Боже! Колко слънце има на този свят, Боже!
Утре ще правим #лютеница. Не ям червено готвено, също и #лютеница.
Иде събота, а след това неделя, и после ще се ширне една седмица - предпоследната на Август. После иде Гръцкото време, в което предстои да имаме Първолак.
После ще варим #ракия, и те-те - годината се изтърколила.
Много прилична кухня на Ретуш, ама цените не са им много прилични. Ако малко ги намалят, няма да изглеждат като перачница. — at Ресторант бар клуб "Ретуш" (Retoush).
Показват се публикациите с етикет кръчми бургас. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кръчми бургас. Показване на всички публикации
петък, 15 август 2014 г.
събота, 1 март 2014 г.
За сефте в При Шопа
Хроника - 27 март 2014
Посвещава се на Lenka, Kechi, Malkoto kechi, Vancheto, Jula i men ...
Част Първа:
В Кухия Четвъртък по традиция няколко Дами и едно Дамче се решаваме да тестваме ..
Някога имаше един Блок с книжарниците, после стана Червения блок на Любен Каравелов (не като притежание), след това - Блокът с Ронера, а сега е Червеният блок срещу При Шопа. Наслагването на предлози ме ужасява във всички случаи, освен в този.
Стълбите те карат да се замислиш да се въздържиш, защото единственото, което ти хрумва е, че няколко часа по късно, требе да се смъкнеш по тях. Още с качването се замислям как точно ще се случи без контузии и преценям, че ако тръгна от горния десен ъгъл, по диагонал мога да стигна до долния ляв, където е зеветната Врата. Качвайки се горе - тръгвам надясно - йок, наляво дребно помещение с една врата още по-вляво, където пише "Градината не работи". В това време Един ме гледа озадачено, защото в този момент вече звъня на Ленка за някакъв mile stone. Тя вика "Мини зад гърба на бармана и после все наляво.." Оказва се, че този, който е Барманът, най-безотговорно е излязъл иззад бара и щъка из дребното помещение, дезориентирайки ме и правейки безсмислени всички обяснения на Петкова. След като го питам къде му е гърбът, той казва - "оттук, госпожа" и ме насочва към "Градината не работи". Тръгвам през един пуст вагон с растителност от двете страни и скътани масички само в едната ... и в Дъното, all of a sudden откривам една плъзгаща се врата. Възмущението нараства пред онази безиходица, в която ме поставят Плъзгащите се Врати, които не е ясно откъде накъде се плъзгат.
Дивакът, .т.е Аз, намирам обаче безценен помощник /за втори път/, в лицето на Бармана, който е продължил да гледа след мен през Вагона, подозирайки, че точно това ще ми се случи. Безкрайно облекчение настъпва, когато виждам Събранието вече весело, с кехлибарена магическа течност в стъкленици и няколко "менюта" с дизайн на детска книжка.
... Следва Втора част, че с Геша ще ходим на разходка
Посвещава се на Lenka, Kechi, Malkoto kechi, Vancheto, Jula i men ...
Част Първа:
В Кухия Четвъртък по традиция няколко Дами и едно Дамче се решаваме да тестваме ..
Някога имаше един Блок с книжарниците, после стана Червения блок на Любен Каравелов (не като притежание), след това - Блокът с Ронера, а сега е Червеният блок срещу При Шопа. Наслагването на предлози ме ужасява във всички случаи, освен в този.
Стълбите те карат да се замислиш да се въздържиш, защото единственото, което ти хрумва е, че няколко часа по късно, требе да се смъкнеш по тях. Още с качването се замислям как точно ще се случи без контузии и преценям, че ако тръгна от горния десен ъгъл, по диагонал мога да стигна до долния ляв, където е зеветната Врата. Качвайки се горе - тръгвам надясно - йок, наляво дребно помещение с една врата още по-вляво, където пише "Градината не работи". В това време Един ме гледа озадачено, защото в този момент вече звъня на Ленка за някакъв mile stone. Тя вика "Мини зад гърба на бармана и после все наляво.." Оказва се, че този, който е Барманът, най-безотговорно е излязъл иззад бара и щъка из дребното помещение, дезориентирайки ме и правейки безсмислени всички обяснения на Петкова. След като го питам къде му е гърбът, той казва - "оттук, госпожа" и ме насочва към "Градината не работи". Тръгвам през един пуст вагон с растителност от двете страни и скътани масички само в едната ... и в Дъното, all of a sudden откривам една плъзгаща се врата. Възмущението нараства пред онази безиходица, в която ме поставят Плъзгащите се Врати, които не е ясно откъде накъде се плъзгат.
Дивакът, .т.е Аз, намирам обаче безценен помощник /за втори път/, в лицето на Бармана, който е продължил да гледа след мен през Вагона, подозирайки, че точно това ще ми се случи. Безкрайно облекчение настъпва, когато виждам Събранието вече весело, с кехлибарена магическа течност в стъкленици и няколко "менюта" с дизайн на детска книжка.
... Следва Втора част, че с Геша ще ходим на разходка
вторник, 13 декември 2011 г.
Големият ресторант на България
Големият ресторант на хотел България, който тъне в облаци и казина, е първообраз на Онази смрадня от филма с Луи Дьо Финес
Ароматът, който се носи от Кухнята, или поне от отворите, наричани често "врати", връща в детството, в онези кухни на ученическите лагери, където заточваха Народната Младеж с дружинни ръководители, за да дава дежурства по миене на съдове, докато децата на даскалиците, а и самите даскалици, тайно похапваха пържолки. Най-голямата заслуга на Майстор Стоян за Големия ресторант на Хотел България е, че успя да убеди Гал Фона да му дава по 100 кинта в определен ден от Седмицата за гощавка с остатъците от предиобедната блок маса на нощуващите. Иначе за Майстор Стоян се говорят Големи Работи, но сърмичките, които притопля са от по-кофти полуфабрикат, от предишния не толкова популярен майстор. Важно е, че сред смрадта се усеща парфюма на Кмета и няколко камериерки, които пърхат край него, защото не знаят, че камерата не лови парфюм.
Ароматът, който се носи от Кухнята, или поне от отворите, наричани често "врати", връща в детството, в онези кухни на ученическите лагери, където заточваха Народната Младеж с дружинни ръководители, за да дава дежурства по миене на съдове, докато децата на даскалиците, а и самите даскалици, тайно похапваха пържолки. Най-голямата заслуга на Майстор Стоян за Големия ресторант на Хотел България е, че успя да убеди Гал Фона да му дава по 100 кинта в определен ден от Седмицата за гощавка с остатъците от предиобедната блок маса на нощуващите. Иначе за Майстор Стоян се говорят Големи Работи, но сърмичките, които притопля са от по-кофти полуфабрикат, от предишния не толкова популярен майстор. Важно е, че сред смрадта се усеща парфюма на Кмета и няколко камериерки, които пърхат край него, защото не знаят, че камерата не лови парфюм.
петък, 4 декември 2009 г.
Никулденски шаран
Не знам дали поради факта, че Бургас е Бургас, но през цялото време, докато си мислех да опиша тайнството, все ми идваше на ум скверното Великденски шаран ...
Ще излъжа, ако кажа, че това не е рецепта от баба ми, защото каквато и да било плакия, особено от убита риба ми звучи ненадеждно, освен ако човек не я приготви сам, така, че да знае какво има вътре.
Казано по друг начин, шаран плакия е аналог на кутията с топките по теория на вероятностите, но без да се знаят цветовете им.
И така. Първо и основно правило е да има кой да изчисти шарана, особено, ако не е "гол". В този смисъл требе да призная, че през живота си не съм чистила риба и ако се наложи ще бъда ужасно нещастна, ще се почувствам беззашитна и предадена, което е нормално състояние на всяка жена. Фактът, че нивгаж не съм чистила риба е достатъчен, за да съм в 3% процента най-щастливи жени в света.
След като шаранът е изчистен, или са купени просто изчистени шайби от шаран, с което лесно се печели любовта на Милото, започва търсене на нещо, с което да се "оваля". Има различни варианти: обикновено брашно, царевично такова, а има и едни специални панировки за риба, които са "сухи" и стават за овалване.
Преди да продължа, искам да известя, че ако някой иска пълнен шаран - пратете го или му разрешете да ви заведе на кръчма, където ще си плати удоволствието, защото в къщи пълненият шаран хем няма да го докарате като свекърва си, хем няма да ви платят ... започнете с обработката отрано и обяснете, че на Никулден ще има щаран плакия, а не пълнен ...
И така, шайбите се овалват и се нареждат в тава - дълбока - ако имате нещо 15 см дълбоко ще е пърфект
отделно се задушават:
5-6 стръка праз, нарязани на ситно, може и лук, обаче аз промених малко идеята, защото за да слагам лук, трябва да моля Геша да го реже, а пък не ми се иска
двв-три глави чесън. тук има тънкост и да си призная с кеф слагам 5 глави - обаче не ги режа, а ги слагам целите скилидки, само "дървеното им режа" ... това е един приом, който научих от един приятел, който е бил някакъв строител из средния далечен изток
малко домати - аз не обичам варени домати и затова ги спестявам
орехи, но не смлени, а по-едричко начукани,за да се усешат
един лимон на резенчета - с кората!
може малко портокал - с кората!
една две чаши вино - някакво, може и полувкиснато
морков(-и)
стафиди
червен пипер
маслинки
и всичко това се задушава
Требе да го душите (миришете) непрекъснато, за да разберете по аромата какво точно му липсва.
На перверзния въпрос колко от кое и колко време се задушава и т.н. ше кажа, че това не е професионално, и на такива въпроси не отговарям. Една манджа се готви докато замирише на каквото требе.
След като се свали от огъня, адската смес се допълва с черен пипер и дафинов лист, с каквито ви се струва, че мерудии трябва, но може и без тях.
Маха се шарана от Онази така в началото, после се слага малко отдолу от сместа, нареждат се парчетата и се заливат отгоре
Пъха се във фурна и се души наоколо - като замирише на готово се вади.
