Хроника - 27 март 2014
Посвещава се на Lenka, Kechi, Malkoto kechi, Vancheto, Jula i men ...
Част Първа:
В Кухия Четвъртък по традиция няколко Дами и едно Дамче се решаваме да тестваме ..
Някога имаше един Блок с книжарниците, после стана Червения блок на Любен Каравелов (не като притежание), след това - Блокът с Ронера, а сега е Червеният блок срещу При Шопа. Наслагването на предлози ме ужасява във всички случаи, освен в този.
Стълбите те карат да се замислиш да се въздържиш, защото единственото, което ти хрумва е, че няколко часа по късно, требе да се смъкнеш по тях. Още с качването се замислям как точно ще се случи без контузии и преценям, че ако тръгна от горния десен ъгъл, по диагонал мога да стигна до долния ляв, където е зеветната Врата. Качвайки се горе - тръгвам надясно - йок, наляво дребно помещение с една врата още по-вляво, където пише "Градината не работи". В това време Един ме гледа озадачено, защото в този момент вече звъня на Ленка за някакъв mile stone. Тя вика "Мини зад гърба на бармана и после все наляво.." Оказва се, че този, който е Барманът, най-безотговорно е излязъл иззад бара и щъка из дребното помещение, дезориентирайки ме и правейки безсмислени всички обяснения на Петкова. След като го питам къде му е гърбът, той казва - "оттук, госпожа" и ме насочва към "Градината не работи". Тръгвам през един пуст вагон с растителност от двете страни и скътани масички само в едната ... и в Дъното, all of a sudden откривам една плъзгаща се врата. Възмущението нараства пред онази безиходица, в която ме поставят Плъзгащите се Врати, които не е ясно откъде накъде се плъзгат.
Дивакът, .т.е Аз, намирам обаче безценен помощник /за втори път/, в лицето на Бармана, който е продължил да гледа след мен през Вагона, подозирайки, че точно това ще ми се случи. Безкрайно облекчение настъпва, когато виждам Събранието вече весело, с кехлибарена магическа течност в стъкленици и няколко "менюта" с дизайн на детска книжка.
... Следва Втора част, че с Геша ще ходим на разходка
Показват се публикациите с етикет маневра. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет маневра. Показване на всички публикации
събота, 1 март 2014 г.
сряда, 26 февруари 2014 г.
За простичките неща
Денят започва с простички неща, които след това плавно се усложняват.
Прилича на неправилно проведена маневра, която накрая оставя махмурлук.
Удряме едно голямо твърдо на екс със самото събуждане или може ЗА събуждане - нахлува мешавица от всичко, което пропуснахме предишния ден.
След това кафе, което маркира с още по-жълто Онези моменти и създава още по-голям хаос.
Успоредно преговаряме на глас какво точно Трябваше, а не какво Казахме.
Леко успокояване с лежерни питиета, дреболии, които лесно наваксват около 30% от хаоса, отмествайки част от маймунките на рамото на Външните.
Малко фейсбук за мезе, после един списък със задачки за отскок.
Малко разправийки с доверени лица за предястие, ама много малко.
После още едно кафе и 2 по 50 грама раздразнение от моткането на деня.
После 1 л наливно, 1 л наливно, 1 л наливно до изчерпване на следобеда - от различни, за да е ефектът по-голям, гарнирани със салата вместо нещо сериозно, за да е ефектът Още по-голям.
Към 18 часа, когато се подготвя утрешното събуждане - един голям коктейл и 20 шота за фиксиране на деня и за запомняне.
Важно е, че сме живи и будни.
Прилича на неправилно проведена маневра, която накрая оставя махмурлук.
Удряме едно голямо твърдо на екс със самото събуждане или може ЗА събуждане - нахлува мешавица от всичко, което пропуснахме предишния ден.
След това кафе, което маркира с още по-жълто Онези моменти и създава още по-голям хаос.
Успоредно преговаряме на глас какво точно Трябваше, а не какво Казахме.
Леко успокояване с лежерни питиета, дреболии, които лесно наваксват около 30% от хаоса, отмествайки част от маймунките на рамото на Външните.
