Показват се публикациите с етикет бургас. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет бургас. Показване на всички публикации
сряда, 4 ноември 2015 г.
Първо аз, от днес и Амазон, минава от виртуално към реално.
Добро утро!
Слънцето вече огрява прозореца и нахално показва едни неща, които изчезват щом сваля магическите очила.
Преди 2 часа небето в Бургас на цвят, облаци и дървета мязаше на африканско, и ... се чудех дали днес е денят ми за Сарафи, или да клекна край трап-а с една цигара .
Съвсем по Хегел и свойствата на повърхнинния слой на водата мрежата се пренасити с избиратели, за които виртуалното няма пряка връзка с адресацията и отместването
и ...
Нова тенденция smile emoticon
Първо аз, от днес и Амазон, минава от виртуално към реално.
Лек ден,
ще разказвам :))
да ... и много пари!
4 дни на гробно мълчание
... видях новия Общински съвет на #Бургас
... да сме живи и здрави, и това ще мине smile emoticon
... да сме живи и здрави, и това ще мине smile emoticon
понеделник, 2 ноември 2015 г.
Да бъде! smile emoticon
Днес сме първенци!
:)) първото Бургаско утро с нулева температура.
Първата седмица с отрицателни температури, със сланина с тънка кожа и камари бъдещо кисело зеле по пътища и пазари.
С усмивка и много щастливо говорителите съобщават: победа за ГЕРБ, 3-ма загинали по пътищата, Петербург в траур, заради загиналите 200 пасажера в сваления самолет, повече от 30 са жертвите от пожара ... Горе-долу като емоцията, която влагахме едно време в "Рано рани Рада. Рада с рало оре. Ори, ори, Радо!" без да знаем какво е рало, рани и оре ... Да са живи и здрави.
Лек ден и да финализираме 3 проекта до петък!
Да бъде! smile emoticon
петък, 23 октомври 2015 г.
За тормоза в детските градини!
Нещо като Междузвездни войни - първо отмъщението:))
спомням си, че в кратките 2 седмици, в които учителки и родители издържаха да ме водят/предават/усмиряват в детската градина, аз много осъзнато пищях, дори подбирах точното място и време, мятах се, и удрях шамари на учителките.
Единственият момент, в който (ясно си спомням) млъквах беше, когато се чудех от коя страна и как да ударя, а както е ясно ревът беше отвличащ елемент.
След като баща ми си тръгнеше, мир на праха му :)), обаче така си беше, аз спокойно слизах от ръцете на другарката, отърсвах се, че ми мачкаха роклята и влизах вътре. ...
Дори мисля, че ми харесваше да ходя, ако не бяха: следобедният сън, пълнените чушки и кюфтетата с бял сос, млякото с ориз, и отворената уста на едно момче, с което седяхме на една маса по време на храна ...
понеделник, 19 октомври 2015 г.
гларуси
много искам
някой от многобройните ми приятели художници да вдигне телефона и да ме покани на изложба, вместо някаква мома да ми праща по мейла покана без текст, с линк към някаква ФБ страница и един ужасно некадърен плакат, достоен за социалистическия извратенизъм
благодаря на всеки, който им го предаде
няма да кача плаката във ФБ - срам ме е, но го слагам тук :))
сега пак гледам плакат
кой ненормалник е решил да слага тия клошари гларусите за символ на нещо си
за един бургазлия гларусът е крясък, който буди туристите, с детски глас
гларусът е вонящо птиче изпражнение върху прясно чиста дреха - не винаги се пере
гларусът е оново, което отмъкна чироза
гларусът е онова, което отмъкна луканката
гларусът е онова, което изяде гълъба
гларусът е кацналата в казана птица
събота, 17 октомври 2015 г.
На морска улица бургаска, ...
От тъмни зори ми се мотае из главата и вече трябва да ферментира, че байгън от летящи тапи :)) .... бързам да добавя, че автор е Христо Фотев, че веднъж получих поздрави за един Конфуций :)
На морска улица бургаска,
и капитанска, и рибарска...
Там бога на морето, помня,
по име властно ме зовеше,
но ти бе много по-нескромна,
прекрасна, по-огромна беше.
Цъфтяха храстите зелени,
дори железните огради...
Ний бяхме царствено вглъбени,
съсредоточени и млади.
На морска улица бургаска,
и капитанска, и рибарска
вървяхме ний по тротоара
като по струни на китара.
Вървяхме ний със стъпки живи,
предизвикателно красиви,
не знаехме, че сме щастливи
и се целувахме в нощта...
А после Той, със много чувство,
ти шъпна дълго край морето
за мъка, музика, изкуство -
благодаря му за което.
На морска улица бургаска,
и капитанска, и рибарска
умря луната над квартала...
Ах, тази твоя блузка бяла!
Христо Фотев
вторник, 13 октомври 2015 г.
забранено за възрастни ...
:)) Общински съвет на Бургас се заформя като филиал на Бюрото по труда за безработни полуспециалисти в невръстна възраст.
неделя, 29 март 2015 г.
Отворено писмо до магазин Пикадили, Бургас
Здравейте!
Ние сме хора (всеки от нас) професионалисти, на една прилична възраст (55 и 56 години), уважавани сред приятели, близки и познати, и имаме всички други качества, щото да сме едно достойни членове на Вашия Клуб.
Какъв е начинът човек да успее да се снабди с Карта на Пикадили в Бургас, защото от 2 месеца със съпруга ми се опитваме. В различни дни и часове, според препоръките на продавачките и касиерките,
"Колежката (или титулярът, или нещо друго)" все липсва и ще е там на следващия ден, или е в отпуск, или днес почива.
"Колежката (или титулярът, или нещо друго)" все липсва и ще е там на следващия ден, или е в отпуск, или днес почива.
Попълването на карта с ЕГН и други лични данни и оставянето "Ей! там" не е това, което ще направим отново, защото веднъж вече го направихме по много неразумен начин.
В същия момент наши познати, децата ни и т.н. получиха карти на момента, и подозираме лично отношение.
В същия момент наши познати, децата ни и т.н. получиха карти на момента, и подозираме лично отношение.
Ние сме хора (всеки от нас) професионалисти, на една прилична възраст (55 и 56 години), уважавани сред приятели, близки и познати, и имаме всички други качества, щото да сме едно достойни членове на Вашия Клуб.
