четвъртък, 12 юни 2014 г.

Кукувден

Търся в интернет точното значение на #Кукувден (Куковден), тъй като гениална мисъл се е пръкнала в черепа ми, но требе да съм сигурна в значението. Установявам, че значението на #Кукувден, ще открият на #Кукувден, защото НПО_та, "Групи", издателства и други съвкупности, са присвоили думата и са размили истината, а техни приятели, такива като мен, са изтикали Може Би правилната страница на 108-мо място в Гугъл. Разбирам как променям света ката ден, избутвайки истината някъде дълбоко в пясъка на търсачките. Става ми чоглаво. Та #Кукувден е нещо като: "Трябва да вземем да оправим това Стълбище" (домоуправителят), "Ще се женя през септември" (Стефан преди 25 години - и така всяка година), "Подава оставка в петък" (днес вече във вторник). А това Диезче е за търсенетo. Чакам малко примери от приятели.

понеделник, 9 юни 2014 г.

Гръцкото капанче

Дървени маси и столове с долна разгъваща се част от истински метал

Подът на Капанчето беше от жълт пясък, май плочки от двете страни, метални огради от нещо, които симулираше тел и беше или тъмно зелено, или светло синьо, или бяло, или зелено-жълто-червено следващи едно след друго. Всяка година в края на пролетта (малко преди да започне ваканцията) тюнюнговаха гръцкото капанче - т.е. сменяха цвета на тези огради, Всяка година не ни харесваше, защото помнехме предишното лято, пълно с деликатни детско-романтични спомени.

В двора на гръцкото капанче имаше няколко кайсии (или зарзали). Бяха ниски, а не като високото дърво в двора на старата къща, което посегашните ми сметки е било около 13 метра високо. Кайсиите бяха ниски, имаха плодове, които Мая си позволяваше да къса и яде, и клоните така падаха над масите, че ни създаваха илюзията, че бабите ни не ни виждат, че пушим. Много странно, ни пушехме и май почти не пиехме.

Компанията беше все от махалата и от Варна, обаче Мая много се обиждаше, когато и кажехме, че е от Варна.


Таня, Мая, Събина, Евгени, Златина, Нели, Валя, Иво, Жоро Каприев, Емо Димов, и много други