Малко фейсбук за мезе, после един списък със задачки за отскок.
Малко разправийки с доверени лица за предястие, ама много малко.
После още едно кафе и 2 по 50 грама раздразнение от моткането на деня.
После 1 л наливно, 1 л наливно, 1 л наливно до изчерпване на следобеда - от различни, за да е ефектът по-голям, гарнирани със салата вместо нещо сериозно, за да е ефектът Още по-голям.
Към 18 часа, когато се подготвя утрешното събуждане - един голям коктейл и 20 шота за фиксиране на деня и за запомняне.
Важно е, че сме живи и будни.
четвъртък, 3 декември 2009 г.
Възраждане
Стануването е онова странно премеждие по време на маневра, при което поради странна конфигурация на екипа тестери, маневрата се изражда и притъпява усета на трупите (Бележка на временно стануващ: тр[у:]пи като troops (войски), а не като "трупи", демек спиртосани кютуци).
От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.
Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.
Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва ... защо, кой беше инициаторът ?! ... защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия
Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!
Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:
туршия - задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.
червеното вино - цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..
поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски ...
пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.
Кюфтетата - не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат
чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата ...
екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите
сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още
обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива
От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.
Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.
Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва ... защо, кой беше инициаторът ?! ... защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия
Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!
Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:
туршия - задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.
червеното вино - цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..
поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски ...
пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.
Кюфтетата - не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат
чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата ...
екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите
сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още
обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива
вторник, 18 януари 2005 г.
Максимус или малко пичове без ангажименти
Може да не сме забелязали всичко, но все пак ние да си кажем ....
В клуб Холивуд - Селект са намерили готин начин да запълнят заведението си в неделя вечер - време, през което станалите рядкост домакини гладят в кухнята и слушат в захлас тътренето на чехлите на някого, който си чеше корема - поне така ги показват в старите български филми.
Поради слабата забележимост на този тип жена, тя е подходяща за отсъствие от дома и се превръща в публика-мечта за едно шоу, което не можем да наречем точно еротично. Представете си сега съчетана с другия тип жена, тази дето не счита, че ходенето на кръчма е празник и требе да си купи нов тоалет по случая и сложете за сол малко студентки, който са си взели изпита същия ден и ще придобиете представа за купона, който става 2 пъти в месеца. По друг начин изречено от виден гинеколог - толкоз много жени, дето не слушат чалга на едно место ... и аха да се обърне назад за подкрепа.
Та, в неделя вечер в едновремешното кафене на България хотел гастролира секстет Максимус.
Като цяло - трупата е така комбинирана, че има по едно парче за всеки вкус - като се започне от Леонардо ди Каприо и се стигне до Брус Уилис, както рече П ... :).
Шоуто е по-скоро Шоу, отколкото еротично :)) и това го изричаме със симпатия и деликатен намек, че много напомня "време за мъже".
Кофти - за нетренираната публика не е съвсем ясно къде и какво да подпъхне, както предварително психически се е настроила. Инструктаж на вратата липсва.
Две групи каки са заели най-яките маси точно пред дансинг-а до елипсовидния бар, наричан неправилно кръгъл. Каките успяват с финт да стопят лагерите на сравнително силните момчета, докато едно девойче зад нас се смилява над най-нежното от 6-те създания на дансинг-а и излиза да му партнира, за да не го остави в ръцете на Макситата.
Каките са appr.90, но с лекота биват подхвърляне във въздух (само дето на един от юнаците май му се отлепи капачката) и такива с по-слаби сърца като нас подскачат като майки пред летящо нагоре в ръцете на неразумен баща бебе. "Еле в края на спектакъла момците осъзнават зловещата истина и заложената от врящата компания примка - дамите на тези маси са искряща от здраве група учителки по физическо възпитание, решила да отбележи рождени дни. Евала на булите - от изпълнението, което показаха видим, че има на какво да научат децата в училище :)) /сега като се замислим малко страшничко ни прозвуча/.
