четвъртък, 30 април 2009 г.

Връщане напред с картините на Стоян Цанев


най-силовите форми на контраст в картините на Стоян Цанев.
Галерия "Пролет" на улица Лермонтов представя цикъл неделими платна с

Кръг
и
триъгълник

почти черно
и
почти бяло


уверен
и
детска ръка.


Галерията е като камера, в която спомените са накацали по стените, а осъзнаването е след това.Кръгът от предишните изложби се е превърнал в окръжност и в прозрачното стъкло на въртящата се лупа времето се изкривява позитивно - ту ни наближава, ту отива някъде според настроението.

Две мастити лелки, жени на мои приятели излизат в дебели бели костюми и еднакви пепеляворуси глави от вътрешната стаичка на галерията.

Май са разделили двойките близнаци, осиновявайки едната черния, а другата белия.

http://www.bourgas.org/stzanev/

последните няколко часа

[21.4.2009 г. 19:17:49] tanya
Баща ми е много зле. В последна фаза на онази коварна болест, за която не сме допускали, че ще застигне семейството. Той е на 82 години - само 18 години
преди 100-те и допреди две години беше в страхотна форма - хубав мъж, за когото не можеш да предположиш възраст по-късна от 65.
Преди една година вече
не беше толкова добре- отслабнал, но загорял от слънцето - отдавахме оплакванията му на онази особеност на характера, която понякога пречи на истината да
излезе наяве.
Вглеждах се по-често в него и притеснението ми нарастваше и си мислех точно това, която се случи.
Сега лежи в спалнята си. Майка ми лежи на другото легло и чака да спре онова 50-годишно бурно сътрудничество в отглеждането на деца и внуци, в копането, в
прането и подреждането на къщата, в мъкненето на торби.

Контактът между семейството на родителите ми и мен никога не е съществувал. затова се впуснах в това да създам свое, в което да се изрежат пипалата на
завистта, на съмнението, на монолога, на мнителността.

В семейството на родители и сестра ми светът се свеждаше до надмощие във физически смисъл. Не за насилие. Мнителността свали гарда им и през целия период на съществуване на семейството им то имаше само врагове, или по-скоро възприемаше всички наоколо за
врагове, а интригантите за приятели и почтени хора. Така малко по малко изчезнаха приятелите им, после братовчедите, после братята и сестрите, а сега и аз
завинаги ще се махна, щом баща ми започне следващия си живот.

И ето сега това семейство се разпада. Баща ми лежи и стене и аз го чувам как казва - "този човек няма ли да си отива", визирайки себе си. Не халюцинира, просто
иска да изчезне този човек, който не е той, но все още държи душата му.

Вчера, когато бяхме сами ме пита: "Държа ли още душата?".

Сестра ми припатка. снове из апартамента на нашите, който ще остане за нея и от това сноване ми се завива свят.
Има нещо ужасно лицемерно в това хаотично движение и това е точно липсата на премерен хаос в него. Не знам как открива какво да направи при положение, че
няма какво да се прави наоколо.

[21.4.2009 г. 23:30:49] tanya :
Predi 35 минути баща ми почина

Важно е да имаш нещо И малко, И кратко ... в името си. Плащат по 5 лева на вдигната кофа!

И-краткото в името е много важно. за да влезеш в 19-рундов боксов мач Бойко и Сергей тръгнаха в дълго предизборно шоу и оставиха другите са им дишат прахта. Миризмата на разлагащи се партии се пренесе от кофите за боклук в домовете на хората, напомняйки воня от дълго немити зъби. Новера и Титан заприличаха на училищни отбори, водени от надъхани даскали по физкултура. А всеки знае, че всеки даскал по физкултура е непризнат олимпийски шампион.
След като се убедихме, че сме живеем в най-мръсните градове на най-мръсната държава, то за изглаждане на функцията да приемем, че И-Краткото в името прилича на онази думичка с двете неизвестни X и Y и едно кирилишко и-кратко, Когато една чешка министърка посетила тоалетната била възхитена от математиеските способности на българите и стремежа имкъм знание. http://www.grozengrad.com/ - на какво сме подложени! оплачете се!
БОКЛУКЧИЯ! По 5 пева на кофа!

Сряда вечер в градинката на Света Богородица Бургас - антикризно събиране на лептите

Снощи около 20 часа Империята пикира в градинката край църквата Света Богородица.
Екип от млади надземни, с две кантонерки, прилични на паяци, събираха тестов материал около светата обител.
Жертви ставаха по-леките, без закономерност в номерата.
Виждаше се как ...
Един в униформа на надземен застава пред автомобила и с уред за запазване на времето, който земляните наричат фотоапаратче (цифрово), спира една от характеристиките на материята
Кантонерка от втора серия минава под дърветата на църковната градинка, зачиствайки по-долните клони.
Втори извънземен вика "Карай, карай! И без друго шефът (това е общинска служба, в случая иде реч за Императора) обеща да се изкорени всичко старо в Републиката. Бургас става градът на МОЛ-овете!"
Една жълта кола, която неправомерно е заела място на тротоара, защото един другар на другарите строи на мястото, където преди паркираше, е първата взятка.
Големият с фотоапаратчето си записва в тефтерчето от кого и колко.
После започва процедурата по вземането.
Около градинката са спрели други подлежащи на вземане - вляво са по-дребните - вдясно са големите черни, но от тях вече е взето по вреем на местните мажоритарни и сега не ги закачат
Малките колици са леки и удобни и не се знае на кого и колко.
Втората кантонерка се заема с тях.
Отваряме тефтерчето с приятели, които са наоколо и звъним антикризисно.