.
После 1 л наливно, 1 л наливно, 1 л наливно до изчерпване на следобеда - от различни, за да е ефектът по-голям, гарнирани със салата вместо нещо сериозно, за да е ефектът Още по-голям.
Към 18 часа, когато се подготвя утрешното събуждане - един голям коктейл и 20 шота за фиксиране на деня и за запомняне.
Важно е, че сме живи и будни.
сряда, 26 февруари 2014 г.
събота, 22 февруари 2014 г.
Среднощна закуска
Стра'отна кръчма набарваме в Панагюрище.
Като се тръгне надолу от Хотела (Каменград) по една улица, която е вече зарита, но си личи, че до Оня ден е приличала на бургашка по време на водната криза през 60-те, и после вдясно на (май) третата пряка, която по нормални размери е около 200 метра оттук.
Там в една "сляпа" уличка се е гушнала 4-метрова порта, зад която се ширва подозрително голям двор.
Е! Толкова пълна кръчма в Бургас няма! Около 19:30 всички места са заети, а ако има свободни, то по "резервето" на тях разбираме, че не е истина. Менюто е странно дълго и с цвят и подобие на Онова, което някога имаше в Железния светилник (просветените ще ме разберат). Аз, дама с вкус, правя следната просташка комбинация: печени червени чушки с "марината" (???) от нещо кисело и доста счукан чесън и много магданоз, плочка сирене и башка - две тъмни бири. Ицо изтормозва едно агнешко, което предполагам е много ОК, ама пък агнешко през февруари ми звучи като насила заплодена овца.
Оги не знам какво, ама май ребра. Петя - крие нещото зад едно друго нещо. Останалите около 35 на масата души са с различни на цвят салати - от свеж оранж на морковите, до неопределено кафяво-зелен на кьопооло. И така ....
Пушим обаче навън, което направо ме съсипва, или поне точно този глагол требе да използвам, за да не си развалям имиджа.
Няколко хора (в терминологията на Танците) - гръчки и български. Не се оставям да ме комплексират със сложността на кръстосани крака, но и да си призная добре е замислен "дансинг-а" (като се замисля, би следвало да е точно дансинг, а не калдъръм пред бара с размер 14 кв.м ) - да крие едни жеи, които организирано танцуват (хоро) на български и гръчки
Отнесено
По канал 1 изтича някакъв хокиен мач, които се състои в идиотско мърдане на ръката на оператора .................................
После заспах! Сега спя, спя, спя .... Лъки ти си сандвич.
Като се тръгне надолу от Хотела (Каменград) по една улица, която е вече зарита, но си личи, че до Оня ден е приличала на бургашка по време на водната криза през 60-те, и после вдясно на (май) третата пряка, която по нормални размери е около 200 метра оттук.
Там в една "сляпа" уличка се е гушнала 4-метрова порта, зад която се ширва подозрително голям двор.
Е! Толкова пълна кръчма в Бургас няма! Около 19:30 всички места са заети, а ако има свободни, то по "резервето" на тях разбираме, че не е истина. Менюто е странно дълго и с цвят и подобие на Онова, което някога имаше в Железния светилник (просветените ще ме разберат). Аз, дама с вкус, правя следната просташка комбинация: печени червени чушки с "марината" (???) от нещо кисело и доста счукан чесън и много магданоз, плочка сирене и башка - две тъмни бири. Ицо изтормозва едно агнешко, което предполагам е много ОК, ама пък агнешко през февруари ми звучи като насила заплодена овца.
Оги не знам какво, ама май ребра. Петя - крие нещото зад едно друго нещо. Останалите около 35 на масата души са с различни на цвят салати - от свеж оранж на морковите, до неопределено кафяво-зелен на кьопооло. И така ....
Пушим обаче навън, което направо ме съсипва, или поне точно този глагол требе да използвам, за да не си развалям имиджа.
Няколко хора (в терминологията на Танците) - гръчки и български. Не се оставям да ме комплексират със сложността на кръстосани крака, но и да си призная добре е замислен "дансинг-а" (като се замисля, би следвало да е точно дансинг, а не калдъръм пред бара с размер 14 кв.м ) - да крие едни жеи, които организирано танцуват (хоро) на български и гръчки
Отнесено
По канал 1 изтича някакъв хокиен мач, които се състои в идиотско мърдане на ръката на оператора .................................