Много готино предназначение на боксерки от ликра, тип джеронимо = като се издърпат изпод чаршафите, въртят се във въздуха, докато изсъхнат и после се навиват на кравайче и се слагат като гривничка на лявата ръка - стоят добре с другата гривничка по-горе.
Понеже друг път си казваме цени и т.н., то:
10 лева е куверт за консумация (пиене имаме предвид)
5 лева е вход-а за шоуто и щом такива състезатели като нас успеха да направят само 1 лев горница над куверт-а за консумация при мижавите цени на Селект-а, то значи 15 лева разход на човек - BTW си струва.
Същите пари ще изхарчите и ако седнете в кръчма и гледате недодяланите мърльовци тип борче на отсрещната маса, които опипват сервитьорките и са ербап, докато не влезе булята им с натежал задник и еко-палто да си ги прибере.
Значи каква е последователността, за да не се изненадвате:
1) 10:00 започвате да се събирате () да речем на мецанина или във фоайето на хотела. ако ви е за сефте и понеже може да сте чували и друга версия на същото - ударете по едно за кураж. в някои случаи семейството ви изпраща тържествено и може да ви ливне вода с менче :))
2) Облеклото е "от - до", демек дънки, официални костюми, рокли с презрамки и изобщо кой как свари. Не слагайте нищо много тясно - може и с голо пъпче (това ако килата са по 60)
3) предварително да сте си платили 10 лева консумация - това са около 3,5 джина и 2-3 тоника и/или 2-3 коктейла
4) да откриете мястото си - искайте маса която да не е долу в ниското, щото много булки и моми стоят прави
5) тренирайте да викате - може да си купите и една реферска свирка - сервитьорките ходят с такива
6) шоуто е обявено за 10:30, но почва в 23:00
7) ако не искате да сте на сцената - не сядайте на първа линия
8) това, че не сте на първа линия не означава, че някой от юнаците няма да ви седне в скута
9) не влачете с вас придружители от мъжки пол - ще се чудите какво да ги правите
10) шоуто е от две части
11) голи п.ш.. няма т.е. това да знаете не е пийп шоу, а е стриптийз в класическия вариант
12) има много хумор в ситуациите - включително баба тина и мадона - много добре имитирани
13) танците не блестят с особена еротика и хореография, но затова пък ще се нагледате на стегнати мъжки задници
14) ако може - вземете си свободен ден понеделник, защото след 1 часа шоуто продължава в друга дискотека
15) не се притеснявайте, че не знаете къде какво да пъхнете - не се налага
ми, май казахме всичко полезно
на 30.януари пак ще има купон
В клуб Холивуд - Селект са намерили готин начин да запълнят заведението си в неделя вечер - време, през което станалите рядкост домакини гладят в кухнята и слушат в захлас тътренето на чехлите на някого, който си чеше корема - поне така ги показват в старите български филми.
Поради слабата забележимост на този тип жена, тя е подходяща за отсъствие от дома и се превръща в публика-мечта за едно шоу, което не можем да наречем точно еротично. Представете си сега съчетана с другия тип жена, тази дето не счита, че ходенето на кръчма е празник и требе да си купи нов тоалет по случая и сложете за сол малко студентки, който са си взели изпита същия ден и ще придобиете представа за купона, който става 2 пъти в месеца. По друг начин изречено от виден гинеколог - толкоз много жени, дето не слушат чалга на едно место ... и аха да се обърне назад за подкрепа.
Та, в неделя вечер в едновремешното кафене на България хотел гастролира секстет Максимус.
Като цяло - трупата е така комбинирана, че има по едно парче за всеки вкус - като се започне от Леонардо ди Каприо и се стигне до Брус Уилис, както рече П ... :).
Шоуто е по-скоро Шоу, отколкото еротично :)) и това го изричаме със симпатия и деликатен намек, че много напомня "време за мъже".
Кофти - за нетренираната публика не е съвсем ясно къде и какво да подпъхне, както предварително психически се е настроила. Инструктаж на вратата липсва.