позлва се ИЗСТИНАЛО и с каквото искате вино
не знам дали усешате леко киселкия, тръпчив вкус на манджата, и оня приятен вкус на салата от ряпа, а която можете да я допълните
посвешавам горното на дъщерите си
Ще излъжа, ако кажа, че това не е рецепта от баба ми, защото каквато и да било плакия, особено от убита риба ми звучи ненадеждно, освен ако човек не я приготви сам, така, че да знае какво има вътре.
Казано по друг начин, шаран плакия е аналог на кутията с топките по теория на вероятностите, но без да се знаят цветовете им.
И така. Първо и основно правило е да има кой да изчисти шарана, особено, ако не е "гол". В този смисъл требе да призная, че през живота си не съм чистила риба и ако се наложи ще бъда ужасно нещастна, ще се почувствам беззашитна и предадена, което е нормално състояние на всяка жена. Фактът, че нивгаж не съм чистила риба е достатъчен, за да съм в 3% процента най-щастливи жени в света.
След като шаранът е изчистен, или са купени просто изчистени шайби от шаран, с което лесно се печели любовта на Милото, започва търсене на нещо, с което да се "оваля". Има различни варианти: обикновено брашно, царевично такова, а има и едни специални панировки за риба, които са "сухи" и стават за овалване.
Преди да продължа, искам да известя, че ако някой иска пълнен шаран - пратете го или му разрешете да ви заведе на кръчма, където ще си плати удоволствието, защото в къщи пълненият шаран хем няма да го докарате като свекърва си, хем няма да ви платят ... започнете с обработката отрано и обяснете, че на Никулден ще има щаран плакия, а не пълнен ...
И така, шайбите се овалват и се нареждат в тава - дълбока - ако имате нещо 15 см дълбоко ще е пърфект
отделно се задушават:
5-6 стръка праз, нарязани на ситно, може и лук, обаче аз промених малко идеята, защото за да слагам лук, трябва да моля Геша да го реже, а пък не ми се иска
двв-три глави чесън. тук има тънкост и да си призная с кеф слагам 5 глави - обаче не ги режа, а ги слагам целите скилидки, само "дървеното им режа" ... това е един приом, който научих от един приятел, който е бил някакъв строител из средния далечен изток
малко домати - аз не обичам варени домати и затова ги спестявам
орехи, но не смлени, а по-едричко начукани,за да се усешат
един лимон на резенчета - с кората!
може малко портокал - с кората!
една две чаши вино - някакво, може и полувкиснато
морков(-и)
стафиди
червен пипер
маслинки
и всичко това се задушава
Требе да го душите (миришете) непрекъснато, за да разберете по аромата какво точно му липсва.
На перверзния въпрос колко от кое и колко време се задушава и т.н. ше кажа, че това не е професионално, и на такива въпроси не отговарям. Една манджа се готви докато замирише на каквото требе.
След като се свали от огъня, адската смес се допълва с черен пипер и дафинов лист, с каквито ви се струва, че мерудии трябва, но може и без тях.
Маха се шарана от Онази така в началото, после се слага малко отдолу от сместа, нареждат се парчетата и се заливат отгоре
Пъха се във фурна и се души наоколо - като замирише на готово се вади.
позлва се ИЗСТИНАЛО и с каквото искате вино
не знам дали усешате леко киселкия, тръпчив вкус на манджата, и оня приятен вкус на салата от ряпа, а която можете да я допълните
посвешавам горното на дъщерите си
четвъртък, 3 декември 2009 г.
Възраждане
Стануването е онова странно премеждие по време на маневра, при което поради странна конфигурация на екипа тестери, маневрата се изражда и притъпява усета на трупите (Бележка на временно стануващ: тр[у:]пи като troops (войски), а не като "трупи", демек спиртосани кютуци).
От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.
Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.
Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва ... защо, кой беше инициаторът ?! ... защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия
Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!
Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:
туршия - задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.
червеното вино - цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..
поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски ...
пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.
Кюфтетата - не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат
чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата ...
екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите
сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още
обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива
От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.
Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.
Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва ... защо, кой беше инициаторът ?! ... защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия
Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!
Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:
туршия - задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.
червеното вино - цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..
поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски ...
пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.
Кюфтетата - не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат
чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата ...
екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите
сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още
обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива
сряда, 11 ноември 2009 г.
Носталгия по Капана
На Ропотамо са направили много правилна спирка, която в нормални условия бихме нарекли капан, но в официални писма си е баш спирка. Две сладурани - една такава и една такава, са основни действащи усмивки в обслужващия екип, а майсторите имат на главите си Онези правилни шапки, които хосят само майсторите в Правилните кръчми. В далечния край на спирката се намира една пещ, която неосведомените наричат камина и там на жарта са полегнали няколко полусухи, пълни с мляно жертвено месо, свински черва. Носи се аромат, който гали пандемичния нос на посетителя и го кара да изпитва удоволствие, натрапвайки мисълта, че де факто кръчмите са просто наследници на жертвениците и не е ясно, дали Цоня Дражева не се е объркала и Бегликташ да е просто един древен хан с кръчма и ложе, което от благоприличие е наречено брачно.
Над тезгяха на майсторите виСят плетеници с чесън и посетителят не може да се сдръжи да не поръча с тънко нарязаната сланина една глава Притивогрипна ваксина. Важно за спирката е, че откровено се предлага Домашно вино, което сами са си правили хората и като сипнем студената кехлибарена (забележете отстъп от принципите ми) течност в полувинените чашки, и ги разклатиш в посока обратна на часовниковата стрелка, ароматът на гроздето излиза отгоре и приглушава аромата, който има шатрата. Ароматът на шатрата, да не забравя, е такъв, какъвто беше в Капана на Димо едно време, преди да дойдат мутрите ...
за да е пълна картината сред плитките чесън, цвят екрю, се подават нанизите на сушените люти чушлета, които в изсъхнало бордо, галят окото и нашепват ".. боб в гърне, боб в гърне ....", какъвто наистина предлагат в менюто.
вторник, 18 януари 2005 г.
Максимус или малко пичове без ангажименти
Може да не сме забелязали всичко, но все пак ние да си кажем ....
В клуб Холивуд - Селект са намерили готин начин да запълнят заведението си в неделя вечер - време, през което станалите рядкост домакини гладят в кухнята и слушат в захлас тътренето на чехлите на някого, който си чеше корема - поне така ги показват в старите български филми.
Поради слабата забележимост на този тип жена, тя е подходяща за отсъствие от дома и се превръща в публика-мечта за едно шоу, което не можем да наречем точно еротично. Представете си сега съчетана с другия тип жена, тази дето не счита, че ходенето на кръчма е празник и требе да си купи нов тоалет по случая и сложете за сол малко студентки, който са си взели изпита същия ден и ще придобиете представа за купона, който става 2 пъти в месеца. По друг начин изречено от виден гинеколог - толкоз много жени, дето не слушат чалга на едно место ... и аха да се обърне назад за подкрепа.
Та, в неделя вечер в едновремешното кафене на България хотел гастролира секстет Максимус.
Като цяло - трупата е така комбинирана, че има по едно парче за всеки вкус - като се започне от Леонардо ди Каприо и се стигне до Брус Уилис, както рече П ... :).
Шоуто е по-скоро Шоу, отколкото еротично :)) и това го изричаме със симпатия и деликатен намек, че много напомня "време за мъже".
Кофти - за нетренираната публика не е съвсем ясно къде и какво да подпъхне, както предварително психически се е настроила. Инструктаж на вратата липсва.
Две групи каки са заели най-яките маси точно пред дансинг-а до елипсовидния бар, наричан неправилно кръгъл. Каките успяват с финт да стопят лагерите на сравнително силните момчета, докато едно девойче зад нас се смилява над най-нежното от 6-те създания на дансинг-а и излиза да му партнира, за да не го остави в ръцете на Макситата.
Каките са appr.90, но с лекота биват подхвърляне във въздух (само дето на един от юнаците май му се отлепи капачката) и такива с по-слаби сърца като нас подскачат като майки пред летящо нагоре в ръцете на неразумен баща бебе. "Еле в края на спектакъла момците осъзнават зловещата истина и заложената от врящата компания примка - дамите на тези маси са искряща от здраве група учителки по физическо възпитание, решила да отбележи рождени дни. Евала на булите - от изпълнението, което показаха видим, че има на какво да научат децата в училище :)) /сега като се замислим малко страшничко ни прозвуча/.
Много готино предназначение на боксерки от ликра, тип джеронимо = като се издърпат изпод чаршафите, въртят се във въздуха, докато изсъхнат и после се навиват на кравайче и се слагат като гривничка на лявата ръка - стоят добре с другата гривничка по-горе.
Понеже друг път си казваме цени и т.н., то:
10 лева е куверт за консумация (пиене имаме предвид)
5 лева е вход-а за шоуто и щом такива състезатели като нас успеха да направят само 1 лев горница над куверт-а за консумация при мижавите цени на Селект-а, то значи 15 лева разход на човек - BTW си струва.
Същите пари ще изхарчите и ако седнете в кръчма и гледате недодяланите мърльовци тип борче на отсрещната маса, които опипват сервитьорките и са ербап, докато не влезе булята им с натежал задник и еко-палто да си ги прибере.
Значи каква е последователността, за да не се изненадвате:
1) 10:00 започвате да се събирате () да речем на мецанина или във фоайето на хотела. ако ви е за сефте и понеже може да сте чували и друга версия на същото - ударете по едно за кураж. в някои случаи семейството ви изпраща тържествено и може да ви ливне вода с менче :))
2) Облеклото е "от - до", демек дънки, официални костюми, рокли с презрамки и изобщо кой как свари. Не слагайте нищо много тясно - може и с голо пъпче (това ако килата са по 60)
3) предварително да сте си платили 10 лева консумация - това са около 3,5 джина и 2-3 тоника и/или 2-3 коктейла
4) да откриете мястото си - искайте маса която да не е долу в ниското, щото много булки и моми стоят прави
5) тренирайте да викате - може да си купите и една реферска свирка - сервитьорките ходят с такива
6) шоуто е обявено за 10:30, но почва в 23:00
7) ако не искате да сте на сцената - не сядайте на първа линия
8) това, че не сте на първа линия не означава, че някой от юнаците няма да ви седне в скута
9) не влачете с вас придружители от мъжки пол - ще се чудите какво да ги правите
10) шоуто е от две части
11) голи п.ш.. няма т.е. това да знаете не е пийп шоу, а е стриптийз в класическия вариант
12) има много хумор в ситуациите - включително баба тина и мадона - много добре имитирани
13) танците не блестят с особена еротика и хореография, но затова пък ще се нагледате на стегнати мъжки задници
14) ако може - вземете си свободен ден понеделник, защото след 1 часа шоуто продължава в друга дискотека
15) не се притеснявайте, че не знаете къде какво да пъхнете - не се налага
ми, май казахме всичко полезно
на 30.януари пак ще има купон
В клуб Холивуд - Селект са намерили готин начин да запълнят заведението си в неделя вечер - време, през което станалите рядкост домакини гладят в кухнята и слушат в захлас тътренето на чехлите на някого, който си чеше корема - поне така ги показват в старите български филми.