После заспах! Сега спя, спя, спя .... Лъки ти си сандвич.
петък, 21 февруари 2014 г.
Гръцкото капанче
Дървени маси и столове с долна разгъваща се част от истински метал.
Подът на Капанчето беше от жълт пясък, май плочки от двете страни, метални огради от нещо, които симулираше тел и беше или тъмно зелено, или светло синьо, или бяло, или зелено-жълто-червено следващи едно след друго. Всяка година в края на пролетта (малко преди да започне ваканцията) тюнюнговаха гръцкото капанче - т.е. сменяха цвета на тези огради, Всяка година не ни харесваше, защото помнехме предишното лято, пълно с деликатни детско-романтични спомени.
В двора на гръцкото капанче имаше няколко кайсии (или зарзали). Бяха ниски, а не като високото дърво в двора на старата къща, което посегашните ми сметки е било около 13 метра високо. Кайсиите бяха ниски, имаха плодове, които Мая си позволяваше да къса и яде, и клоните така падаха над масите, че ни създаваха илюзията, че бабите ни не ни виждат, че пушим. Много странно, ни пушехме и май почти не пиехме.
Компанията беше все от махалата и от Варна, обаче Мая много се обиждаше, когато и кажехме, че е от Варна.
Предметите, които асоциирам с Гръцкото капанче са: лимонадена бутилка отгоре със запушалка с тел и едно нещо като бушон, голяма тава от ламарина с пържена цаца, ...
Офф! На мястото на бастисаното Гръцко капанче направиха Еврошоп! В Еврото има символика, обаче що пък ШОП ..
Подът на Капанчето беше от жълт пясък, май плочки от двете страни, метални огради от нещо, които симулираше тел и беше или тъмно зелено, или светло синьо, или бяло, или зелено-жълто-червено следващи едно след друго. Всяка година в края на пролетта (малко преди да започне ваканцията) тюнюнговаха гръцкото капанче - т.е. сменяха цвета на тези огради, Всяка година не ни харесваше, защото помнехме предишното лято, пълно с деликатни детско-романтични спомени.
В двора на гръцкото капанче имаше няколко кайсии (или зарзали). Бяха ниски, а не като високото дърво в двора на старата къща, което посегашните ми сметки е било около 13 метра високо. Кайсиите бяха ниски, имаха плодове, които Мая си позволяваше да къса и яде, и клоните така падаха над масите, че ни създаваха илюзията, че бабите ни не ни виждат, че пушим. Много странно, ни пушехме и май почти не пиехме.
Компанията беше все от махалата и от Варна, обаче Мая много се обиждаше, когато и кажехме, че е от Варна.
Предметите, които асоциирам с Гръцкото капанче са: лимонадена бутилка отгоре със запушалка с тел и едно нещо като бушон, голяма тава от ламарина с пържена цаца, ...
Офф! На мястото на бастисаното Гръцко капанче направиха Еврошоп! В Еврото има символика, обаче що пък ШОП ..
вторник, 18 февруари 2014 г.
Мекиците
На мястото на Индийското магазинче с китайски стоки - вдясно от сладкарница Роза, която е нечестно подмината като символ на Бургас, се помещаваха Мекиците. През един шублер, зад гърба на облечената и забрадена в бяло разтръсна мекичарка, се подаваха тенекиени тави с 6 колони загадъчно удоволствие в образа на мекици. С кръшно движение Мекичарката поемаше тавите и ги слагаше вляво от себе си, след това сръчно ги вземаше с едни щипки и ги обличаше в предварително нарязани правоъгълници от амбалажна хартия. През лятото ставаше опашка. Дребосъците надничахме зад гърбовете на тези, които стояха отпред, с надежда, че от текущата тава ще стигне до нас. А най-неприятно беше, когато искаш три мекици и за теб останат две от тази и една от следващата тава.