Също така имаме "членски карти" на Мтел, на 7-8 вериги заведения, на СБА, на Метро, на няколко уважавани Клуба с хуманитарна насоченост, и т.н.
Моля, да ни отговорите на тъпия въпрос: има ли тенденциозно дискриминационно отношение към определена възраст и категория. (ние сме почти млади и много симпатични, чисти, спретнати, гледаме да не се набиваме на очи, и правим всяка вечер почти сметки 40-50 кинта, което е една добра инвестиция във вашия бизнес). Дори купуваме понякога едни глупави книжки за внуците си, вместо да ги купим от Хеликон, откъдето също имаме някакви промо-чипове, изобщо ние сме едни желани разсипници. И едно много важно качество! - изтърпяваме безпардонното и невъзпитано поведение на касиерките, както и идиотското сервилничене на продавачките към Руснаците (вкл говорене на руски), които ги карат по няколко пъти да връщат сьомгата и да я сменят с друго парче,
Вчера, след поредното разочарование се опитах да се свържа с един номер, изписан на Зелената листовка за попълване на ЕГН, за да получа информация и да заявя, че не съм склонна ЕГН-то ми да виси на неохранявана маса (приличаща на барплот), обаче - и там Йок! Телефона, от който се обадих е ............................ (тази информация я давам, за да се индикирам като реално същетвуващ човек :))
Разчитам на някакъв отговор, и най-вече на карта (т.е. на 2 карти)
Таня
Моля, да ни отговорите на тъпия въпрос: има ли тенденциозно дискриминационно отношение към определена възраст и категория. (ние сме почти млади и много симпатични, чисти, спретнати, гледаме да не се набиваме на очи, и правим всяка вечер почти сметки 40-50 кинта, което е една добра инвестиция във вашия бизнес). Дори купуваме понякога едни глупави книжки за внуците си, вместо да ги купим от Хеликон, откъдето също имаме някакви промо-чипове, изобщо ние сме едни желани разсипници. И едно много важно качество! - изтърпяваме безпардонното и невъзпитано поведение на касиерките, както и идиотското сервилничене на продавачките към Руснаците (вкл говорене на руски), които ги карат по няколко пъти да връщат сьомгата и да я сменят с друго парче,
Вчера, след поредното разочарование се опитах да се свържа с един номер, изписан на Зелената листовка за попълване на ЕГН, за да получа информация и да заявя, че не съм склонна ЕГН-то ми да виси на неохранявана маса (приличаща на барплот), обаче - и там Йок! Телефона, от който се обадих е ............................ (тази информация я давам, за да се индикирам като реално същетвуващ човек :))
Разчитам на някакъв отговор, и най-вече на карта (т.е. на 2 карти)
Таня
събота, 15 ноември 2014 г.
Бургас, традициите
Традициите вървят с епохата, или са отживелица. Някога Баба слагаше цаца плакия с грижливо подредени резенчета домати и ситно накълцан пресен лук, после правеше шаран плакия (научих от нея рецептата), и всичко беше много особено тържествено. После разбрах, че било Никулден в Бургас, инак си мислех, че е заради именния ден на едно мое приятелче, Ники Керин.
Някъде в началото на 21 век Бургас се събуди за онези тържества, които градовете с Традиции отдавна имаха в Календара си. Започна честването на патрона на града Свети Николай Чудотворец, закрилник на моряците, рибарите и техните семейства.
Градът замириса на риба, скумрията зачезна, а шаранът започна да достига цената на агнешкото по Гердьовден. Зажаднялата за славното минало душа на Бургазлията се появи по площади, капанчета, барачки, и похапването на Общинска печена риба и рибена чорба от казани престана да е в дневния ред на „бедните“. Бедни, бедни – колко да са бедни бездомниците сред тези с беден дом. Обаче целта не е да говорим само за онова, което ни тежи на сърцето, а и за онова, което го радва.
Помним повече лошите неща, защото те са изключения в живота ни. Това ни създава образ на страдалци и вечно мрънкащи. Истината обаче е друга. Животът е нещо много хубаво, особено, когато го имаме. А щом сега четем и пишем, то значи първо сме живи, второ сме будни, трето и четвърто – можем да четем и пишем, а то не е малко на фона на глобалната неграмотност.
Тази година Никулденските тържества ще започнат с литургия в църквата Света Богородица, един позабравен храм, в който много бургазлии сме кръстени, но който отстъпи преди години на други свети места в града, а по едно време на една палатка в центъра на Бургас.
В църквата ще бъдат връчени отличията Почетен гражданин на Бургас – цели 4 отличия.
Досега са известни шестимата спасители от първото наводнение, сполетяло Бургас.
Медалите за отличниците се изработват в момента в Монетния двор.
Оттам програмата продължава с церемония на площад Атанас Сиреков, след което литийно шествие ще премине по Александровска, за да се освети никулденския курбан, през Етнографския музей. Тържествената разходка ще завърши с хвърляне на цветя от Моста в памет на загиналите моряци и рибари.
Сливенският митрополит Иоаникий ще в начело на тържествата. Покана е отправена и към Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, който досега не е посещавал Бургас.
Говори се упорито, че от 6 декември ще бъде възможна и разходката до Морска гара.
Празникът на Бургас, тази година ще премине под знака на възстановка на старо рибарско селище в градинката до хотел България– с мрежи, предоставени от ИАРА, лодки на рибарите от Ченгене скеле, котви от музея в Ахтопол и рибарска хижа, които бургазлии ще могат да разглеждат през целия ден.
Някъде в началото на 21 век Бургас се събуди за онези тържества, които градовете с Традиции отдавна имаха в Календара си. Започна честването на патрона на града Свети Николай Чудотворец, закрилник на моряците, рибарите и техните семейства.
Градът замириса на риба, скумрията зачезна, а шаранът започна да достига цената на агнешкото по Гердьовден. Зажаднялата за славното минало душа на Бургазлията се появи по площади, капанчета, барачки, и похапването на Общинска печена риба и рибена чорба от казани престана да е в дневния ред на „бедните“. Бедни, бедни – колко да са бедни бездомниците сред тези с беден дом. Обаче целта не е да говорим само за онова, което ни тежи на сърцето, а и за онова, което го радва.
Помним повече лошите неща, защото те са изключения в живота ни. Това ни създава образ на страдалци и вечно мрънкащи. Истината обаче е друга. Животът е нещо много хубаво, особено, когато го имаме. А щом сега четем и пишем, то значи първо сме живи, второ сме будни, трето и четвърто – можем да четем и пишем, а то не е малко на фона на глобалната неграмотност.