Поради слабата забележимост на този тип жена, тя е подходяща за отсъствие от дома и се превръща в публика-мечта за едно шоу, което не можем да наречем точно еротично. Представете си сега съчетана с другия тип жена, тази дето не счита, че ходенето на кръчма е празник и требе да си купи нов тоалет по случая и сложете за сол малко студентки, който са си взели изпита същия ден и ще придобиете представа за купона, който става 2 пъти в месеца. По друг начин изречено от виден гинеколог - толкоз много жени, дето не слушат чалга на едно место ... и аха да се обърне назад за подкрепа.
Та, в неделя вечер в едновремешното кафене на България хотел гастролира секстет Максимус.
Като цяло - трупата е така комбинирана, че има по едно парче за всеки вкус - като се започне от Леонардо ди Каприо и се стигне до Брус Уилис, както рече П ... :).
Шоуто е по-скоро Шоу, отколкото еротично :)) и това го изричаме със симпатия и деликатен намек, че много напомня "време за мъже".
Кофти - за нетренираната публика не е съвсем ясно къде и какво да подпъхне, както предварително психически се е настроила. Инструктаж на вратата липсва.
Две групи каки са заели най-яките маси точно пред дансинг-а до елипсовидния бар, наричан неправилно кръгъл. Каките успяват с финт да стопят лагерите на сравнително силните момчета, докато едно девойче зад нас се смилява над най-нежното от 6-те създания на дансинг-а и излиза да му партнира, за да не го остави в ръцете на Макситата.
Каките са appr.90, но с лекота биват подхвърляне във въздух (само дето на един от юнаците май му се отлепи капачката) и такива с по-слаби сърца като нас подскачат като майки пред летящо нагоре в ръцете на неразумен баща бебе. "Еле в края на спектакъла момците осъзнават зловещата истина и заложената от врящата компания примка - дамите на тези маси са искряща от здраве група учителки по физическо възпитание, решила да отбележи рождени дни. Евала на булите - от изпълнението, което показаха видим, че има на какво да научат децата в училище :)) /сега като се замислим малко страшничко ни прозвуча/.
Много готино предназначение на боксерки от ликра, тип джеронимо = като се издърпат изпод чаршафите, въртят се във въздуха, докато изсъхнат и после се навиват на кравайче и се слагат като гривничка на лявата ръка - стоят добре с другата гривничка по-горе.
Понеже друг път си казваме цени и т.н., то:
10 лева е куверт за консумация (пиене имаме предвид)
5 лева е вход-а за шоуто и щом такива състезатели като нас успеха да направят само 1 лев горница над куверт-а за консумация при мижавите цени на Селект-а, то значи 15 лева разход на човек - BTW си струва.
Същите пари ще изхарчите и ако седнете в кръчма и гледате недодяланите мърльовци тип борче на отсрещната маса, които опипват сервитьорките и са ербап, докато не влезе булята им с натежал задник и еко-палто да си ги прибере.
Значи каква е последователността, за да не се изненадвате:
1) 10:00 започвате да се събирате () да речем на мецанина или във фоайето на хотела. ако ви е за сефте и понеже може да сте чували и друга версия на същото - ударете по едно за кураж. в някои случаи семейството ви изпраща тържествено и може да ви ливне вода с менче :))
2) Облеклото е "от - до", демек дънки, официални костюми, рокли с презрамки и изобщо кой как свари. Не слагайте нищо много тясно - може и с голо пъпче (това ако килата са по 60)
3) предварително да сте си платили 10 лева консумация - това са около 3,5 джина и 2-3 тоника и/или 2-3 коктейла
4) да откриете мястото си - искайте маса която да не е долу в ниското, щото много булки и моми стоят прави
5) тренирайте да викате - може да си купите и една реферска свирка - сервитьорките ходят с такива
6) шоуто е обявено за 10:30, но почва в 23:00
7) ако не искате да сте на сцената - не сядайте на първа линия
8) това, че не сте на първа линия не означава, че някой от юнаците няма да ви седне в скута
9) не влачете с вас придружители от мъжки пол - ще се чудите какво да ги правите
10) шоуто е от две части
11) голи п.ш.. няма т.е. това да знаете не е пийп шоу, а е стриптийз в класическия вариант
12) има много хумор в ситуациите - включително баба тина и мадона - много добре имитирани
13) танците не блестят с особена еротика и хореография, но затова пък ще се нагледате на стегнати мъжки задници
14) ако може - вземете си свободен ден понеделник, защото след 1 часа шоуто продължава в друга дискотека
15) не се притеснявайте, че не знаете къде какво да пъхнете - не се налага
ми, май казахме всичко полезно
на 30.януари пак ще има купон
четвъртък, 20 май 2004 г.
Шкембеджийницата на "Оборище"
Шкембеджийницата на "Оборище" комай остана единствената истинска. Обаче работи само до 20-21 часа (нейните клиенти са тези, които в 11 часа сутринта са вече наквасени и едва ли имат нужда от последна фаза. Те употребяват шкембето по неправилен начин - те се Хранят с него!
Шкембеджийницата е на улица "Оборище" в пресечката между "Гурко" и "Иван Богоров".
За Нормалните бургазлии - близо до Химическото чистене
За Младите и пришълците - срещу офиса на НефтоХим Инвест
За истинските Бургазлии - зад трета поликлиника, там, където едно време имаше градинки с жълт пясък.
Шкембеджийницата е на улица "Оборище" в пресечката между "Гурко" и "Иван Богоров".
За Нормалните бургазлии - близо до Химическото чистене
За Младите и пришълците - срещу офиса на НефтоХим Инвест
За истинските Бургазлии - зад трета поликлиника, там, където едно време имаше градинки с жълт пясък.
вторник, 20 януари 2004 г.
ДУХЪТ НА ТИГЪРА
Адресът "Цар Симеон" 22 е направо престъпен за това дървено бижу, съпоставимо с индиански тотем.
Описателно: на ъгъла на Богориди и Републиканска. И още по-ясно - по диагонал срещу "ЕвроШоп". За онези нашественици, които казват "отивам на море", вместо "отивам на плажа" - като излизате от морската (централния вход), надолу към часовника - минавате "Златна котва", после остатъка от лятното кино, пуканките, едно блокче на 4 етажа и стигате до такситата. ... е това е мястото - на ъгъла отсреща вдясно. Пред него има изнесени маси и бъчвички, в които през зимата е пелинът.
Преди години това имаше дворче с калдъръм (не толкова често срещана комбинация из един истински град, какъвто е Бургас) и със смокиня в него. Сега смокинята е на 46% вътре в кръчмичката. 35-40 места - маси и пейки а'ла Димо и подходящи за целта покривки - чисти, но с лекета, които допринася за уюта на заведението.
Камина. Момчета, които сервират са чевръсти.
Кофти е само, че кой откъде свърне все се заглежда вътре, а мястото е лично.
Ракия - обикновена поморийска (малка) - 0.55
Бургаско наливно голямо - 0,87
Марули с яйце - 1,38
Чушка бюрек - 1,28
Пържени картофи (без) - 1,34
Език в масло (ама сериозен език, но резенче от такъв) - 2,68
Безалкохолно - 0,60
Каменица бут. 1,06
Много точна маджа - пържени цели картофи (пресни) чеснови с копър и масло! - 1,56.
Винаги е пълно, но на 048780970 можете резервирате места.
Наблюдателни посетители са забелязали, често засядащи в кръчмето банкери.
Фирмата е: ЕТ "Голдтекс",
Улица "Яворов" 18, ДН 1021104716, БУЛСТАТ 812033603Е (поне така пише на финансовия бон) :
Описателно: на ъгъла на Богориди и Републиканска. И още по-ясно - по диагонал срещу "ЕвроШоп". За онези нашественици, които казват "отивам на море", вместо "отивам на плажа" - като излизате от морската (централния вход), надолу към часовника - минавате "Златна котва", после остатъка от лятното кино, пуканките, едно блокче на 4 етажа и стигате до такситата. ... е това е мястото - на ъгъла отсреща вдясно. Пред него има изнесени маси и бъчвички, в които през зимата е пелинът.
Преди години това имаше дворче с калдъръм (не толкова често срещана комбинация из един истински град, какъвто е Бургас) и със смокиня в него. Сега смокинята е на 46% вътре в кръчмичката. 35-40 места - маси и пейки а'ла Димо и подходящи за целта покривки - чисти, но с лекета, които допринася за уюта на заведението.
Камина. Момчета, които сервират са чевръсти.
Кофти е само, че кой откъде свърне все се заглежда вътре, а мястото е лично.
Ракия - обикновена поморийска (малка) - 0.55
Бургаско наливно голямо - 0,87
Марули с яйце - 1,38
Чушка бюрек - 1,28
Пържени картофи (без) - 1,34
Език в масло (ама сериозен език, но резенче от такъв) - 2,68
Безалкохолно - 0,60
Каменица бут. 1,06
Много точна маджа - пържени цели картофи (пресни) чеснови с копър и масло! - 1,56.
Винаги е пълно, но на 048780970 можете резервирате места.
Наблюдателни посетители са забелязали, често засядащи в кръчмето банкери.