Две групи каки са заели най-яките маси точно пред дансинг-а до елипсовидния бар, наричан неправилно кръгъл. Каките успяват с финт да стопят лагерите на сравнително силните момчета, докато едно девойче зад нас се смилява над най-нежното от 6-те създания на дансинг-а и излиза да му партнира, за да не го остави в ръцете на Макситата.
Каките са appr.90, но с лекота биват подхвърляне във въздух (само дето на един от юнаците май му се отлепи капачката) и такива с по-слаби сърца като нас подскачат като майки пред летящо нагоре в ръцете на неразумен баща бебе. "Еле в края на спектакъла момците осъзнават зловещата истина и заложената от врящата компания примка - дамите на тези маси са искряща от здраве група учителки по физическо възпитание, решила да отбележи рождени дни. Евала на булите - от изпълнението, което показаха видим, че има на какво да научат децата в училище :)) /сега като се замислим малко страшничко ни прозвуча/.
Много готино предназначение на боксерки от ликра, тип джеронимо = като се издърпат изпод чаршафите, въртят се във въздуха, докато изсъхнат и после се навиват на кравайче и се слагат като гривничка на лявата ръка - стоят добре с другата гривничка по-горе.
Понеже друг път си казваме цени и т.н., то:
10 лева е куверт за консумация (пиене имаме предвид)
5 лева е вход-а за шоуто и щом такива състезатели като нас успеха да направят само 1 лев горница над куверт-а за консумация при мижавите цени на Селект-а, то значи 15 лева разход на човек - BTW си струва.
Същите пари ще изхарчите и ако седнете в кръчма и гледате недодяланите мърльовци тип борче на отсрещната маса, които опипват сервитьорките и са ербап, докато не влезе булята им с натежал задник и еко-палто да си ги прибере.
Значи каква е последователността, за да не се изненадвате:
1) 10:00 започвате да се събирате () да речем на мецанина или във фоайето на хотела. ако ви е за сефте и понеже може да сте чували и друга версия на същото - ударете по едно за кураж. в някои случаи семейството ви изпраща тържествено и може да ви ливне вода с менче :))
2) Облеклото е "от - до", демек дънки, официални костюми, рокли с презрамки и изобщо кой как свари. Не слагайте нищо много тясно - може и с голо пъпче (това ако килата са по 60)
3) предварително да сте си платили 10 лева консумация - това са около 3,5 джина и 2-3 тоника и/или 2-3 коктейла
4) да откриете мястото си - искайте маса която да не е долу в ниското, щото много булки и моми стоят прави
5) тренирайте да викате - може да си купите и една реферска свирка - сервитьорките ходят с такива
6) шоуто е обявено за 10:30, но почва в 23:00
7) ако не искате да сте на сцената - не сядайте на първа линия
8) това, че не сте на първа линия не означава, че някой от юнаците няма да ви седне в скута
9) не влачете с вас придружители от мъжки пол - ще се чудите какво да ги правите
10) шоуто е от две части
11) голи п.ш.. няма т.е. това да знаете не е пийп шоу, а е стриптийз в класическия вариант
12) има много хумор в ситуациите - включително баба тина и мадона - много добре имитирани
13) танците не блестят с особена еротика и хореография, но затова пък ще се нагледате на стегнати мъжки задници
14) ако може - вземете си свободен ден понеделник, защото след 1 часа шоуто продължава в друга дискотека
15) не се притеснявайте, че не знаете къде какво да пъхнете - не се налага
ми, май казахме всичко полезно
на 30.януари пак ще има купон
четвъртък, 20 май 2004 г.
Шкембеджийницата на "Оборище"
Шкембеджийницата на "Оборище" комай остана единствената истинска. Обаче работи само до 20-21 часа (нейните клиенти са тези, които в 11 часа сутринта са вече наквасени и едва ли имат нужда от последна фаза. Те употребяват шкембето по неправилен начин - те се Хранят с него!
Шкембеджийницата е на улица "Оборище" в пресечката между "Гурко" и "Иван Богоров".