Тази година Никулденските тържества ще започнат с литургия в църквата Света Богородица, един позабравен храм, в който много бургазлии сме кръстени, но който отстъпи преди години на други свети места в града, а по едно време на една палатка в центъра на Бургас.
В църквата ще бъдат връчени отличията Почетен гражданин на Бургас – цели 4 отличия.
Досега са известни шестимата спасители от първото наводнение, сполетяло Бургас.
Медалите за отличниците се изработват в момента в Монетния двор.
Оттам програмата продължава с церемония на площад Атанас Сиреков, след което литийно шествие ще премине по Александровска, за да се освети никулденския курбан, през Етнографския музей. Тържествената разходка ще завърши с хвърляне на цветя от Моста в памет на загиналите моряци и рибари.
Сливенският митрополит Иоаникий ще в начело на тържествата. Покана е отправена и към Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, който досега не е посещавал Бургас.
Говори се упорито, че от 6 декември ще бъде възможна и разходката до Морска гара.
Празникът на Бургас, тази година ще премине под знака на възстановка на старо рибарско селище в градинката до хотел България– с мрежи, предоставени от ИАРА, лодки на рибарите от Ченгене скеле, котви от музея в Ахтопол и рибарска хижа, които бургазлии ще могат да разглеждат през целия ден.
петък, 29 август 2014 г.
армадата
Армада от есенни облаци над Бургас отнася на Запад всичките ми летни планове. Някога лятото беше толкова дълго, че чак ми се ходеше на училище.
:)) Добро утро! Леко притеснено се радвам на последния петък на Август.
понеделник, 25 август 2014 г.
угода нямаме
Добро хладно августовско понеделнишко утро в Бургас! :)) Угода нямаме, казваше баба ми.
Днес започва една прекрасна седмица, в която градът започва методично да се прочиства, сервитьорите отново стават любезни, руската реч наоколо намалява. Бавно-бавно вървим към Септември.
Едно тихичко добро утро, и шшшт, да не разбудя къщата.
Днес започва една прекрасна седмица, в която градът започва методично да се прочиства, сервитьорите отново стават любезни, руската реч наоколо намалява. Бавно-бавно вървим към Септември.
Едно тихичко добро утро, и шшшт, да не разбудя къщата.
Предателството на птиците
Птиците ни предават, прелитайки над Бургас, забравили, че лятото още не е започнало. Летят Фамилии, една след друга, на малки разстояния. Не усещат колко е топло, но аз усещам как след тях полъхва хладина като от климатик (може и климатикът на комшиите да е). Пред всяка фамилия лети една птица. Точно над офиса всеки водач спира и тръгва в обратна посока, по-скоро започва да лети в кръг и завихря фамилията, докато вихърът забере и последните. Въртят се така няколко минути (около цигара време), после този литва по-нависоко, после напред, вдига фамилията малко по-нагоре и започва да преде въже, все едно го изтегля от къделята на завихрянето.
... тръгват към южната граница на Европейски съюз, а един гларус предлита на ниска писта в обратна посока. Така и не мога да различавам дали летят пеликани, щъркели или жерави, или някакви други еволюирали гущери.
... тръгват към южната граница на Европейски съюз, а един гларус предлита на ниска писта в обратна посока. Така и не мога да различавам дали летят пеликани, щъркели или жерави, или някакви други еволюирали гущери.
Съвет на една Баба към дамите, които носят тази почетна титла в родословното си дърво
Йок Happy
Съвет на една Баба към дамите, които носят тази почетна титла в родословното си дърво
С Дидинка, в понеделник надвечер - 18:30, знам точния час, се запътваме към хотел България. Баба е зарибила Детенце да и прави компания, с идеята, че ще го води на Кръчма.
Понеже в Големия ресторант се вихри Циганска сватба!!!, то всички врати и подходи към Капитанска зала и Зала Компас са оключени, за да не нема зумлуци, и Баба с Детенце се вижда принудена да седне на Happy ... отвън
Да, ама не - в този задух и горещина влизаме след минутка вътре, в "Зимната градина", гдето се пуши
Питат ни колко ще сме - две и още една ще дойде,. отвръщам, при което тутакси ни се курдисва една маса на атрактивно за Детенце място - до една подскачаща вода.
Детенце събира очакващи погледи на Какичките, защото в това Детенце те виждат онза Вече Известна Принцеса и Богата, която нема как да не накара Баба да се чувства недобре, ако случайно не угоди с поръчката
...
Йок Хепи!
Съвет на една Баба към дамите, които носят тази почетна титла в родословното си дърво
С Дидинка, в понеделник надвечер - 18:30, знам точния час, се запътваме към хотел България. Баба е зарибила Детенце да и прави компания, с идеята, че ще го води на Кръчма.
Понеже в Големия ресторант се вихри Циганска сватба!!!, то всички врати и подходи към Капитанска зала и Зала Компас са оключени, за да не нема зумлуци, и Баба с Детенце се вижда принудена да седне на Happy ... отвън
Да, ама не - в този задух и горещина влизаме след минутка вътре, в "Зимната градина", гдето се пуши
Питат ни колко ще сме - две и още една ще дойде,. отвръщам, при което тутакси ни се курдисва една маса на атрактивно за Детенце място - до една подскачаща вода.
Детенце събира очакващи погледи на Какичките, защото в това Детенце те виждат онза Вече Известна Принцеса и Богата, която нема как да не накара Баба да се чувства недобре, ако случайно не угоди с поръчката
...
Йок Хепи!
петък, 8 август 2014 г.
заблудени в компота
Добро утро! Добро утро! :)) Червеното вино е Червено вино :)). На сутринта ти е някак си леко, не като онова натоварване на организма, който е преживял бира цяла нощ. В нощта на 7-ми срещу 8-ми Бургас беше като една пара над тенджера с врящ компот - гъста и лепкава!
Цяла нощ извънземни кръжаха над Странджа, хвърляйки отблясъци в причудливи облаци, но звук не се чуваше. Бургас стана свърталище на блуждаещи души, търсещи, ненамиращи, отчаяни, разочаровани, прибиращи се около полунощ, установявайки, че градът е безвъзвратно загубен, дори според радио Дарик. Нищо не работи след 23:30, само едно на Главната (както мома Сервитьорка на Дриймс-а нарече Богориди), отказвайки да даде покой на три души, търсещи успокоение в 6 коктейла и 30 шот-а малко преди полунощ. След това вещиците предизвикаха Светлината.
