четвъртък, 20 декември 2012 г.

айде

Повече без експерименти, иначе съшноста на мероприятието се 
Последно посещение на заведението - 29.март,2012 - около 19:47

Това, в което се влиза откъм Богориди мирише на кухня и помия трета употреба. Пълно е с познати и е прекалено "открито" за втори етаж.

Естествено няма как да се откажем, защото по план е четвъртък и боговете ще стоварят на главите ни небесата, ако пропуснем. На 30.март установяваме, че дори и лекото колебание е било достатъчно, за да бръсне лек дъждец.

петък, 30 март 2012 г.

Влизане

има една кретения наречена Влизане. Тя се използва за омекотяване на самопрецакването при белот, бридж, но човек може да се увътри в повече случаи, в отколкото може да не се

влизам във фесйбук и правя лека разходка из книжката

Забелязвам в навалицата от покани за приятелство няколко Салона за красота, Комплекс Черни Връх и Герб Карлово.

Одобрявам ги, защото като свикнеш с Accept, що да сменяме боята и да удължаваме агонията на несприятеляването

тъпото е, че за да видя дали постовете отиват в профила ми, пак прецаках работата за кръчмата, която исках да споделя
но както се казва в една по-предна дефиниция - работата в колебливо мрачен следобед си е прецакана по default

Отлежаване на събитията

Спомените са данни, в които със сигурност е предвидена дата и час, но заявката не е пусната както требе. В такива случаи хронологията на спомените се сбозва като ХP на 100 години и почва да скача от записките в тефтера преди половин час до далечната 83-та, да речем.

Събитието трябва да се остави да отлежи, иначе не е събитие, а някаква сивинка. Отлежалото събитие става спомен, но има случаи, в  които споменът е толкова мъгляв, че събитието макар и отлежало е ферментирало.

Но@ (вместо  чуденка) не е такъв случаят, който след малко ще разкажем, защото явно отлежаването е тръгнало в няколко направления и вече втори пост става за нещо друго.
Ако постът НАД този не е за четвъртък вечер 29-ти в Рубаят (идиотско име), значи  и той е малко отместил и доказал, че отлежаването требе да е поне 24 часа.


Блог Тайм

Петък е, и зад Поморина се подават къделкитете на няколко мръсни ниски облака, които прецакаха работата. Работата наистина е прецакана, зашото кой работи в мрачен петъчен следобед. Следобредът не е за работа, а за мислене, което клиентите не зачитат за работа, защото трябва да плашат за нея.

А щом вложеното време в нещо си не е платено, то значи това нещо не е работа, което е най-тъпата мисъл проектирана някога на екран.

Вляво от Поморина, пак от прозореца на офиса, се стрелка претенциозно нагоре едно нещо, което прилича на антена на еди-кой-си-тел, a иначе е хотел Мираж, на Братята.

Не става дума за Братята, които ни просветиха и направиха различни, а за другите братя.
Обаче някак си е леко на душата, защото пукането е останало на заден план заедно с работата.

т,нар Блог Тайм

четвъртък, 8 март 2012 г.

Кокошките на бай Пенчо

"Голям човек е Дакелът" и ченето на Константин Коцев са 18-тото нещо, което ми идва на ум, докато се чудя какво да спретна като текст за Великден.

Тръгвам с бутон "Back" и трейсвам кокошките на Бай Пенчо, после яйцата, после цените и полските яйца, които ще внасят, и след това пак Великден, и какво ще правим на Великден, децата ще са тук,  ще боядисваме яйца, обаче яйцата са скъпи, и ще видим Бай Пенчо дали има, можехме да спретнем една екскурзийка до Турция  от Оферти с Голямо намаление, обаче там официалната религия е друга, и ... така.

Великденски яйца


Бай Пенчо е наш приятел. Приветлив, с излъчване на нещо средно между Клинт Истууд и професор по физика. Запознахме се с него преди 2 години на Казана. Тогава той обслужваше пещта за огнена вода и създаваше наоколо едно много готино усещане за човек, който е на село, защото му харесва.

Бай Пенчо е имал три деца, две момичета и едно момче, и една жена, която явно много е обичал, което личи от приказките му. Един след друг са си отишли синът му, жена му и едната му дъщеря. От Голямото семейство, което сядаше на масата, сега сме само двамата ...