Мекиците струваха първо по 3, после по 4, после по 5 стотинки. По тях се научихме да смятаме. Стандартното Мак Меню включваше 3 мекици /две бяха абсолютно недостатъчни/ с пудра захар и една боза. Имаше и чаши с айрян, но звучаха скучно. Захарта се сипеше от едно тенекиено нещо, което струва ми се, приличаше на буркан с жълта капачка и надупкан с отверка. Наскоро видях съоръжението на Пазара - оказа се, че не е буркан, а сиво немръднало с годините цилиндрично чудо, чиято горна част прилича на лейка за захар.
Мекиците бяха: сочни, хрупкави, меки, сладки, мазни, топли, горещи, бледо жълти в средата до златисто оранжеви по края, ухаеха на нещо.
Ядяха се, като се стиснат по средата и заприличат на фльонга (нещо като папионка). От мекиците потичаше нещо, от което се пазехме, защото нямаше оня розов препарат за мазни петна.
Мекиците струваха първо по 3, после по 4, после по 5 стотинки. По тях се научихме да смятаме. Стандартното Мак Меню включваше 3 мекици /две бяха абсолютно недостатъчни/ с пудра захар и една боза. Имаше и чаши с айрян, но звучаха скучно. Захарта се сипеше от едно тенекиено нещо, което струва ми се, приличаше на буркан с жълта капачка и надупкан с отверка. Наскоро видях съоръжението на Пазара - оказа се, че не е буркан, а сиво немръднало с годините цилиндрично чудо, чиято горна част прилича на лейка за захар.
Мекиците бяха: сочни, хрупкави, меки, сладки, мазни, топли, горещи, бледо жълти в средата до златисто оранжеви по края, ухаеха на нещо.
Ядяха се, като се стиснат по средата и заприличат на фльонга (нещо като папионка). От мекиците потичаше нещо, от което се пазехме, защото нямаше оня розов препарат за мазни петна.
четвъртък, 13 февруари 2014 г.
Зелени смокини
Тук това е една недописана рецепта, по-скоро инструкция! Обаче накрая имате сладко от Зелени смокини.
Отделяте около 45 минути заетост, иначе цялата операция е около 7 часа, т.е това е съвкупсност от операции, които водят до положителен краен резултат по преобразуване на плодчета е сладко, а може и в бира.
Оглеждате двора и ако смокините са поне 50 - палите една цигара и обяснявате на Цял Свят, че имате намерение да правите сладко от зелени смокини. Без този анонс всичко по-долу е безсмислено, защото често крайният резултат се реализира от тесен кръг.
След първата цигара се пали втора и се опитва на спомен ефектът от "Има ли хигургически ръкавици?! ..." Ако отговорът е да, а няма как той да не е такъв, защото при отговор "не" дереджето се зацикля, надявате ръкавиците и вземате нужния съд за събиране на смокините.
зелени смокини
. 50 зелени смокини
- дупчат се (ако има по-едри шишчета или с кука голям номер). Причината за тази операция е кухотата на пролетните (мъжки смокини). Те нямат семена и стават единствено за това, което наричаме Сладко от зелени смокини.
...
оффф
Отделяте около 45 минути заетост, иначе цялата операция е около 7 часа, т.е това е съвкупсност от операции, които водят до положителен краен резултат по преобразуване на плодчета е сладко, а може и в бира.
Оглеждате двора и ако смокините са поне 50 - палите една цигара и обяснявате на Цял Свят, че имате намерение да правите сладко от зелени смокини. Без този анонс всичко по-долу е безсмислено, защото често крайният резултат се реализира от тесен кръг.
След първата цигара се пали втора и се опитва на спомен ефектът от "Има ли хигургически ръкавици?! ..." Ако отговорът е да, а няма как той да не е такъв, защото при отговор "не" дереджето се зацикля, надявате ръкавиците и вземате нужния съд за събиране на смокините.
зелени смокини
. 50 зелени смокини
- дупчат се (ако има по-едри шишчета или с кука голям номер). Причината за тази операция е кухотата на пролетните (мъжки смокини). Те нямат семена и стават единствено за това, което наричаме Сладко от зелени смокини.
...
оффф
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