Добре, че дойде утрото (7 часа след Таксито на Петкова), та все пак тръгнаха поотделно да дирят туй, що е безследно изчезнало.
Добро утро, добро утро! Ако мислите, че на плажа можете да пиете кафе, приседнали край пясъка, преди 8 заранта - и това е спомен от късния преход към капитализма. Сега, в ерата на капитализма, утринно кафе може да получите само от няколко машини, дебнещи из Морската.
Хайде, още един път добро утро! И да си изпапкате мекиците :))
:)) ох! Петък е! :)) — with Елена Петкова and 4 others.
Цяла нощ извънземни кръжаха над Странджа, хвърляйки отблясъци в причудливи облаци, но звук не се чуваше. Бургас стана свърталище на блуждаещи души, търсещи, ненамиращи, отчаяни, разочаровани, прибиращи се около полунощ, установявайки, че градът е безвъзвратно загубен, дори според радио Дарик. Нищо не работи след 23:30, само едно на Главната (както мома Сервитьорка на Дриймс-а нарече Богориди), отказвайки да даде покой на три души, търсещи успокоение в 6 коктейла и 30 шот-а малко преди полунощ. След това вещиците предизвикаха Светлината.
Добре, че дойде утрото (7 часа след Таксито на Петкова), та все пак тръгнаха поотделно да дирят туй, що е безследно изчезнало.
Добро утро, добро утро! Ако мислите, че на плажа можете да пиете кафе, приседнали край пясъка, преди 8 заранта - и това е спомен от късния преход към капитализма. Сега, в ерата на капитализма, утринно кафе може да получите само от няколко машини, дебнещи из Морската.
Хайде, още един път добро утро! И да си изпапкате мекиците :))
:)) ох! Петък е! :)) — with Елена Петкова and 4 others.
четвъртък, 7 август 2014 г.
Новото поколение
Пътуваме към офиса, където в сутерена има забавачка, и бате ми Сашко прекарва там лятната ваканция при баба и дядо в Бургас ...
Неочаквано, майка му, съвсем ни в клин, ни в ръкав, го пита: "Саше, ти какъв мама искаш да станеш като пораснеш". След кратка пауза, детенце, на 7 г и 1 м, отговаря "Космонавт"..., което, като знам на баба внуче, ми прозвучава адски неубедително. Като една Истинска Баба се намесвам с доуточнващ въпрос : кажи, баба, какъв искаш да станеш, ама не се опитвай да допуснеш какво мама иска да чуе, а ти какъв искаш да станеш.
Хак (to hack) ми беше, защото детето със свенлива притеснена усмивка тутак си отговаря "Програмист" ... и чува три "УЖАС!" (баба, дедо, мама) - тате е с Дидинка в друга кола.
- Защо, баба?
- За да програмирам разни неща и сайтове, и за да си правя каквото си искам, да си измислям разни работи.
Установявам, че има голяма вероятност да се окажем фамилия с 4 поколения програмисти, но обещавам още днес след обяд са се заеме да го вкарвам в занаята, защото все пак - работна ръка на ИТ пазара липсва, при това качествена.
Неочаквано, майка му, съвсем ни в клин, ни в ръкав, го пита: "Саше, ти какъв мама искаш да станеш като пораснеш". След кратка пауза, детенце, на 7 г и 1 м, отговаря "Космонавт"..., което, като знам на баба внуче, ми прозвучава адски неубедително. Като една Истинска Баба се намесвам с доуточнващ въпрос : кажи, баба, какъв искаш да станеш, ама не се опитвай да допуснеш какво мама иска да чуе, а ти какъв искаш да станеш.
Хак (to hack) ми беше, защото детето със свенлива притеснена усмивка тутак си отговаря "Програмист" ... и чува три "УЖАС!" (баба, дедо, мама) - тате е с Дидинка в друга кола.
- Защо, баба?
- За да програмирам разни неща и сайтове, и за да си правя каквото си искам, да си измислям разни работи.
Установявам, че има голяма вероятност да се окажем фамилия с 4 поколения програмисти, но обещавам още днес след обяд са се заеме да го вкарвам в занаята, защото все пак - работна ръка на ИТ пазара липсва, при това качествена.
вторник, 8 юли 2014 г.
животът и други екстри, които прецаках ...
Седя в офиса в Бургас, слушам гадните климатици на Райфайзен пред офиса, гледам долнокачествени клипове за градушката в София, която се оказва е бастисала едно предно стъкло на единствената Тойота, за която ми пука, и си мисля - какво нещо е Животът!
... низ от събития, които те карат са се замислиш какви са истинските ценности .... къде са децата и внуците ти, къде са приятелите ти, къде са ключовете ти!
Защото логиката на Живота е странна!
Децата и внуците ти изпълняват прищявките ти, вместо да са наоколо,
Приятелите ти отдавна са по местата си и се чудят къде се губиш толкова време,
а Ключовете ти, мам.а му са дома на някой рафт, или на масата, или на терасата, или дори на вратата, но не и при теб!
Защото, ако бяха при теб - нямаше да се моткаш още в офиса, а отдавна щеше да се радваш на Живота, такъв какъвто са го мечтали всички ,които ти звънят от 4 след обяд да те питат до колко мислиш да бачкаш днес.
... низ от събития, които те карат са се замислиш какви са истинските ценности .... къде са децата и внуците ти, къде са приятелите ти, къде са ключовете ти!
Защото логиката на Живота е странна!
Децата и внуците ти изпълняват прищявките ти, вместо да са наоколо,
Приятелите ти отдавна са по местата си и се чудят къде се губиш толкова време,
а Ключовете ти, мам.а му са дома на някой рафт, или на масата, или на терасата, или дори на вратата, но не и при теб!
Защото, ако бяха при теб - нямаше да се моткаш още в офиса, а отдавна щеше да се радваш на Живота, такъв какъвто са го мечтали всички ,които ти звънят от 4 след обяд да те питат до колко мислиш да бачкаш днес.
понеделник, 9 юни 2014 г.