Като се замисля, много е тъжно, но всъщност той не изглежда мрачен. Видът, походката, начинът на общуване са на човек, приел, че всички злини, които са го застигнали са били неизбежни, което в никакъв случай не го класира в групата на примирените. Просто не се е срутил. Радва се на другата дъщеря, на внучето, на зет си ... и така.

Малко идиотско ми се струва сега това, което изначално ми идваше да напиша от пусто мераци от определени фрази, но във всеки случай Големи хора са кокошките на бай Пенчо. А яйцата за Великден вече сме ги осигурили. Обаче пак се чудя дали да не дам на някоя друга приятелка да прегледа всички евтини оферти за Великден. Кретения!

събота, 3 март 2012 г.

Боженци

В дните на баш планинските прогнози тръгнахме към Черневци, което по начални данни се намира сред нищото - някъде в Стара Планина, уж до Габрово, ама не съвсем и по пътя към Велико Търново, ама не точно. Учудващо, пътят до последните три километра - през Хаинбоаз, после към Трявна (или към Троян ?) се оказва чист, дори от ТИР-ове чист.
Естествено, всичко хубаво завършва интересно, което не е перфектният завършек според китайските мъдреци.
Черневци се оказва село със стари къщи, с покриви, надебелели с 40 см бял сняг, каквато белота има само в планина. Черневци, което припознаваме като Боженци, е от онези села, които не миришат на обор, а дворовете съперничат по наредба на псевдокъщите на псевдоОнези от Ветрен, някогашно Житарово.
Боженци
Двама души, които питаме, къде се намира Боженци отговарят "Едно голямо бяло, на баира се вижда". За бургазлии, тръгнали на почивка на планина (както другите казват, че отиват на почивка на море) баирът се отъждествява с Шилото, или онзи Айтоски балкан, който за хората, свикнали да виждат планина, наричат Хълмчето отсреща.
Тръгваме надолу с кола, която по правилата на морски хора сме подбрали така, че прогледът и да е 14 см. Това е естествено, защото човек, израснал в мек климат глава за самосъхранение няма.
Пътят, естествено покрит със сняг е с коловози, които няма как да не ни вкарат в себе си, и шумът от "дъното" на колата свива сърцата ни.
Баирът отсреща, на който трябва да се види хотел Боженци, се появява поне 20 пъти за 3-то километра преход. Не се се движи планината, но в планината всичко е баир, а не ясно изазен локален максимум, на какъвто сме свикнали.

Истинска почивка за времето


All of a Sudden, вляво преди паянтово мостче, радостна картина ни кара да възкликнем : "Тези как мислят да избият инвестицията".
Хотел Боженци се оказва голям, построен по всички правила красотата на традицията, модерен и луксозен. Цените са адекватни на условията, които предлага, а още по-адекватни цени за почивка в Боженци, бяхме открили на един от сайтовете за групово пазаруване на почивки.
В Хотел Боженци не се пуши, Ицо се оплаква, че стаята му няма тераса и ние се чувстваме късметлии. Заедно с нас са пристигнали 4 семейства с деца, явно ползвали същата оферта. Бащите, едва оставили багажа, мятат на гръб по едно хлапе и по халати се запътват към басейна, който е естествено продължение на ресторанта. В сградата е почти горещо, а погледът към снега по дърветата и снежната планина е като климатик през летни горещини.
Майките от своя страна веднага надушват лоби бара, едиственото място за пушачи, и за тях спа почивката започва с мартини и няколко коктейла.
И така .... 3-4 дни, които си заслужаваха.

петък, 2 март 2012 г.