Фирмата е: ЕТ "Голдтекс",
Улица "Яворов" 18, ДН 1021104716, БУЛСТАТ 812033603Е (поне така пише на финансовия бон) :
неделя, 13 април 2003 г.
ЕВРОКАФЕ
14.април.2003 г
Решавате да приключите работния ден.
Излизате на терасата да изпушите една цигара.
Замирисва на пържени кюфтета и салата от краставици.
Продължаваме с едно място, където напоследък често попадаме (а последния път установяваме, че и следващото поколение от т.нар. компютърджии го е открило):
Няма да местим, дървената конфигурация тип "кухня" от раздела мултифункционални, въпреки че тя заслужава да попадне най-после в графа "истински".
Дефинитивно ще изречем, че едно място е място, когато попаднете там с подходяща компания
и вече ви е направило впечатление - с различни хора ходите на различни места, които с други хора не ви харесват.
Петък вечер и попадате заедно с нас "горе" на Гурко, и с още едни другари, които са точните такива.
Заведението е почти пълно, но една маса досами врата е самотно мръсна и подканваща - този път без картонче "служебна".
Момата (една доста нахакана, но не нахална сервитьорка с интелигентни крака) забърсва трохите и ни носи меню, което (според нас) е едно от най-добрите в Бургас.
Кухнята е това, заради което сте избягвали да дъвчите скапаните кифли от магазинчето до офиса.
Опитвали сме най-различни пунктове - като се започне от запечени свински ушички,
през агнешки чревца, запечени с кашкавал,
сач с фини пилешки хапки и зеленчуци,
та се стигне до баналните байганети
и чорби.
Каквото и да поръчате, то ще е с оня вкус, който обикновено Ути анонсира през слюнка в носа.
А салатите, ах салатите са за три ракии, което познавачите веднага ще разберат.
Вино - все още има наливно, както е нормално да предположите - вече няма коледен вкус,
но все още е пивко,
особено след втората кана. Има и едно наречено "обикновено" - по 4 лв бутилката.
Ракията си е нормална купешка без лютиви примеси.
Музиката е от оная ... по кръчмите - кофти в петък и събота и добра в останалите дни. Понеже сме в закътаното не ни пречи да обсъждаме здравната реформа.
Манджите пристигат бързичко, независимо, че кухнята се намира в мазата,
която ако знаете как изглеждаше, когато кръчмето беше някакъв клуб на ОФ (или полицията) ...
Ако сте в настроение можете да реализирате една наша идея и да направите
oблог с бармана
- дали всъщност това, което е налял в каната е 1 л., или е някаква негова модификация.
При нас не стане - момата, която изначало ни е станала симпатична и в същото време требе да се яви емисар по сделката с литража, много се притесни от идеята и двама от нас се разкандърдисаха.
Понеже все пак е края на работния ден ще допълним само, че сметката варира между 15 и 24 лева според групата. Средно 6 лв на човек:
в тези 24 лева са: около 8 големи ракии
4 салата от онези по-горе - овчарски, манастирски и т.н
1 голяма бутилка минерална вода
3-4 ката манджи (щото са големи)
кани вино, колкото поемете ....
5-6 часа престой
.. и не ви боли глава
само климатик май няма
Сачът е хобаво нещо но излиза малко солено:
Извадки от менюто:
Запечени агнешки чревца с кашкавал - 3.80
Наливно вино червено - 1 л - 2.60
Наливна бира малка - 0.80
Безалкохолно - 0.70
Тъмна бира - бутилка-болярка - 1.20
рибен салам (звучи гадно) /не помним/
Свински учшички на скара - 3.20
Ролца от свински гърдички на скара ~ 3.20
Екзотични манджи - на сач /това е дебела кръгла тава от глина, която ви е бутвеат на масата гореша с полусурови парчета и вие ги бъркате като улави, докато станат за ядене/
- домашна наденица с праз и гъби - ~ 4.80
- свински мръвки с гъби и праз/лук - ~ 6.70
- пилешки хапки със зеленчуци - 3.20
- пилешка пържола с гарнитура - 3.20
После следват
Половин печено пиле (кофти малко и сухо) - 4.20
Агнешка дроб-чорба - 1.00
Пилешка чорба - 0.90
Шкембе - 1.20
Пиле със зеле - 1.80
Славянски гювеч - 1.80
Агнешка дроб-сърма - 1.60
Боб с наденица - 1.60
/Всички цени са запомнени и може да има леки отклонения/
Салати и ракии - на нормални кръчмарски цени Малки няма - малките не харесват одимени места, те се плюнчат по сини тапицирани столчета.
Решавате да приключите работния ден.
Излизате на терасата да изпушите една цигара.
Замирисва на пържени кюфтета и салата от краставици.
Продължаваме с едно място, където напоследък често попадаме (а последния път установяваме, че и следващото поколение от т.нар. компютърджии го е открило):
Няма да местим, дървената конфигурация тип "кухня" от раздела мултифункционални, въпреки че тя заслужава да попадне най-после в графа "истински".
Дефинитивно ще изречем, че едно място е място, когато попаднете там с подходяща компания
и вече ви е направило впечатление - с различни хора ходите на различни места, които с други хора не ви харесват.
Петък вечер и попадате заедно с нас "горе" на Гурко, и с още едни другари, които са точните такива.
Заведението е почти пълно, но една маса досами врата е самотно мръсна и подканваща - този път без картонче "служебна".
Момата (една доста нахакана, но не нахална сервитьорка с интелигентни крака) забърсва трохите и ни носи меню, което (според нас) е едно от най-добрите в Бургас.
Кухнята е това, заради което сте избягвали да дъвчите скапаните кифли от магазинчето до офиса.
Опитвали сме най-различни пунктове - като се започне от запечени свински ушички,
през агнешки чревца, запечени с кашкавал,
сач с фини пилешки хапки и зеленчуци,
та се стигне до баналните байганети
и чорби.
Каквото и да поръчате, то ще е с оня вкус, който обикновено Ути анонсира през слюнка в носа.
А салатите, ах салатите са за три ракии, което познавачите веднага ще разберат.
Вино - все още има наливно, както е нормално да предположите - вече няма коледен вкус,
но все още е пивко,
особено след втората кана. Има и едно наречено "обикновено" - по 4 лв бутилката.
Ракията си е нормална купешка без лютиви примеси.
Музиката е от оная ... по кръчмите - кофти в петък и събота и добра в останалите дни. Понеже сме в закътаното не ни пречи да обсъждаме здравната реформа.
Манджите пристигат бързичко, независимо, че кухнята се намира в мазата,
която ако знаете как изглеждаше, когато кръчмето беше някакъв клуб на ОФ (или полицията) ...
Ако сте в настроение можете да реализирате една наша идея и да направите
oблог с бармана
- дали всъщност това, което е налял в каната е 1 л., или е някаква негова модификация.
При нас не стане - момата, която изначало ни е станала симпатична и в същото време требе да се яви емисар по сделката с литража, много се притесни от идеята и двама от нас се разкандърдисаха.
Понеже все пак е края на работния ден ще допълним само, че сметката варира между 15 и 24 лева според групата. Средно 6 лв на човек:
в тези 24 лева са: около 8 големи ракии
4 салата от онези по-горе - овчарски, манастирски и т.н
1 голяма бутилка минерална вода
3-4 ката манджи (щото са големи)
кани вино, колкото поемете ....
5-6 часа престой
.. и не ви боли глава
само климатик май няма
Сачът е хобаво нещо но излиза малко солено:
Извадки от менюто:
Запечени агнешки чревца с кашкавал - 3.80
Наливно вино червено - 1 л - 2.60
Наливна бира малка - 0.80
Безалкохолно - 0.70
Тъмна бира - бутилка-болярка - 1.20
рибен салам (звучи гадно) /не помним/
Свински учшички на скара - 3.20
Ролца от свински гърдички на скара ~ 3.20
Екзотични манджи - на сач /това е дебела кръгла тава от глина, която ви е бутвеат на масата гореша с полусурови парчета и вие ги бъркате като улави, докато станат за ядене/
- домашна наденица с праз и гъби - ~ 4.80
- свински мръвки с гъби и праз/лук - ~ 6.70
- пилешки хапки със зеленчуци - 3.20
- пилешка пържола с гарнитура - 3.20
После следват
Половин печено пиле (кофти малко и сухо) - 4.20
Агнешка дроб-чорба - 1.00
Пилешка чорба - 0.90
Шкембе - 1.20
Пиле със зеле - 1.80
Славянски гювеч - 1.80
Агнешка дроб-сърма - 1.60
Боб с наденица - 1.60
/Всички цени са запомнени и може да има леки отклонения/
Салати и ракии - на нормални кръчмарски цени Малки няма - малките не харесват одимени места, те се плюнчат по сини тапицирани столчета.
четвъртък, 10 април 2003 г.
Бистро Тропикана - две години по-късно
Tова преди време беше една мноого прилична кръчма,
но какво е положението към 10.април.2003 година:
Преди няколко дни посетихме известната от години и западаща по качество Тропикана (на сами плажа, надолу от Флора-та).
На пръв поглед - нищо лошо не се е случило (което означава, че дървената барака си е на мястото). Гмурваме се в миризмата на студентска стая в бекярско общежитие, предварително настроени, че така или иначе душът си е завършек на маневрата....
Менюто има интересна форма и е разнообразно.
Сервитьорката (малко мърлява мома с мръснички дрешки) не познава истинските клиенти и ни гледа презрително, когато в 18:00 си поръчваме ракия и салата, вместо детско меню (бира с цаца или картофи). Картофи пак си поръчахме по-късно, но те бяха за минералната вода, която е далеч по-чиста от замърсеното с бира питие, което се опитват да ви пробутат. Ех, Капани, ех времена на плажен просперитет. ....
... цените са на съвсем прилично средно ниво - за две ракии, снежанка (защото не мият марулите както требе), хайвер (тарама), бира, минерална вода, картофи - няколко порции (в името на справедливостта големи) - около 10 лева. Сега като се замислим за същите пари в онова дървеното до Нефтохимика щяхме и да вечеряме ...
