Степени на свобода в на Велики Четвъртък

Времето се опитва да парализира настроението ми, което е приповдигнато по ред прозаични причини. :) От самото събуждане в главата ми се въртят едни звуци от песен на Богдана Карадочева. Опитвам се да си спомня действителния текст, но решавам, че той е точно този, който ми допада, а именно (както казват тривиалните диктори) "Малко мързи ... ни приятно" и после "Само в пустинята Гоби имало вечно лято". Нерде Ямбол, нерде Стамбол или инакоказано де го чукаш - де се пукат.

Сега се сещам, че учудването при "Пукането на друго място" е в непознаване на материята, на нейната еластчност, в грешната посока на удара, в непремерената сила на същия, и купища други позеабравени понятия, едно от които е "степени на свобода". Последното пък  означаваше, че колкото повече параметри и неясноти, толкова по-свободен е човек, а и толкова по-сложно е решаването на системата (уравнения).

Егати глупостите, които ми се въртят в главата и ръцете.
Добро утро :)) Велики четвъртък. Оправните булки боядисват яйца, другите го правим в събота заранта.

Петък е

09:00
Петък е! Облаците над Бургас се опитват да скапят полета на няколко гларуса, а паякът пак тръгна да пленява неразумните.

... чак не ми се пише


12:01 :))
Петък е! Рестартирам системата. По настояване на Mariana Markova, Maria Miteva(Кечито), Marko Bonev и Diyana Kostova (Дидката), слънцето изгря и това обезпокои ленивеца, в който блажено се преродих тази сутрин .... Няколко blue gem-a капнаха като сълзи преди да ми донесат един Moon Stone, но това е ясно само за просветените. :))

Заемам се да лъжа Яндекс, че по морето има много евтини и качествени апартаменти, и се надявам при следващия обход на Бот-а, това отвратно уеб творение да отиде на мястото си. Сещам се да погледна тефтера и осъзнавам, че всъщност мога да получа няколко гулдена, докато седя в кревата с един сгорещен Делл в скута (май трябва да му почистим вентилатора). ... :))