Гръцкото капанче
Дървени маси и столове с долна разгъваща се част от истински метал
Подът на Капанчето беше от жълт пясък, май плочки от двете страни, метални огради от нещо, които симулираше тел и беше или тъмно зелено, или светло синьо, или бяло, или зелено-жълто-червено следващи едно след друго. Всяка година в края на пролетта (малко преди да започне ваканцията) тюнюнговаха гръцкото капанче - т.е. сменяха цвета на тези огради, Всяка година не ни харесваше, защото помнехме предишното лято, пълно с деликатни детско-романтични спомени.
В двора на гръцкото капанче имаше няколко кайсии (или зарзали). Бяха ниски, а не като високото дърво в двора на старата къща, което посегашните ми сметки е било около 13 метра високо. Кайсиите бяха ниски, имаха плодове, които Мая си позволяваше да къса и яде, и клоните така падаха над масите, че ни създаваха илюзията, че бабите ни не ни виждат, че пушим. Много странно, ни пушехме и май почти не пиехме.
Компанията беше все от махалата и от Варна, обаче Мая много се обиждаше, когато и кажехме, че е от Варна.
Таня, Мая, Събина, Евгени, Златина, Нели, Валя, Иво, Жоро Каприев, Емо Димов, и много други
Подът на Капанчето беше от жълт пясък, май плочки от двете страни, метални огради от нещо, които симулираше тел и беше или тъмно зелено, или светло синьо, или бяло, или зелено-жълто-червено следващи едно след друго. Всяка година в края на пролетта (малко преди да започне ваканцията) тюнюнговаха гръцкото капанче - т.е. сменяха цвета на тези огради, Всяка година не ни харесваше, защото помнехме предишното лято, пълно с деликатни детско-романтични спомени.
В двора на гръцкото капанче имаше няколко кайсии (или зарзали). Бяха ниски, а не като високото дърво в двора на старата къща, което посегашните ми сметки е било около 13 метра високо. Кайсиите бяха ниски, имаха плодове, които Мая си позволяваше да къса и яде, и клоните така падаха над масите, че ни създаваха илюзията, че бабите ни не ни виждат, че пушим. Много странно, ни пушехме и май почти не пиехме.
Компанията беше все от махалата и от Варна, обаче Мая много се обиждаше, когато и кажехме, че е от Варна.
Таня, Мая, Събина, Евгени, Златина, Нели, Валя, Иво, Жоро Каприев, Емо Димов, и много други
четвъртък, 29 май 2014 г.
Грамоофонът
Навръх малък Петък, в сряда 28 май, тържествено със Севдалина, след 5-6 пътно уговаряне се понасяме (поотделно) към Булевард (някога кино Вапцаров), където Катя има рожден ден. Катя е в депресия, която винаги се появява преди да замине за Милано, Париж, Прага или друго място, където евентуално има концерт на някой Много-готин-пич, например Жан Мишел
Този път Аз, по почина на Другата Катя (която с присъщата си интуиция ми звъни в момента, в който изписвам името и), тръгвам към уговореното място тогава, когато Севдалина Вече е там, на Грамофона демек, което място сме определили за загряваща тренировка.
Виждам я, и тутакси разбирам, че моето закъснение е престъпление спрямо човечеството, спрямо нея, и в крайна сметка няма да доведе до нищо добро, освен до дъжд. Заварвам я зад водна чаша с ярко червена каша, една сламка, нещо забучено на ръба на чашата и широка усмивка, с която ми съобщава "Ягодово мохито: много е хубаво" (може и вкусно да е казала, ама нема как едно Мохито да е вкусно, обаче от нея може да се очаква и такава конфигурация на думи, касаеща алкохол).
Зловещото нещо прилича на Оня материал, от който се прави дроб сърма, а ягодата мяза на овче око. Естествено, на Севдалина и отива да употребява питиета в тази гама, и сега с отдалечаване от момента на събитието си давам сметка, че по блузата, а може би по полата и, имаше няколко цветя в тон с кашата, и предполагам те са надделяли при избора.
Оглеждам се плашливо наоколо, и това поощрява една жена, облегната на бара да се извърне 73 градуса надясно и да ме доближи.
Забравих да спомена, че Грамофонът е издигнат на мястото на една полянка (наричаха ги градинки), около която играехме като деца. Вратите за преход към Яворов и Пионерския дом са същите зелени от другата страна на Богориди (знам ги в детайли, барабар с ръждясалите брави и пирони)
Софроний, или не знам дали е продължение на Софроний, или друга беззименна уличка, се пада на гърба на найлоновата барака, в която присядаме.
Изобщо, аз съм в мои води и тук, в тази махала, никой не може да ми диктува, защото и паветата, останали наоколо ми помагат.
С приближаването на жената от бара, усещам, че нещо предстои, но тя все още не знае.
И Един мъж, който по-късно се появи от някъде, и той не знае, обаче усещането няма как да ме лъже.
Предавам тук почти 1:1 диалозите, защото за онези, които ме познават, не е нужно да вмятам нищо
Аз: Едно мохито
Тя: Обикновено или Ягодово
Аз: Обикновено
Тя: Ама опитайте Ягодово, много е приятно, ще ви хареса
Аз: Не-не, аз съм по класическите варианти
Тя: Ама вижте приятелката си как си поръча /тук само искам да вметна, че Севдалина нищо не разбира от пиене, и се оставя да я манипулират/
Аз: Не-не, не обичам да рискувам /забележете все още съм в летаргичен вариант, но някъде над Славейков облаците вече са се сгъстили/
Тя: Ама трябва да опитвате различни неща, да почнете да ги разпознавате ...
Аз: /Маниииии/ .... / не помня какво точно казвам, но със сигурност тя ще го запомни, защото след това не предлагаше повече това, дето го пробута на Сев/
Междувременно се е затъмнило.
Облаците от Славейков, вече са над Грамофона. Подухва един тъкъв неуловим ветрец, който се появява от нищото /както казват в литературата/ и показва, че Баба Яга скоро ще включи на скорост /иначе си е точно оня ветрец, който идва леко влажен и прохладен и мирише на дъжд, ама на Дъжд с главно Д, като на Дженифър Лопес(з)/.
Севдалина естествено се сеща /по-скоро се скатава от Мястото на бурята/, че малко цигари трябва да покупим преди да се юрнем към кръчмата, и пренебрегвайки идеята ми за магазина в блока на Оги Липовски хуква надолу по Богориди да купува от незнайно къде. Сега пак се сещам, че сигурно, ако беше тръгнала нагоре по-малко хора щяха да я видят и да и се възхитят на фигурата, и затова се обърка така.