Тръгваме си още в 19:00, т.е. престой не повече от един час. След това заседнахме на едно друго място, но за него по-нататък
А сега - цените:
бира чаша: 0,75
картофи пържени: 1,20
ракия поморийска обикновена: 0,60
тракийска салата: 1,60
тарама хайвер: 1,00
филийка хляб: 0,07
вода: 0,60
картофи със сирене: 1,50
но какво е положението към 10.април.2003 година:
Преди няколко дни посетихме известната от години и западаща по качество Тропикана (на сами плажа, надолу от Флора-та).
На пръв поглед - нищо лошо не се е случило (което означава, че дървената барака си е на мястото). Гмурваме се в миризмата на студентска стая в бекярско общежитие, предварително настроени, че така или иначе душът си е завършек на маневрата....
Менюто има интересна форма и е разнообразно.
Сервитьорката (малко мърлява мома с мръснички дрешки) не познава истинските клиенти и ни гледа презрително, когато в 18:00 си поръчваме ракия и салата, вместо детско меню (бира с цаца или картофи). Картофи пак си поръчахме по-късно, но те бяха за минералната вода, която е далеч по-чиста от замърсеното с бира питие, което се опитват да ви пробутат. Ех, Капани, ех времена на плажен просперитет. ....
... цените са на съвсем прилично средно ниво - за две ракии, снежанка (защото не мият марулите както требе), хайвер (тарама), бира, минерална вода, картофи - няколко порции (в името на справедливостта големи) - около 10 лева. Сега като се замислим за същите пари в онова дървеното до Нефтохимика щяхме и да вечеряме ...
Тръгваме си още в 19:00, т.е. престой не повече от един час. След това заседнахме на едно друго място, но за него по-нататък
А сега - цените:
бира чаша: 0,75
картофи пържени: 1,20
ракия поморийска обикновена: 0,60
тракийска салата: 1,60
тарама хайвер: 1,00
филийка хляб: 0,07
вода: 0,60
картофи със сирене: 1,50
сряда, 20 ноември 2002 г.
САМБА БАР
Противно на мнението, което незапознатите със случая имат за него, Duke Todor се оказа мощен тестер :)) в последната седмица, докато ние, заклетите бегачи на шафетни разстояния линеехме под ударите на грипа (резултат от непозволено спиране на живителните течности), той прилагаше неуморно нашето виждане за антигрипната кампания.
Ето една от неговите препоръка (Duke-а в частност употребява умерено шопска салата и може на око да прецени теглото и +/- 10 гр, също и на сервитьорката):
Спомняте ли си къде е корабчето ( не онова, на което връзваха пионерските връзки, а другото, което се намираше по средата на плажа - от моста към Димо почти до кенефите). Това корабче вече го няма - то изгоря в борбата за приватизация. В интерес на истината гледката не е загубила, и ако застанете на някоя пейка на крайморската алея пед вас се вижда заливът в цялата му прелест.
Злите езици говорят, че през лятото приличното дървено заведение ще смени по наглост на шума разрушената вече плажна дискотека. Смеем да отбележим, че в момента, в който творим това описание музиката е прилична, публиката също, а момичетата са повече от интелигентни. Предизвикват малко неудобство с факта, че връщат рестото на стотинка и човек се чуди дали да им върне 10% ....
Какво се установява при проверка на менюто
# Обикновена гроздова: 0,59
# Пещерска: 0,65
# Домати (салата): 1,10 (за 230 грама)
# Мешена салата: 1,20
# Шопска салата 1,80
(на това място трябва да се отбележи, че шопската тежи половин кило!)
# Загорка наливна голяма: 1,00
# Цаца: 1,29
# Кока Кола 0,59
# Пържени картофи със сирене: 1,39
# Миди с лук: 1,40
# Чай (билков) 0,45
Средно за двама души, за около 2 часа си пригответе 8-9 лева, което е направо постижение.
Освен другите екстри - разни местни величия притичкват по плажа и сеирът е пълен.
В името на честността ще признаем, че мидите воняха на нафта и бях пълни с водорасли и пясък, което е грешка на подрастващите ловци на бисери. Миди се ловят при определени морски условия.
Ех! Дано не се овълчат през лятото и да запазят цените.
БУЛСТАТ: 102645099; Дан Номер: 1021358483
"Груп-55" ООД, Стамболийски 14.
Ето една от неговите препоръка (Duke-а в частност употребява умерено шопска салата и може на око да прецени теглото и +/- 10 гр, също и на сервитьорката):
Спомняте ли си къде е корабчето ( не онова, на което връзваха пионерските връзки, а другото, което се намираше по средата на плажа - от моста към Димо почти до кенефите). Това корабче вече го няма - то изгоря в борбата за приватизация. В интерес на истината гледката не е загубила, и ако застанете на някоя пейка на крайморската алея пед вас се вижда заливът в цялата му прелест.
Злите езици говорят, че през лятото приличното дървено заведение ще смени по наглост на шума разрушената вече плажна дискотека. Смеем да отбележим, че в момента, в който творим това описание музиката е прилична, публиката също, а момичетата са повече от интелигентни. Предизвикват малко неудобство с факта, че връщат рестото на стотинка и човек се чуди дали да им върне 10% ....
Какво се установява при проверка на менюто
# Обикновена гроздова: 0,59
# Пещерска: 0,65
# Домати (салата): 1,10 (за 230 грама)
# Мешена салата: 1,20
# Шопска салата 1,80
(на това място трябва да се отбележи, че шопската тежи половин кило!)
# Загорка наливна голяма: 1,00
# Цаца: 1,29
# Кока Кола 0,59
# Пържени картофи със сирене: 1,39
# Миди с лук: 1,40
# Чай (билков) 0,45
Средно за двама души, за около 2 часа си пригответе 8-9 лева, което е направо постижение.
Освен другите екстри - разни местни величия притичкват по плажа и сеирът е пълен.
В името на честността ще признаем, че мидите воняха на нафта и бях пълни с водорасли и пясък, което е грешка на подрастващите ловци на бисери. Миди се ловят при определени морски условия.
Ех! Дано не се овълчат през лятото и да запазят цените.
БУЛСТАТ: 102645099; Дан Номер: 1021358483
"Груп-55" ООД, Стамболийски 14.
Ретро клуб БОХЕМИ
Едно сериозно място, непознато за онези, напуснали Бургас преди повече от половин година.
Представете си главната и UNISON (преди известен като Руската книжарница) , който вече не е UNISON, а просто едно кафе ...
На отсрещната страна на Главната (Александровска) преди години имаше магазин за платове. След това го направиха кафе, а сега е една мултифункционална кръчма. Естествено, кръчма на Главната никога няма да получи лиценз за Истинска кръчма, защото не отговаря на основното изискване - прилично съотношение цени/манджа и ракия на теферич през сухите дни. През лятото (а тази година и през ранната пролет) навън изнасят маси и столове/пейки, на които млади дами трият кълка в доста добре изглеждащи чичкоподобни Господа.
Вътре е доста мрачно, но пък вторият етаж е с климатик и прави димилника по-лесно поносим
между другото - пилето по френски си струва (поне така каза баш доктора-вирусолог Евгени :). Не си поръчвайте натурален сок, защото вместо него можете да си вземете 120 г. ракия (видно от цените по-долу).
Не е ясно кой пи коняк, но едва ли е от основната агитка, защото (как да ви кажем), ако сте злоупотребявали в ранни ученически години с коняк, никога повече не го поглеждате, камо ли да го пиете.
Справочен материал
чай билков: 0,39
натурален сок: 1,20
коняк Слънчев бряг : 0,69
"М. Новаков" ЕТ,
Бургас, Александровска 46, Данъчен номер: 1021161256, БУЛСТАТ: 102058035Е.
Представете си главната и UNISON (преди известен като Руската книжарница) , който вече не е UNISON, а просто едно кафе ...
На отсрещната страна на Главната (Александровска) преди години имаше магазин за платове. След това го направиха кафе, а сега е една мултифункционална кръчма. Естествено, кръчма на Главната никога няма да получи лиценз за Истинска кръчма, защото не отговаря на основното изискване - прилично съотношение цени/манджа и ракия на теферич през сухите дни. През лятото (а тази година и през ранната пролет) навън изнасят маси и столове/пейки, на които млади дами трият кълка в доста добре изглеждащи чичкоподобни Господа.
Вътре е доста мрачно, но пък вторият етаж е с климатик и прави димилника по-лесно поносим
между другото - пилето по френски си струва (поне така каза баш доктора-вирусолог Евгени :). Не си поръчвайте натурален сок, защото вместо него можете да си вземете 120 г. ракия (видно от цените по-долу).
Не е ясно кой пи коняк, но едва ли е от основната агитка, защото (как да ви кажем), ако сте злоупотребявали в ранни ученически години с коняк, никога повече не го поглеждате, камо ли да го пиете.
Справочен материал
чай билков: 0,39
натурален сок: 1,20
коняк Слънчев бряг : 0,69
"М. Новаков" ЕТ,
Бургас, Александровска 46, Данъчен номер: 1021161256, БУЛСТАТ: 102058035Е.
Еврокафе 2002-ра
/2002 godina/
За тези, които не могат веднага да вържат - става въпрос за Клуба на Евролевицата на Гурко горе, преди да се стигне кръстовището с "Демокрация". Миналата година беше двор с маси и с фонтанче по средата, а от тази година май са сменили собствениците и вече е Мултифункционална кръчма. Първи впечатления придобихме малко преди Коледа - не беше зле.
После около Коледа - пак не беше зле.
После някъде в средата на януари стана много зле, защото явно персоналът не беше изтрезнял и много бъркаше в разни неша, в които не трябва да се бърка.
Инак - има кюмбе (метална печка под формата на две пресечени пирамиди добрени с долните си части. Бумти, та се къса и някои неблагоразумни партийни лидери, седнали на закътано с някои от техните партийни другарки бързо зачервяват бузки.. Лел, как ги хваща понякога.
Кофти в интериора звучат найлоновите перденца, тип "Бюргер" - опит за внушаване на добри хигиенни условия, които не са най-добрият атестат за една кръчма. Нещо не достига на това ЕвроКафе да стане "Истинска кръчма" - виж дефинициите :)).