Евровизия

01. go week   - подходяща за ученическа забава през 1976 няккъде. Може и да става за саундтрак на нещо от сорта на "10 неща, които мразя у теб"
02. тодор гаджалов - тримата мускетари - ол фо уан ,,,,, даже накрая на припева иде да довършиш. Става за сингъл на седмокласник, обаче йок нещо общо с Bryan Adams, Rod Stewart, че даже и Sting
03. Стелияна Христова - нещо средно между Козият рог,  Адаптация и още нещо, но не мога да кажа - Паша Христова или "ше продължавам да пея" - обаче на места по-фалшиво, Иначе бек звукът е като на Червения площад. Доста нахално една известна певица се явява нато бек вокал и не дава шанс на момичето да се прояви. Но никога не мога да запомня - Мариана или Мария се казва
04 Рене Ранев  - потрес нещо, което винаги завърша на Ю-ю-ю.... англичаните са големи тъпанари, ако това е английски
05. Деси Слава. Просто с първите 4-5 български "песни" на Евровизия разбирам, че искам да слушам чалга. И този миг- самата Деси слава.... След 15 минути си спомням за арменския виц за 150 килограмовата жена и си викам "Що не тръсна някаква истинска чалга, а не ...." Обаче дотук е фаворит
06. Светозар Христов - Тейк ми даун ряпа да яде пред Take me down-а на нещото с брада на Устата (не искам да обидя Устата), АААААААААААААААААААААААААА -
фас-тайм ....
....
нямам сили натам....

С удовлетворение установявам, че Софи Маринова отива на Евровизия. Жената пя добре, най-добре, и има Визия, дори и да не е в Евро.

сряда, 1 февруари 2012 г.

Оферти за Свети Валентин и за женение с деца

Дори и женени с деца - оферти за Свети Валентин от 105 лева в Банско

По телевизията от сутринта ме убеждават, че днес 01 Февруари е Трифон Зарезан. В такива ситуации веднага прехвърлям за някой от комедийните канали. Трифон Зарезан е онзи ден, в който дядо ми и още няколко негови приятели, вадеха от червеното в стълени канички, режеха изискани днес, тривиални за тогава мезета, и на другия ден пиеха зелева чорба. Цялата сценка се разиграваше в избата, където в земята се копаеха "дупки" и там се слагаха реколтите, защото по време на Онези Времена хората на Бойко Борисов обикаляха и глобяваха, или изземваха виното като дрога.

Та затова си викам - няколко оферти в Банско за Свети Валентин, уж, на тънки цени, дават достъп по Трифон Зарезаново време до Дядо Либе, до тук, до онуй и т.н

неделя, 15 януари 2012 г.

МЛИН

МЛИН
 2 ч.ч брашно
1 ч.ч к.мляко
1 ч.л сода бикарбонат
1 яйце
150 гр. сирене
50-60 гр. масло
сол

 Разбитото яйце се смесва с киселото мляко, в което е разтворена содата.
Прибаря се натрошено сирене и брашното.
Сместа се разбърква и се изсипва в намаслена тавичка /малка, моята е 24/18 см./
Отгоре се разпределя маслото, нарязано на парченца.
Пече се в предварително загрята фурна.
На 175 градуса - 10-15 мин.

сряда, 11 януари 2012 г.

нет лог (няма логове)

всички социални мрежи си заприличаха
най-вече по това, че накъдето тръгне вълкът - натам тръгват овцете
а колко спокойно беше преди, в нормалните народни приказки
върви се стадото, а вълкът го следва
и така си беше - вълкът изяждаше последното и хоп! и вълкът сит и агнето цяло. е, не това, дето го е изял вълкът, а по принцип агнето
а сега какво
вълкът все по-гладен, не ненахранен, а по-гладен
агнет0 дали е цяло не се знае, защото в крайна сметка не е ясно има ли агнета изобщо зад вълка
и к'воооооооооооооооооооооооооооооооооо

сряда, 4 януари 2012 г.

вторник, 3 януари 2012 г.

Горният десен ъгъл

Хорът при Пионерски дом Бургас, с диригент Милка Стоева
В първия момент, когато попаднах на снимката, се опитах да различа познати физиономии в горния десен ъгъл, включително собствената си. Обаче на чист български установих - Йок! И отчайващото - очите вече не държат или пунктирана връзка на главния мозък с окото. Миг по-късно долният ляв ъгъл визуализира истината за проблема с очите - годината била 1985, а това е 6 години след като завършихме гимназия.
Иначе всичко е еднакво. Червените униформи (на момчетата бяха бели, но пак червени им казвахме), Милка, усмивката, която се вижда през кока на тила. И дори си спомням точната височина, на която е лакътя и, когато вдигне ръка, за да ни подкокороса да подлудим публиката. Ние и нея правехме на луда, но това беше мисията ни.
Друга ми беше приказката. Като видях снимката си казах - Я! една снимка от времето, в което бяхме малки, преди да установя, че е от времето, в което вече сме били Големи.