неделя, 6 декември 2009 г.
петък, 4 декември 2009 г.
Никулденски шаран
Не знам дали поради факта, че Бургас е Бургас, но през цялото време, докато си мислех да опиша тайнството, все ми идваше на ум скверното Великденски шаран ...
Ще излъжа, ако кажа, че това не е рецепта от баба ми, защото каквато и да било плакия, особено от убита риба ми звучи ненадеждно, освен ако човек не я приготви сам, така, че да знае какво има вътре.
Казано по друг начин, шаран плакия е аналог на кутията с топките по теория на вероятностите, но без да се знаят цветовете им.
И така. Първо и основно правило е да има кой да изчисти шарана, особено, ако не е "гол". В този смисъл требе да призная, че през живота си не съм чистила риба и ако се наложи ще бъда ужасно нещастна, ще се почувствам беззашитна и предадена, което е нормално състояние на всяка жена. Фактът, че нивгаж не съм чистила риба е достатъчен, за да съм в 3% процента най-щастливи жени в света.
След като шаранът е изчистен, или са купени просто изчистени шайби от шаран, с което лесно се печели любовта на Милото, започва търсене на нещо, с което да се "оваля". Има различни варианти: обикновено брашно, царевично такова, а има и едни специални панировки за риба, които са "сухи" и стават за овалване.
Преди да продължа, искам да известя, че ако някой иска пълнен шаран - пратете го или му разрешете да ви заведе на кръчма, където ще си плати удоволствието, защото в къщи пълненият шаран хем няма да го докарате като свекърва си, хем няма да ви платят ... започнете с обработката отрано и обяснете, че на Никулден ще има щаран плакия, а не пълнен ...
И така, шайбите се овалват и се нареждат в тава - дълбока - ако имате нещо 15 см дълбоко ще е пърфект
отделно се задушават:
5-6 стръка праз, нарязани на ситно, може и лук, обаче аз промених малко идеята, защото за да слагам лук, трябва да моля Геша да го реже, а пък не ми се иска
двв-три глави чесън. тук има тънкост и да си призная с кеф слагам 5 глави - обаче не ги режа, а ги слагам целите скилидки, само "дървеното им режа" ... това е един приом, който научих от един приятел, който е бил някакъв строител из средния далечен изток
малко домати - аз не обичам варени домати и затова ги спестявам
орехи, но не смлени, а по-едричко начукани,за да се усешат
един лимон на резенчета - с кората!
може малко портокал - с кората!
една две чаши вино - някакво, може и полувкиснато
морков(-и)
стафиди
червен пипер
маслинки
и всичко това се задушава
Требе да го душите (миришете) непрекъснато, за да разберете по аромата какво точно му липсва.
На перверзния въпрос колко от кое и колко време се задушава и т.н. ше кажа, че това не е професионално, и на такива въпроси не отговарям. Една манджа се готви докато замирише на каквото требе.
След като се свали от огъня, адската смес се допълва с черен пипер и дафинов лист, с каквито ви се струва, че мерудии трябва, но може и без тях.
Маха се шарана от Онази така в началото, после се слага малко отдолу от сместа, нареждат се парчетата и се заливат отгоре
Пъха се във фурна и се души наоколо - като замирише на готово се вади.
позлва се ИЗСТИНАЛО и с каквото искате вино
не знам дали усешате леко киселкия, тръпчив вкус на манджата, и оня приятен вкус на салата от ряпа, а която можете да я допълните
посвешавам горното на дъщерите си
Ще излъжа, ако кажа, че това не е рецепта от баба ми, защото каквато и да било плакия, особено от убита риба ми звучи ненадеждно, освен ако човек не я приготви сам, така, че да знае какво има вътре.
Казано по друг начин, шаран плакия е аналог на кутията с топките по теория на вероятностите, но без да се знаят цветовете им.
И така. Първо и основно правило е да има кой да изчисти шарана, особено, ако не е "гол". В този смисъл требе да призная, че през живота си не съм чистила риба и ако се наложи ще бъда ужасно нещастна, ще се почувствам беззашитна и предадена, което е нормално състояние на всяка жена. Фактът, че нивгаж не съм чистила риба е достатъчен, за да съм в 3% процента най-щастливи жени в света.
След като шаранът е изчистен, или са купени просто изчистени шайби от шаран, с което лесно се печели любовта на Милото, започва търсене на нещо, с което да се "оваля". Има различни варианти: обикновено брашно, царевично такова, а има и едни специални панировки за риба, които са "сухи" и стават за овалване.
Преди да продължа, искам да известя, че ако някой иска пълнен шаран - пратете го или му разрешете да ви заведе на кръчма, където ще си плати удоволствието, защото в къщи пълненият шаран хем няма да го докарате като свекърва си, хем няма да ви платят ... започнете с обработката отрано и обяснете, че на Никулден ще има щаран плакия, а не пълнен ...
И така, шайбите се овалват и се нареждат в тава - дълбока - ако имате нещо 15 см дълбоко ще е пърфект
отделно се задушават:
5-6 стръка праз, нарязани на ситно, може и лук, обаче аз промених малко идеята, защото за да слагам лук, трябва да моля Геша да го реже, а пък не ми се иска
двв-три глави чесън. тук има тънкост и да си призная с кеф слагам 5 глави - обаче не ги режа, а ги слагам целите скилидки, само "дървеното им режа" ... това е един приом, който научих от един приятел, който е бил някакъв строител из средния далечен изток
малко домати - аз не обичам варени домати и затова ги спестявам
орехи, но не смлени, а по-едричко начукани,за да се усешат
един лимон на резенчета - с кората!
може малко портокал - с кората!
една две чаши вино - някакво, може и полувкиснато
морков(-и)
стафиди
червен пипер
маслинки
и всичко това се задушава
Требе да го душите (миришете) непрекъснато, за да разберете по аромата какво точно му липсва.
На перверзния въпрос колко от кое и колко време се задушава и т.н. ше кажа, че това не е професионално, и на такива въпроси не отговарям. Една манджа се готви докато замирише на каквото требе.
След като се свали от огъня, адската смес се допълва с черен пипер и дафинов лист, с каквито ви се струва, че мерудии трябва, но може и без тях.
Маха се шарана от Онази така в началото, после се слага малко отдолу от сместа, нареждат се парчетата и се заливат отгоре
Пъха се във фурна и се души наоколо - като замирише на готово се вади.
позлва се ИЗСТИНАЛО и с каквото искате вино
не знам дали усешате леко киселкия, тръпчив вкус на манджата, и оня приятен вкус на салата от ряпа, а която можете да я допълните
посвешавам горното на дъщерите си
четвъртък, 3 декември 2009 г.
Възраждане
Стануването е онова странно премеждие по време на маневра, при което поради странна конфигурация на екипа тестери, маневрата се изражда и притъпява усета на трупите (Бележка на временно стануващ: тр[у:]пи като troops (войски), а не като "трупи", демек спиртосани кютуци).
От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.
Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.
Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва ... защо, кой беше инициаторът ?! ... защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия
Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!
Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:
туршия - задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.
червеното вино - цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..
поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски ...
пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.
Кюфтетата - не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат
чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата ...
екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите
сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още
обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива
От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.
Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.
Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва ... защо, кой беше инициаторът ?! ... защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия
Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!
Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:
туршия - задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.
червеното вино - цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..
поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски ...
пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.
Кюфтетата - не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат
чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата ...
екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите
сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още
обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