Последни впечатления - края на миналата седмица (днес сме 20.Март - един ден преди пролетта да пристигне)
Тестващата компания: трима мъже, залагащи на доброто мезе и една жена, която залага на същото. Сериозна агитка, във втората възрастова граница на Маневрата - малко над 24 :))
Плюсове:
Цени: добри
Обстановка: уютна
Ракия: много добра (Поморийска обикновена - абе прави впечатление, че не навсякъде сервират фалшификати! И на Капаните беше гот ракията! - но за това след малко)
Шопска салата: Отлична (т.е. голяма)
Обслужване: добро
Кебапчета: Огромни за цената си (тук се е проявила непредпазливостта на втората възрастова група - :)) А, луда крава?)
Минуси:
Овчарска салата: средна - интерпретация на Овчарска салата (явно ЕвроКафето не разбира, че за салатата по-близо и по-далеч от Европа нема - всинца сме в локвата)
Вместо Яйца - царевица,
вместо шунка - гаден шунков салам. (Това е нещо като Мексиканска, но с чобански привкус)
Обща оценка: Много добра
За тези, които не могат веднага да вържат - става въпрос за Клуба на Евролевицата на Гурко горе, преди да се стигне кръстовището с "Демокрация". Миналата година беше двор с маси и с фонтанче по средата, а от тази година май са сменили собствениците и вече е Мултифункционална кръчма. Първи впечатления придобихме малко преди Коледа - не беше зле.
После около Коледа - пак не беше зле.
После някъде в средата на януари стана много зле, защото явно персоналът не беше изтрезнял и много бъркаше в разни неша, в които не трябва да се бърка.
Инак - има кюмбе (метална печка под формата на две пресечени пирамиди добрени с долните си части. Бумти, та се къса и някои неблагоразумни партийни лидери, седнали на закътано с някои от техните партийни другарки бързо зачервяват бузки.. Лел, как ги хваща понякога.
Кофти в интериора звучат найлоновите перденца, тип "Бюргер" - опит за внушаване на добри хигиенни условия, които не са най-добрият атестат за една кръчма. Нещо не достига на това ЕвроКафе да стане "Истинска кръчма" - виж дефинициите :)).
Последни впечатления - края на миналата седмица (днес сме 20.Март - един ден преди пролетта да пристигне)
Тестващата компания: трима мъже, залагащи на доброто мезе и една жена, която залага на същото. Сериозна агитка, във втората възрастова граница на Маневрата - малко над 24 :))
Плюсове:
Цени: добри
Обстановка: уютна
Ракия: много добра (Поморийска обикновена - абе прави впечатление, че не навсякъде сервират фалшификати! И на Капаните беше гот ракията! - но за това след малко)
Шопска салата: Отлична (т.е. голяма)
Обслужване: добро
Кебапчета: Огромни за цената си (тук се е проявила непредпазливостта на втората възрастова група - :)) А, луда крава?)
Минуси:
Овчарска салата: средна - интерпретация на Овчарска салата (явно ЕвроКафето не разбира, че за салатата по-близо и по-далеч от Европа нема - всинца сме в локвата)
Вместо Яйца - царевица,
вместо шунка - гаден шунков салам. (Това е нещо като Мексиканска, но с чобански привкус)
Обща оценка: Много добра
КИНОТО
за тези, които отдавна за си тръгнали оттук - фоайето на Кино "Септември" вече не е фойае на кино, а фамозна бирария.
За киното се влиза през детската уличка откъм "Малибу".
Попадаме в "Киното" след небрежен купон, на който сме употребили (в точната последователност): бяло вино, джин с фанта "Лимон", уиски, червено вино и разни дреболии, които иначе се наричат мезе. Тръгнахме си от купона около 22:30, когато на дансинга се вихреха буйни танци, а на мокрия бар беше останала само ракия (неразпечатани бутилки).
Носим няколко балона с подходящи надписи (например "ЛУКОйл"), които бяха нещо като донори за ожъднялата душа. По улиците ни гледат съ страхопочитание и не смеят да ни закачат.
Момчето, кото ни обслужва има загадъчното име: Димитър Дон (много чаровно джобно гадже, което получи одобренията на дамското присъствие на масата).
Бирата: студена достатъчно, но и разредена също така. Естествено не можем да сме 100% сигурни в това точно твърдение, защото въведението показва, че на този етап на развитието на маневрата всичко е надскочило дребните житейски истини и ние сме между ужаса от употреба на вода (то беше на другия ден) и мъдроста в изказаните приказки. Слух донесе, че може би тази бирария е на Ваклин, обаче не го открихме за коментар. Ако е негова - да вземе отношение по проблемите с водата. Отчитаме, че скоро беше седмицата на водата ... но!
Лека подсказка за качеството:
Картофите с хрупкава кожичка са много ОК, особено съчетани с Оня чеснов сос! Закътани долу в менюто, те са трудно видими с просто око и е необходимо специално проучване на ламинираните пожълтели листи.
Картофи "Бейби" - нещо като панирано картофено пюре на топчета - не лошо, но доста тънко за нашия тестващ екип, който да споменем е от трима мъже и три жени - всички ценители освен на хубавото и на мезето.
Ужас изпитахме само в момента, в който установихме, че пейките трудно се местят напред-назад, което за хора, свикнали с удобството е просто кошмарно. Съвет - изберете маса, която е вляво от входа на първо ниво - иначе получавате главозамайване.
След като поискахме от момчето, което сервира автограф, с обещание да го публикуваме в Интернет :)) всяка поръчка хвърчеше на момента. Той като че ли предусещаше всяко наше желание.
Кофти, кофти: от климатика става течение, инак не е задимено. предполагаме, че през лятото ще върви много, но предричаме на Киното съдбата на Океан. (и там Шавата ни е боен другар от детските дни :)).
Цени, меню, съотношение:
Бургаско наливно малко: 0,59
Бургаско наливно голямо: 0,89
Пилешки кожички: 1,99
Безалкохолно: 0,79
каменица наливна голяма: 1,09
Картофи с хрупкава кожичка: 2,59
Картофи "Бейби": 1,99
Чеснов сос (50 гр): 0,49
Бира Българска (500 мл): 1,29
Обща сума: 20,05 лв (за 6 души, от които един реши да се трови с Кока Кола
Достойно съотношение:
Алкохол 11,11
Други (? - може би салфетки!) - 7,96
Ястия - 0,98 лв
За киното се влиза през детската уличка откъм "Малибу".
Попадаме в "Киното" след небрежен купон, на който сме употребили (в точната последователност): бяло вино, джин с фанта "Лимон", уиски, червено вино и разни дреболии, които иначе се наричат мезе. Тръгнахме си от купона около 22:30, когато на дансинга се вихреха буйни танци, а на мокрия бар беше останала само ракия (неразпечатани бутилки).
Носим няколко балона с подходящи надписи (например "ЛУКОйл"), които бяха нещо като донори за ожъднялата душа. По улиците ни гледат съ страхопочитание и не смеят да ни закачат.
Момчето, кото ни обслужва има загадъчното име: Димитър Дон (много чаровно джобно гадже, което получи одобренията на дамското присъствие на масата).
Бирата: студена достатъчно, но и разредена също така. Естествено не можем да сме 100% сигурни в това точно твърдение, защото въведението показва, че на този етап на развитието на маневрата всичко е надскочило дребните житейски истини и ние сме между ужаса от употреба на вода (то беше на другия ден) и мъдроста в изказаните приказки. Слух донесе, че може би тази бирария е на Ваклин, обаче не го открихме за коментар. Ако е негова - да вземе отношение по проблемите с водата. Отчитаме, че скоро беше седмицата на водата ... но!
Лека подсказка за качеството:
Картофите с хрупкава кожичка са много ОК, особено съчетани с Оня чеснов сос! Закътани долу в менюто, те са трудно видими с просто око и е необходимо специално проучване на ламинираните пожълтели листи.
Картофи "Бейби" - нещо като панирано картофено пюре на топчета - не лошо, но доста тънко за нашия тестващ екип, който да споменем е от трима мъже и три жени - всички ценители освен на хубавото и на мезето.
Ужас изпитахме само в момента, в който установихме, че пейките трудно се местят напред-назад, което за хора, свикнали с удобството е просто кошмарно. Съвет - изберете маса, която е вляво от входа на първо ниво - иначе получавате главозамайване.
След като поискахме от момчето, което сервира автограф, с обещание да го публикуваме в Интернет :)) всяка поръчка хвърчеше на момента. Той като че ли предусещаше всяко наше желание.
Кофти, кофти: от климатика става течение, инак не е задимено. предполагаме, че през лятото ще върви много, но предричаме на Киното съдбата на Океан. (и там Шавата ни е боен другар от детските дни :)).
Цени, меню, съотношение:
Бургаско наливно малко: 0,59
Бургаско наливно голямо: 0,89
Пилешки кожички: 1,99
Безалкохолно: 0,79
каменица наливна голяма: 1,09
Картофи с хрупкава кожичка: 2,59
Картофи "Бейби": 1,99
Чеснов сос (50 гр): 0,49
Бира Българска (500 мл): 1,29
Обща сума: 20,05 лв (за 6 души, от които един реши да се трови с Кока Кола
Достойно съотношение:
Алкохол 11,11
Други (? - може би салфетки!) - 7,96
Ястия - 0,98 лв
ОДЕСА (сега Китайски ресторант "Шанхай")
На излизане от морската градина (по Богориди) - първата кръчма вляво - срещу "Котвата"
Нещо, което малко истински маневра-оператори ще повярват, още по-малко ще разберат. "Одеса", нашата стара "Одеса" е днес Китайски ресторант "Шанхай" ...
Горе, под дървения навес - от външната страна на кръчмата, вместо нанизи от сушени чушки висят кръгли топки в гъмза-червено . Ветераните в маневрата се спомнят как топките бяха едно от виртуалните наказания - малко по-леко от великите сибирски полета.
При огледа на трасето установяваме, че на площадката пред и по протежение на Одеса (днес Шанхай) са изнесени пейки и маси от абаносово дърво. Те са празни ... естествено. А някога на терасата на тази кръчма беше любимо място (потайно) на бившите шефове на бившата търговска дирекция на бившето НХК. Ех, имена! Ех, хора!