През това време, аз сигурно съм говорила нещо с някого по някой телефон, или съм обяснявала на сервитьорите, че имам докторат по психотормоз и вътрешнокръчмени отношения ...
Паветата в недрата на улицата вече са изпуснали шистов газ и ...
Още с идването на Севдалина от небето шурва една река, която в нормалното ни детство се наричаше летен дъжд, а в сферата на наличие на повече от 1 телевизия се нарича потоп и му правят снимки. И ние правихме, ама ми се напълни картата
Капките бият нагретите плочки по Богориди и правят онази чашковидна форма, която често се използва за фон на Екосайтове, обаче сега не е толкова синя, а по-скоро полуплътно сива.
Поглеждам страхливо нагоре, защото съм се оказала в Окото на собственото си отмъщение и те не знаят, обаче аз знам
Успокояват ни, че това отгоре, не тече, и ... така беше. Всъщност Те все още не разбират, че имат проблем
Един момък, т.е. Оня мъж от малко по-горе, ни доближи и вика "Дайте да го дръпнем назадЕ". Е, това Е направо ме съсипа. Викам му го в прав текст "Това НАЗАДЕ ме съсипа!"
Той "ама аз така ли казах"
Ние "Да"
Той "Вие (т.е. аз да не сте учителка по български език и литература"
Аз "Не, математик съм"
Той (подава ми ръка) "Много уважавам учителите по математика"
Оттук натам не помня мисля нищо, освен, че покрусата във високотехнологичната уеб базирана душа моя на вещица предизвика едно наводнение отдолу.
По пода на импровизираното нещо потекоха едни води, които идваха от "запушените канали" .... Сетих се откъде е Верото (т.е. сапунената пяна)
Та от няколко концвентрирани места на пода на "заведението" започва да се излиза вода ... движението, формата и фронта на разпространение на вълната приличат досущ на онези, които знаем от едни филми, в които под вратата потича кръв или нещо гадно зелено, което след това се вдига нагоре, разкършва се и от него се появява смъртният враг на Арнолд Шварценегер... В конкретния случай това не беше То, а беше Израз на Да-бяха-си-мерили-думите или Отмъщението-на-Баба
Оказа се, че онова нещо горе, което не пропуска вода се държи на едни кухи тръби, и някой архитектурен гений беше пропуснал, че Грамофонът е под дърво, а дървото обикновено има листа, а листата на широколистните дърветa обикновено Капят ...
Севда вика - дай да си поръчаме още по едно ... обаче като ги видя да бъркат в канала да вадят листа, и тя се отказа
и после пяната от Верото - с едни стирки изтикваха навън водата и тези стирки бяха с Веро
Извън найлонит дъждът вилнееше и на няколко пъти уж да спре, и пак започваше, и то точно когато решавахме да тръгнем
Все едно ни викаше - гледайте сеир бе, сега ви се е паднало
Накрая Катя звънна притеснена шото не знаеше, че сме в екшън на 30 метра от Кръчмата
Престрашихме се и викаме - хайде на прибежка до Оня Червен навес и оттам после пак на прибежка до вратата на Булевард
Обаче не успяхме
Колчем кракът ни стъпи извън найлона и .. дъждът секна като мисъл на студент по време на устен изпит
А! И на тръгване ставаме и Севдалина се мята на врата на едно младо момче, дето било на първата и братовчедка син
Този път Аз, по почина на Другата Катя (която с присъщата си интуиция ми звъни в момента, в който изписвам името и), тръгвам към уговореното място тогава, когато Севдалина Вече е там, на Грамофона демек, което място сме определили за загряваща тренировка.
Виждам я, и тутакси разбирам, че моето закъснение е престъпление спрямо човечеството, спрямо нея, и в крайна сметка няма да доведе до нищо добро, освен до дъжд. Заварвам я зад водна чаша с ярко червена каша, една сламка, нещо забучено на ръба на чашата и широка усмивка, с която ми съобщава "Ягодово мохито: много е хубаво" (може и вкусно да е казала, ама нема как едно Мохито да е вкусно, обаче от нея може да се очаква и такава конфигурация на думи, касаеща алкохол).
Зловещото нещо прилича на Оня материал, от който се прави дроб сърма, а ягодата мяза на овче око. Естествено, на Севдалина и отива да употребява питиета в тази гама, и сега с отдалечаване от момента на събитието си давам сметка, че по блузата, а може би по полата и, имаше няколко цветя в тон с кашата, и предполагам те са надделяли при избора.
Оглеждам се плашливо наоколо, и това поощрява една жена, облегната на бара да се извърне 73 градуса надясно и да ме доближи.
Забравих да спомена, че Грамофонът е издигнат на мястото на една полянка (наричаха ги градинки), около която играехме като деца. Вратите за преход към Яворов и Пионерския дом са същите зелени от другата страна на Богориди (знам ги в детайли, барабар с ръждясалите брави и пирони)
Софроний, или не знам дали е продължение на Софроний, или друга беззименна уличка, се пада на гърба на найлоновата барака, в която присядаме.
Изобщо, аз съм в мои води и тук, в тази махала, никой не може да ми диктува, защото и паветата, останали наоколо ми помагат.
С приближаването на жената от бара, усещам, че нещо предстои, но тя все още не знае.
И Един мъж, който по-късно се появи от някъде, и той не знае, обаче усещането няма как да ме лъже.
Предавам тук почти 1:1 диалозите, защото за онези, които ме познават, не е нужно да вмятам нищо
Аз: Едно мохито
Тя: Обикновено или Ягодово
Аз: Обикновено
Тя: Ама опитайте Ягодово, много е приятно, ще ви хареса
Аз: Не-не, аз съм по класическите варианти
Тя: Ама вижте приятелката си как си поръча /тук само искам да вметна, че Севдалина нищо не разбира от пиене, и се оставя да я манипулират/
Аз: Не-не, не обичам да рискувам /забележете все още съм в летаргичен вариант, но някъде над Славейков облаците вече са се сгъстили/
Тя: Ама трябва да опитвате различни неща, да почнете да ги разпознавате ...
Аз: /Маниииии/ .... / не помня какво точно казвам, но със сигурност тя ще го запомни, защото след това не предлагаше повече това, дето го пробута на Сев/
Междувременно се е затъмнило.
