Среднощна закуска

Стра'отна кръчма набарваме в Панагюрище.

Като се тръгне надолу от Хотела (Каменград) по една улица, която е вече зарита, но си личи, че до Оня ден е приличала на бургашка по време на водната криза през 60-те, и после вдясно на (май) третата пряка, която по нормални размери е около 200 метра оттук.

Там в една "сляпа" уличка се е гушнала 4-метрова порта, зад която се ширва подозрително голям двор.

Е! Толкова пълна кръчма в Бургас няма! Около 19:30 всички места са заети, а ако има свободни, то по "резервето" на тях разбираме, че не е истина. Менюто е странно дълго и с цвят и подобие на Онова, което някога имаше в Железния светилник (просветените ще ме разберат). Аз, дама с вкус, правя следната просташка комбинация: печени червени чушки с "марината" (???) от нещо кисело и доста счукан чесън и много магданоз, плочка сирене и башка - две тъмни бири. Ицо изтормозва едно агнешко, което предполагам е много ОК, ама пък агнешко през февруари ми звучи като насила заплодена овца.
Оги не знам какво, ама май ребра. Петя - крие нещото зад едно друго нещо. Останалите около 35 на масата души са с различни на цвят салати - от свеж оранж на морковите, до неопределено кафяво-зелен на кьопооло. И така ....


Пушим обаче навън, което направо ме съсипва, или поне точно този глагол требе да използвам, за да не си развалям имиджа.


Няколко хора (в терминологията на Танците) - гръчки и български. Не се оставям да ме комплексират със сложността на кръстосани крака, но и да си призная добре е замислен "дансинг-а" (като се замисля, би следвало да е точно дансинг, а не калдъръм пред бара с размер 14 кв.м ) - да крие едни жеи, които организирано танцуват (хоро) на български и гръчки


Отнесено
По канал 1 изтича някакъв хокиен мач, които се състои в идиотско мърдане на ръката на оператора .................................

После заспах! Сега спя, спя, спя .... Лъки ти си сандвич.

Панагюрище. Kapka Voinska има рожден ден и няколко приятели търсим подарък, размотаваме се в хотел, защото още е рано, и ей така, между другото в 6 без 10 питаме администраторката къде са магазините за (забележете извънземни) подаръци. 

Представяме си нещо като МОЛ Галерия, Бургаз Плаза, алабала или поне Пиргос арт. Искаме и карта на града. 

Жената притеснено ни поглежда и казва "Бягайте надолу по улицата, че стана късно", да не затворят, когато се върнете ще ви дам каквото ви трябва. 

Решавам, че нещо се е объркала - може да е била нощна смяна и да е загубила представа за времето. Когато след 20 минути чух протяжен вой на млада девойка ( и в Бургас ги има таквиз) "А, ма, стига си говорила глупости! К'ви ги приказваш, 6 часа в събота - магазините вече са затворени!" разбрах, че жената от хотела е баш във времето, ами аз не съм. Измеренията бяха тези, обаче имаше някакво изкривяване, и тук ми е едно спокойно и богато. Обаче ... по кръчмите ще ги познаете наследниците на бунтовниците. Една не е затворена, всички работят, за което ще докладваме утре. — with Kapka Voinskaat Хотел Каменград.