Ще се престрашим някой път да влезем, но ... едва ли скоро.
Маневрата изгражда Деликатен стомах, с редовна дезинфекция.
Нещо, което малко истински маневра-оператори ще повярват, още по-малко ще разберат. "Одеса", нашата стара "Одеса" е днес Китайски ресторант "Шанхай" ...
Горе, под дървения навес - от външната страна на кръчмата, вместо нанизи от сушени чушки висят кръгли топки в гъмза-червено . Ветераните в маневрата се спомнят как топките бяха едно от виртуалните наказания - малко по-леко от великите сибирски полета.
При огледа на трасето установяваме, че на площадката пред и по протежение на Одеса (днес Шанхай) са изнесени пейки и маси от абаносово дърво. Те са празни ... естествено. А някога на терасата на тази кръчма беше любимо място (потайно) на бившите шефове на бившата търговска дирекция на бившето НХК. Ех, имена! Ех, хора!
Ще се престрашим някой път да влезем, но ... едва ли скоро.
Маневрата изгражда Деликатен стомах, с редовна дезинфекция.
петък, 27 април 2001 г.
Бистро "ТРОПИКАНА" - април 2001
27.април.2001
Това "бистро" много не се връзва с кръчмата, но ще простим на руските емигранти, които отсядайки в Париж се чудели как да нарекат dupkite, в които за кратко време можеш да удариш едно прозрачно питие....
След като разкараха Димо от Големия капан (там ченгета се стреляха, ако си спомняте), "Тропикана" остана най-сериозното място по плажната ивица. Особено след като започнаха да палят кюмбе (стъклена камина) през студените зимни месеци. Кучкарите (тогава имаше истински кучета без намордници) се пренесоха от "Тя се казваше Мария ..." (песента, с която Димо ни посрещаше сутрин) в "Тропикана".... В интерес на истината - те знаеха имената на кучетата, но не знаеха своите имена .... Джако, Грета, Лъки, Джони, Цезар и т.н.
Какво се вижда от "Тропикана", ако си седнал с гръб към простотията, разбирай "сушата" ....
Вдясно се е ширнала плажната ивица - чак до моста (в близък план Бункера) и бягащите по асфалтова алея джогинг-мераклии ... (обикновено лелки, служителки на разни общински служби, които пищат и ругаят вски път, щом куче докосне белите им анцузи .... Тя си знае ..., но не е от любимките на кучкарите и се прави на мома ... :).
Вляво - отново "ивицата" ... чак до Големия Капан, но гледката се засуква край "Самба Бар" ... Малко след Самба Бар Румян Лозев с неговата чета обикновено опъват мрежите за плажен волейбол, и ако сте любители на дълги женски крака и мускулести момчешки гърбове - гледката е дори много добра :))
Напред - целият залив до Поморие и до десния си край, който уви на един истински Бургазлия никога не е известен. Обикновено някой плавателен съд, чакащ за-към/от-към Нефтобазата разваля хоризонта, но в слънчевия старт на деня/завършек на вечерта това не е от значение.
Лека забележка: избягвайте кръчмата през лятото между 9:30 сутринта и 21:30 ч. вечерта. Тогава е гнусно с всички онези меса, изтегнали се по приличащия на пепелник плаж.
Цените (към 27.Април):
Картофи със сирене (хитова цена) 1,05 - почти невероятно.
Цаца: 1,00
Малка наливна бира: 0,60
Натурален сок: 0,90 (Мноого прилично)
Кафе (еспресо): 0,35
Шопска: 1,25
Тракийска: 1,30 (никой не ви насилва да я ядете)
Млако с нес кафе: 0,65
Капучино: 0,80
Сладолед: 0.85
Чай: 0,20
Фанта: 0,60
"Интер" ООД, БУЛСТАТ: 102132354; Данъчен номер: 1021251026
Това "бистро" много не се връзва с кръчмата, но ще простим на руските емигранти, които отсядайки в Париж се чудели как да нарекат dupkite, в които за кратко време можеш да удариш едно прозрачно питие....
След като разкараха Димо от Големия капан (там ченгета се стреляха, ако си спомняте), "Тропикана" остана най-сериозното място по плажната ивица. Особено след като започнаха да палят кюмбе (стъклена камина) през студените зимни месеци. Кучкарите (тогава имаше истински кучета без намордници) се пренесоха от "Тя се казваше Мария ..." (песента, с която Димо ни посрещаше сутрин) в "Тропикана".... В интерес на истината - те знаеха имената на кучетата, но не знаеха своите имена .... Джако, Грета, Лъки, Джони, Цезар и т.н.
Какво се вижда от "Тропикана", ако си седнал с гръб към простотията, разбирай "сушата" ....
Вдясно се е ширнала плажната ивица - чак до моста (в близък план Бункера) и бягащите по асфалтова алея джогинг-мераклии ... (обикновено лелки, служителки на разни общински служби, които пищат и ругаят вски път, щом куче докосне белите им анцузи .... Тя си знае ..., но не е от любимките на кучкарите и се прави на мома ... :).
Вляво - отново "ивицата" ... чак до Големия Капан, но гледката се засуква край "Самба Бар" ... Малко след Самба Бар Румян Лозев с неговата чета обикновено опъват мрежите за плажен волейбол, и ако сте любители на дълги женски крака и мускулести момчешки гърбове - гледката е дори много добра :))
Напред - целият залив до Поморие и до десния си край, който уви на един истински Бургазлия никога не е известен. Обикновено някой плавателен съд, чакащ за-към/от-към Нефтобазата разваля хоризонта, но в слънчевия старт на деня/завършек на вечерта това не е от значение.
Лека забележка: избягвайте кръчмата през лятото между 9:30 сутринта и 21:30 ч. вечерта. Тогава е гнусно с всички онези меса, изтегнали се по приличащия на пепелник плаж.
Цените (към 27.Април):
Картофи със сирене (хитова цена) 1,05 - почти невероятно.
Цаца: 1,00
Малка наливна бира: 0,60
Натурален сок: 0,90 (Мноого прилично)
Кафе (еспресо): 0,35
Шопска: 1,25
Тракийска: 1,30 (никой не ви насилва да я ядете)
Млако с нес кафе: 0,65
Капучино: 0,80
Сладолед: 0.85
Чай: 0,20
Фанта: 0,60
"Интер" ООД, БУЛСТАТ: 102132354; Данъчен номер: 1021251026
неделя, 15 април 2001 г.
ВЕЛИКДЕНСКИ СТРАСТИ ( празничен пътепис )
Изпратено от дописник Соловьов не другия ден след ВеликДен
Възкресение Христово ! Празник на празниците и тържество на тържествата ! На този ден Господ прикани всички и каза им : " Радвайте се ! " . (Цитирам Митрополит Йоаникий по телевизия СКАТ)
Наистина празникът служи за това - да се порадваме на воля и да излеем кътаните цяла година в душите ни страсти - с ядене , с пиене , с музика и добро настроение . А ако можем и да забегнем на някъде … Както направих аз .
В Бургас пихме кафе с Тони Димитрова по радиото. Добро начало на празничната сутрин, пък и малко настроение преди път.
На "Петолъчката" спряхме да се разхладим с прочутия ямболски айран. Айран нямаше , но пък за сметка на това ми надуха главата с цигански маанета. Въобще това традиционно местенце за почивка на пътя, известно на времето с вита баница и кебапчета, напоследък сдава багажа под натиска на ямболската цигания .
"Мировското ханче" ни посреща със "Сто патрона" . Това се слуша на празник в сърцето на България, в Тракийската низина. Самото ханче не блести с нищо, освен с чешмата, където винаги тече обилно студена вода . Шкембето, дето го рекламират, не струва . Пиеш една студена вода и продължаваш по пътя .
Иначе по пътя - позната картинка - лудница и половина. Българинът се е разбързал - също като нас - да мръдне някъде по празниците, я при роднини, я по баровски купони и освещавания. Засякохме дори депутатски кортеж. Тези пък на кой електорат са тръгнали да правят празнична агитация? Хвъркати Мерцедеси и BMW-та доминират над останалата рая. В насрещното платно. И святкат с фаровете да се отместиш, че им пречиш . Море, защо карам жена и малко дете - да бях самичък в колата , щах да им покажа кого тъпчат ! Шофьорски страсти …
Най-накрая загърбваме Асеновград и тръгваме на юг - към заветната цел - ханчето на тунела. Ама не онова новото тузарско ресторантче, дето ти се набива в очите пред входа на първия тунел, а другото - старата ламаринена барака, заради която трябва да направиш опасен ляв завой веднага след изхода на втория тунел. И там - о , щастие ! - от касетофона се лее гласа на Веселин Маринов . За тези , които ми се смеят , нека си представят как звучи този лигавичък , но все пак чистичък поп-фолк , след като си минал през мелницата на "Сто патрона" и оркестър " Джипси авер " .
На всички, които минат по пътя от Асеновград за Смолян, препоръч-вам да спрат на това заведение (не му знам името - всички там му казват "кръчмата на втория тунел" ) . Там правят най-хубавите кебапчета , които съм ял някога . Но не правете грешката да си поръчате " тройка с гарнитура " - за едно левче получаваш кебапче с дължина 35 см , при това с нормалната дебелина , на която сте свикнали в бургаските кръчми .
Пристигаме в Мадан и както си му е реда - от пътя направо скачаме на масата. И - о, изненада ! - по местната кабелна телевизия пускат истински фолк. Имам предвид истински родопски и тракийски народни песни . Вярно че гайдата и гъдулката са заменени с йоника и бас-китара , но хората си свирят и пеят българска народна музика !
За сведение на тези , които не знаят - Мадан е малко изкуствено създадено градче на по-малко от 20 км по права линия от Гърция . Със своите 6000 жители и преобладаващо мохамеданско население , то има най-голямата джамия в България . Също така и една от на-красивите църкви , построени през последните 10 години .