Облаците от Славейков, вече са над Грамофона. Подухва един тъкъв неуловим ветрец, който се появява от нищото /както казват в литературата/ и показва, че Баба Яга скоро ще включи на скорост /иначе си е точно оня ветрец, който идва леко влажен и прохладен и мирише на дъжд, ама на Дъжд с главно Д, като на Дженифър Лопес(з)/.
Севдалина естествено се сеща /по-скоро се скатава от Мястото на бурята/, че малко цигари трябва да покупим преди да се юрнем към кръчмата, и пренебрегвайки идеята ми за магазина в блока на Оги Липовски хуква надолу по Богориди да купува от незнайно къде. Сега пак се сещам, че сигурно, ако беше тръгнала нагоре по-малко хора щяха да я видят и да и се възхитят на фигурата, и затова се обърка така.
През това време, аз сигурно съм говорила нещо с някого по някой телефон, или съм обяснявала на сервитьорите, че имам докторат по психотормоз и вътрешнокръчмени отношения ...
Паветата в недрата на улицата вече са изпуснали шистов газ и ...
Още с идването на Севдалина от небето шурва една река, която в нормалното ни детство се наричаше летен дъжд, а в сферата на наличие на повече от 1 телевизия се нарича потоп и му правят снимки. И ние правихме, ама ми се напълни картата
Капките бият нагретите плочки по Богориди и правят онази чашковидна форма, която често се използва за фон на Екосайтове, обаче сега не е толкова синя, а по-скоро полуплътно сива.
Поглеждам страхливо нагоре, защото съм се оказала в Окото на собственото си отмъщение и те не знаят, обаче аз знам
Успокояват ни, че това отгоре, не тече, и ... така беше. Всъщност Те все още не разбират, че имат проблем
Един момък, т.е. Оня мъж от малко по-горе, ни доближи и вика "Дайте да го дръпнем назадЕ". Е, това Е направо ме съсипа. Викам му го в прав текст "Това НАЗАДЕ ме съсипа!"
Той "ама аз така ли казах"
Ние "Да"
Той "Вие (т.е. аз да не сте учителка по български език и литература"
Аз "Не, математик съм"
Той (подава ми ръка) "Много уважавам учителите по математика"
Оттук натам не помня мисля нищо, освен, че покрусата във високотехнологичната уеб базирана душа моя на вещица предизвика едно наводнение отдолу.
По пода на импровизираното нещо потекоха едни води, които идваха от "запушените канали" .... Сетих се откъде е Верото (т.е. сапунената пяна)
Та от няколко концвентрирани места на пода на "заведението" започва да се излиза вода ... движението, формата и фронта на разпространение на вълната приличат досущ на онези, които знаем от едни филми, в които под вратата потича кръв или нещо гадно зелено, което след това се вдига нагоре, разкършва се и от него се появява смъртният враг на Арнолд Шварценегер... В конкретния случай това не беше То, а беше Израз на Да-бяха-си-мерили-думите или Отмъщението-на-Баба
Оказа се, че онова нещо горе, което не пропуска вода се държи на едни кухи тръби, и някой архитектурен гений беше пропуснал, че Грамофонът е под дърво, а дървото обикновено има листа, а листата на широколистните дърветa обикновено Капят ...
Севда вика - дай да си поръчаме още по едно ... обаче като ги видя да бъркат в канала да вадят листа, и тя се отказа
и после пяната от Верото - с едни стирки изтикваха навън водата и тези стирки бяха с Веро
Извън найлонит дъждът вилнееше и на няколко пъти уж да спре, и пак започваше, и то точно когато решавахме да тръгнем
Все едно ни викаше - гледайте сеир бе, сега ви се е паднало
Накрая Катя звънна притеснена шото не знаеше, че сме в екшън на 30 метра от Кръчмата
Престрашихме се и викаме - хайде на прибежка до Оня Червен навес и оттам после пак на прибежка до вратата на Булевард
Обаче не успяхме
Колчем кракът ни стъпи извън найлона и .. дъждът секна като мисъл на студент по време на устен изпит
А! И на тръгване ставаме и Севдалина се мята на врата на едно младо момче, дето било на първата и братовчедка син
петък, 11 април 2014 г.
Петък е
09:00
Петък е! Облаците над Бургас се опитват да скапят полета на няколко гларуса, а паякът пак тръгна да пленява неразумните.
... чак не ми се пише
12:01 :))
Петък е! Рестартирам системата. По настояване на Mariana Markova, Maria Miteva(Кечито), Marko Bonev и Diyana Kostova (Дидката), слънцето изгря и това обезпокои ленивеца, в който блажено се преродих тази сутрин .... Няколко blue gem-a капнаха като сълзи преди да ми донесат един Moon Stone, но това е ясно само за просветените. :))
Заемам се да лъжа Яндекс, че по морето има много евтини и качествени апартаменти, и се надявам при следващия обход на Бот-а, това отвратно уеб творение да отиде на мястото си. Сещам се да погледна тефтера и осъзнавам, че всъщност мога да получа няколко гулдена, докато седя в кревата с един сгорещен Делл в скута (май трябва да му почистим вентилатора). ... :))
неделя, 30 март 2014 г.
Заведение ли е лимонададжийницата
В последните години Бургас се слави като Най-добрият град за живеене в България. То какво ли друго остана на изтерзаната бургаска общност, освен да повдига духа си, слушайки класациите на едно радио, придвайки и особена важност. Главната, както наричаме улицата, минаваща от гарата до Новия Свободен, някога беше осеяна с магазинчета за книги и дрехи, няколко интересни места като детски фризорски салон, и множество, вече забравени неформални заведения – сладкарнички, баничарници, шкембеджийници и ресторанти.
Няколко да споменем само
- сладкарница Пчела – нагоре от Тройката вдясно, почти срещу билетния център,
- ресторант Варшава, който така и не помня да сме ходили, защото нашите го считаха за отдалечен
- кебапчийницата на Тройката – една заведение, което сигурно е било за бързо хранене, обаче там помним странджанките и кепабчетата – близо до „кенефите“
- вегератиански ресторант – до къщата на Мария Хаджипетрова, в който така и не влязох, докато го имаше – днес там е дупка – защото мислех, че не мога да изживея да ям нещо без месо
- естествено ресторант Черно море – днес ПИБ, обаче култово място, в което празнувахме годишнини от сватбата, годишнини от завършването, и го мислехме за една много изискана и скъпа кръчма, в която не можеш да влезеш ей така. Сега, отдалечено във времето се чудя – що ни е трябвало вместо да влезем с дънки, като нормални млади хора, сме се обличали с костюми и официално дрехи като комсомолски секретари. Може би, защото тогава по костюма посрещаха, по бакшиша изпращаха.