На следващата сутрин Господ ни поднася изненада - от небето се сипе сняг като за световно . Като за скиори в активния сезон . Ние си търкаме махмурлясалите очи в църковния двор и чакаме да пристигне поп от Златоград за светата литургия . По едно време пристига новината , че снега засипал отчето в прохода Печинско и няма да дойде . Малкото православни бабички се кръстят и редят : " Грешни сме много , затуй Господ спря попа да дойде ! " . Останалите обаче се радват на снега и чупят яйца на поразия … Страсти мирянски …
Аз лично тайничко се моля да продължава да вали , барем затрупа и прохода Рожен . Тогава ще си имам оправдание да поостана още ден-два в тая провинция . Ама не би - към обяд снега спира и ми попарва надеждите .
Междувременно "В десетката" с Иво Инджев гледам се разположили три известни личности в политиката и критикуват поведението на царя . Даже на заден план се мъдри обложката на книгата "Розенкройцер" - българската библия в сферата на световната конспирация . Ех , страсти политически …
Най-накрая идва ред и на Великденската трапеза - кулминацията на празника . На масата сме се събрали на едно християнски и българо-мохамедански семейства ( по народному - помаци ). Ама щом е празник - няма дърпане - пред печения заек и домашната ракия , всички сме равни . Моите роднини разправят , че така е било и на Байряма … Ей на това му викам вече страсти български …
Понеделник - ден за почивка и размисъл , а за мен - за пътуване на обратно . Нищо ново по пътя - слънцето пече и онея същите ми святка с фаровете . Бързат хората да се прибират , щото утре е ден за работа . Само дето се удавих като власите на Дунава - след 400 км път бензина ми свърши точно след Житарово на отбивката за НХК . Сам съм си виновен де - който не сипва до горе … Друга ми беше мисълта - махах на стоп , махах на стоп и си извървях трите километра с тубичката до бензиностанцията като магаре . Тъй де , празника мина , вече не е време за благотворителност … Само почелавам на тези , които ме подминаваха , никога да не им се случва подобно нещо на пътя .
Айде , Христос Воскресе !
15.Април.2001
Възкресение Христово ! Празник на празниците и тържество на тържествата ! На този ден Господ прикани всички и каза им : " Радвайте се ! " . (Цитирам Митрополит Йоаникий по телевизия СКАТ)
Наистина празникът служи за това - да се порадваме на воля и да излеем кътаните цяла година в душите ни страсти - с ядене , с пиене , с музика и добро настроение . А ако можем и да забегнем на някъде … Както направих аз .
В Бургас пихме кафе с Тони Димитрова по радиото. Добро начало на празничната сутрин, пък и малко настроение преди път.
На "Петолъчката" спряхме да се разхладим с прочутия ямболски айран. Айран нямаше , но пък за сметка на това ми надуха главата с цигански маанета. Въобще това традиционно местенце за почивка на пътя, известно на времето с вита баница и кебапчета, напоследък сдава багажа под натиска на ямболската цигания .
"Мировското ханче" ни посреща със "Сто патрона" . Това се слуша на празник в сърцето на България, в Тракийската низина. Самото ханче не блести с нищо, освен с чешмата, където винаги тече обилно студена вода . Шкембето, дето го рекламират, не струва . Пиеш една студена вода и продължаваш по пътя .
Иначе по пътя - позната картинка - лудница и половина. Българинът се е разбързал - също като нас - да мръдне някъде по празниците, я при роднини, я по баровски купони и освещавания. Засякохме дори депутатски кортеж. Тези пък на кой електорат са тръгнали да правят празнична агитация? Хвъркати Мерцедеси и BMW-та доминират над останалата рая. В насрещното платно. И святкат с фаровете да се отместиш, че им пречиш . Море, защо карам жена и малко дете - да бях самичък в колата , щах да им покажа кого тъпчат ! Шофьорски страсти …
Най-накрая загърбваме Асеновград и тръгваме на юг - към заветната цел - ханчето на тунела. Ама не онова новото тузарско ресторантче, дето ти се набива в очите пред входа на първия тунел, а другото - старата ламаринена барака, заради която трябва да направиш опасен ляв завой веднага след изхода на втория тунел. И там - о , щастие ! - от касетофона се лее гласа на Веселин Маринов . За тези , които ми се смеят , нека си представят как звучи този лигавичък , но все пак чистичък поп-фолк , след като си минал през мелницата на "Сто патрона" и оркестър " Джипси авер " .
На всички, които минат по пътя от Асеновград за Смолян, препоръч-вам да спрат на това заведение (не му знам името - всички там му казват "кръчмата на втория тунел" ) . Там правят най-хубавите кебапчета , които съм ял някога . Но не правете грешката да си поръчате " тройка с гарнитура " - за едно левче получаваш кебапче с дължина 35 см , при това с нормалната дебелина , на която сте свикнали в бургаските кръчми .
Пристигаме в Мадан и както си му е реда - от пътя направо скачаме на масата. И - о, изненада ! - по местната кабелна телевизия пускат истински фолк. Имам предвид истински родопски и тракийски народни песни . Вярно че гайдата и гъдулката са заменени с йоника и бас-китара , но хората си свирят и пеят българска народна музика !
За сведение на тези , които не знаят - Мадан е малко изкуствено създадено градче на по-малко от 20 км по права линия от Гърция . Със своите 6000 жители и преобладаващо мохамеданско население , то има най-голямата джамия в България . Също така и една от на-красивите църкви , построени през последните 10 години .
На следващата сутрин Господ ни поднася изненада - от небето се сипе сняг като за световно . Като за скиори в активния сезон . Ние си търкаме махмурлясалите очи в църковния двор и чакаме да пристигне поп от Златоград за светата литургия . По едно време пристига новината , че снега засипал отчето в прохода Печинско и няма да дойде . Малкото православни бабички се кръстят и редят : " Грешни сме много , затуй Господ спря попа да дойде ! " . Останалите обаче се радват на снега и чупят яйца на поразия … Страсти мирянски …
Аз лично тайничко се моля да продължава да вали , барем затрупа и прохода Рожен . Тогава ще си имам оправдание да поостана още ден-два в тая провинция . Ама не би - към обяд снега спира и ми попарва надеждите .
Междувременно "В десетката" с Иво Инджев гледам се разположили три известни личности в политиката и критикуват поведението на царя . Даже на заден план се мъдри обложката на книгата "Розенкройцер" - българската библия в сферата на световната конспирация . Ех , страсти политически …
Най-накрая идва ред и на Великденската трапеза - кулминацията на празника . На масата сме се събрали на едно християнски и българо-мохамедански семейства ( по народному - помаци ). Ама щом е празник - няма дърпане - пред печения заек и домашната ракия , всички сме равни . Моите роднини разправят , че така е било и на Байряма … Ей на това му викам вече страсти български …
Понеделник - ден за почивка и размисъл , а за мен - за пътуване на обратно . Нищо ново по пътя - слънцето пече и онея същите ми святка с фаровете . Бързат хората да се прибират , щото утре е ден за работа . Само дето се удавих като власите на Дунава - след 400 км път бензина ми свърши точно след Житарово на отбивката за НХК . Сам съм си виновен де - който не сипва до горе … Друга ми беше мисълта - махах на стоп , махах на стоп и си извървях трите километра с тубичката до бензиностанцията като магаре . Тъй де , празника мина , вече не е време за благотворителност … Само почелавам на тези , които ме подминаваха , никога да не им се случва подобно нещо на пътя .
Айде , Христос Воскресе !
15.Април.2001
петък, 30 март 2001 г.
При ДИМО в навечерието на първи април
Петък - 30.Март.2001 година, навечерието на първи април
Точно едно денонощие остава до светлата дата и точно толкова за релаксиране ...
Море, прибой, студ! Капаните са естествен декор с аромата на рибарска столова ...
Спираш на паркинга с още двама другари от бойното поле (Геша и Стефан)- точен екип от 42, 41 и 37 годишен авангардист. Единият пости (сега сме велики пости, а зрящите веднага ще разберат кой от тримата е ... :), което на нашенски означава: не употребява алкохол.
Студеният вятър е прибрал всички вятърничеви бираджии, които са се кютнали пред телевизорите и капаните са почти празни ... Кюмбе бумти в студената нощ, три малки компании са заседнали на маси, достатъчно отдалечени, за да не посягат на най-свидното на останалите.
Оттам нататък десантът тръгва ...
приблизително съотношение (усреднено) пари/консумация на човек:
За 9,80 лв:
две ракии
червено вино
салата миди
салата перла
две пилешки шиша ("теля")
хайвер
препечена питка
Страшен кеф е в студената мартенска вечер до ламаринената печка да си мълчиш ей така, защото ти е писнало да говориш
Точно едно денонощие остава до светлата дата и точно толкова за релаксиране ...
Море, прибой, студ! Капаните са естествен декор с аромата на рибарска столова ...
Спираш на паркинга с още двама другари от бойното поле (Геша и Стефан)- точен екип от 42, 41 и 37 годишен авангардист. Единият пости (сега сме велики пости, а зрящите веднага ще разберат кой от тримата е ... :), което на нашенски означава: не употребява алкохол.
Студеният вятър е прибрал всички вятърничеви бираджии, които са се кютнали пред телевизорите и капаните са почти празни ... Кюмбе бумти в студената нощ, три малки компании са заседнали на маси, достатъчно отдалечени, за да не посягат на най-свидното на останалите.
Оттам нататък десантът тръгва ...
приблизително съотношение (усреднено) пари/консумация на човек:
За 9,80 лв:
две ракии
червено вино
салата миди
салата перла
две пилешки шиша ("теля")
хайвер
препечена питка
Страшен кеф е в студената мартенска вечер до ламаринената печка да си мълчиш ей така, защото ти е писнало да говориш
вторник, 20 март 2001 г.
Констатации
# 8.Март.2001: Старите кръчми западат - на мода са заведенията тип Барака и кафенетата. Шокиращо в средата на март Котвата е празна, а онова "капанче", което от "Океан" направиха между Котвата и Лятното кино е пълно. Пият бира.
# 14.Март.2001: Обикновената поморийска е с влошено качество - опитайте с нещо друго. Бургаската мускатова е добър заместител, а разликата в цените е около 25 ст.
# 14.Март.2001: Обикновената поморийска е с влошено качество - опитайте с нещо друго. Бургаската мускатова е добър заместител, а разликата в цените е около 25 ст.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