- Шкембеджийница срещу ресторант Черно море, от която ходихме с канчета да купуваме страхотно шкембе, защото ни беше срам да ни видят вътре да се храним, а пък днес се счита за изискано да се набухаш в 3 заранта, ако е останало място, в някоя шкембеджийница. Е, там помня, да има 3 вида шкембе – телешко, агнешко, свинско – и все ми беше чудно по какво ги различават и дори не помня ние точно какво купувахме, сигурно е било телешко, защото се считаше, че телешкото е полезно за децата.
- Ресторант Победа да не забравяме – на тройката – нещо като обединено помещение на Аптеката до Общината и Силвъра – там помня само няколко сватби на братовчеди – май бях на 3-4 и после на 13-14 години, ама ... акъл човешки – не помня дори кое копче на дистанционното за какво служи.
- А като тръгнем в обратна посока – към ЖП Гара ... ей това направление – днес нямам идея какво точно има там, защото е нещо като просяшко сборище, но Морски вълни – алтернативата на Рибарска среща – какви калмари, какво чудо, какви риби и други гивезелъци. Май, за да седнеш там беше нужно да имаш едва ли не предварителна резервация, или евентуално, ако минаваш по улицата на пореден тегел – да те викне някой познат-приятел-братовчед, за да седнеш. Що ми се чине, че там точно имаше едни чироз, който много ми харесваше.
- Имаше и едно загадъчн заведение, което май беше коптор, ама се считаше много тежкарско – Интера, защото там отиваха тези, които пътуваха, а пък тези, които пътуваха едно време (моряци ги наричахме) се считаха за хората с най-висок статут в Бургас и с най-висок стандарт на живот. Повечето се изпожениха за селянки, които припаткаха между 6-тата и 20-тата година от женитбата, че им писнало било все да са сами, обаче ако мъжете им оставана на брега и им писваше, щото паричките винаги са били хубаво нещо – и при социализма, и при капитализма, и при неустановеното настояще, в което живеем.
- Ех! Не е заведение, но точно там, където днес е някакъв магазин за телефони , или поне беше – почти на ъгъла, до книжарницата срещу скъпия магазин за плодове и зеленчуци, имаше нещо, което не е заведение, но беше Лимонададжийница. Една редовна спирка в горещите летни дни – все ми се струва, че и тогава беше много горещо.
- Ама как щях да забравя Березка, как! Толкова скрита, че можехме да пушим като ученици и да не ни види никой, дори да минава по Главната на самтиметри от масата ни. Даже понякога се засичахме там с по-авангардните даскали от гимназията, обаче взаимно се Непознавахме.
Толкова засега.
Няколко да споменем само
- сладкарница Пчела – нагоре от Тройката вдясно, почти срещу билетния център,
- ресторант Варшава, който така и не помня да сме ходили, защото нашите го считаха за отдалечен
- кебапчийницата на Тройката – една заведение, което сигурно е било за бързо хранене, обаче там помним странджанките и кепабчетата – близо до „кенефите“
- вегератиански ресторант – до къщата на Мария Хаджипетрова, в който така и не влязох, докато го имаше – днес там е дупка – защото мислех, че не мога да изживея да ям нещо без месо
- естествено ресторант Черно море – днес ПИБ, обаче култово място, в което празнувахме годишнини от сватбата, годишнини от завършването, и го мислехме за една много изискана и скъпа кръчма, в която не можеш да влезеш ей така. Сега, отдалечено във времето се чудя – що ни е трябвало вместо да влезем с дънки, като нормални млади хора, сме се обличали с костюми и официално дрехи като комсомолски секретари. Може би, защото тогава по костюма посрещаха, по бакшиша изпращаха.
- Шкембеджийница срещу ресторант Черно море, от която ходихме с канчета да купуваме страхотно шкембе, защото ни беше срам да ни видят вътре да се храним, а пък днес се счита за изискано да се набухаш в 3 заранта, ако е останало място, в някоя шкембеджийница. Е, там помня, да има 3 вида шкембе – телешко, агнешко, свинско – и все ми беше чудно по какво ги различават и дори не помня ние точно какво купувахме, сигурно е било телешко, защото се считаше, че телешкото е полезно за децата.
- Ресторант Победа да не забравяме – на тройката – нещо като обединено помещение на Аптеката до Общината и Силвъра – там помня само няколко сватби на братовчеди – май бях на 3-4 и после на 13-14 години, ама ... акъл човешки – не помня дори кое копче на дистанционното за какво служи.
- А като тръгнем в обратна посока – към ЖП Гара ... ей това направление – днес нямам идея какво точно има там, защото е нещо като просяшко сборище, но Морски вълни – алтернативата на Рибарска среща – какви калмари, какво чудо, какви риби и други гивезелъци. Май, за да седнеш там беше нужно да имаш едва ли не предварителна резервация, или евентуално, ако минаваш по улицата на пореден тегел – да те викне някой познат-приятел-братовчед, за да седнеш. Що ми се чине, че там точно имаше едни чироз, който много ми харесваше.
- Имаше и едно загадъчн заведение, което май беше коптор, ама се считаше много тежкарско – Интера, защото там отиваха тези, които пътуваха, а пък тези, които пътуваха едно време (моряци ги наричахме) се считаха за хората с най-висок статут в Бургас и с най-висок стандарт на живот. Повечето се изпожениха за селянки, които припаткаха между 6-тата и 20-тата година от женитбата, че им писнало било все да са сами, обаче ако мъжете им оставана на брега и им писваше, щото паричките винаги са били хубаво нещо – и при социализма, и при капитализма, и при неустановеното настояще, в което живеем.
- Ех! Не е заведение, но точно там, където днес е някакъв магазин за телефони , или поне беше – почти на ъгъла, до книжарницата срещу скъпия магазин за плодове и зеленчуци, имаше нещо, което не е заведение, но беше Лимонададжийница. Една редовна спирка в горещите летни дни – все ми се струва, че и тогава беше много горещо.
- Ама как щях да забравя Березка, как! Толкова скрита, че можехме да пушим като ученици и да не ни види никой, дори да минава по Главната на самтиметри от масата ни. Даже понякога се засичахме там с по-авангардните даскали от гимназията, обаче взаимно се Непознавахме.
Толкова засега.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