За Нормалните бургазлии - близо до Химическото чистене
За Младите и пришълците - срещу офиса на НефтоХим Инвест
За истинските Бургазлии - зад трета поликлиника, там, където едно време имаше градинки с жълт пясък.
Шкембеджийницата е на улица "Оборище" в пресечката между "Гурко" и "Иван Богоров".
За Нормалните бургазлии - близо до Химическото чистене
За Младите и пришълците - срещу офиса на НефтоХим Инвест
За истинските Бургазлии - зад трета поликлиника, там, където едно време имаше градинки с жълт пясък.
вторник, 20 януари 2004 г.
ДУХЪТ НА ТИГЪРА
Адресът "Цар Симеон" 22 е направо престъпен за това дървено бижу, съпоставимо с индиански тотем.
Описателно: на ъгъла на Богориди и Републиканска. И още по-ясно - по диагонал срещу "ЕвроШоп". За онези нашественици, които казват "отивам на море", вместо "отивам на плажа" - като излизате от морската (централния вход), надолу към часовника - минавате "Златна котва", после остатъка от лятното кино, пуканките, едно блокче на 4 етажа и стигате до такситата. ... е това е мястото - на ъгъла отсреща вдясно. Пред него има изнесени маси и бъчвички, в които през зимата е пелинът.
Преди години това имаше дворче с калдъръм (не толкова често срещана комбинация из един истински град, какъвто е Бургас) и със смокиня в него. Сега смокинята е на 46% вътре в кръчмичката. 35-40 места - маси и пейки а'ла Димо и подходящи за целта покривки - чисти, но с лекета, които допринася за уюта на заведението.
Камина. Момчета, които сервират са чевръсти.
Кофти е само, че кой откъде свърне все се заглежда вътре, а мястото е лично.
Ракия - обикновена поморийска (малка) - 0.55
Бургаско наливно голямо - 0,87
Марули с яйце - 1,38
Чушка бюрек - 1,28
Пържени картофи (без) - 1,34
Език в масло (ама сериозен език, но резенче от такъв) - 2,68
Безалкохолно - 0,60
Каменица бут. 1,06
Много точна маджа - пържени цели картофи (пресни) чеснови с копър и масло! - 1,56.
Винаги е пълно, но на 048780970 можете резервирате места.
Наблюдателни посетители са забелязали, често засядащи в кръчмето банкери.
Фирмата е: ЕТ "Голдтекс",
Улица "Яворов" 18, ДН 1021104716, БУЛСТАТ 812033603Е (поне така пише на финансовия бон) :
Описателно: на ъгъла на Богориди и Републиканска. И още по-ясно - по диагонал срещу "ЕвроШоп". За онези нашественици, които казват "отивам на море", вместо "отивам на плажа" - като излизате от морската (централния вход), надолу към часовника - минавате "Златна котва", после остатъка от лятното кино, пуканките, едно блокче на 4 етажа и стигате до такситата. ... е това е мястото - на ъгъла отсреща вдясно. Пред него има изнесени маси и бъчвички, в които през зимата е пелинът.
Преди години това имаше дворче с калдъръм (не толкова често срещана комбинация из един истински град, какъвто е Бургас) и със смокиня в него. Сега смокинята е на 46% вътре в кръчмичката. 35-40 места - маси и пейки а'ла Димо и подходящи за целта покривки - чисти, но с лекета, които допринася за уюта на заведението.
Камина. Момчета, които сервират са чевръсти.
Кофти е само, че кой откъде свърне все се заглежда вътре, а мястото е лично.
Ракия - обикновена поморийска (малка) - 0.55
Бургаско наливно голямо - 0,87
Марули с яйце - 1,38
Чушка бюрек - 1,28
Пържени картофи (без) - 1,34
Език в масло (ама сериозен език, но резенче от такъв) - 2,68
Безалкохолно - 0,60
Каменица бут. 1,06
Много точна маджа - пържени цели картофи (пресни) чеснови с копър и масло! - 1,56.
Винаги е пълно, но на 048780970 можете резервирате места.
Наблюдателни посетители са забелязали, често засядащи в кръчмето банкери.
Фирмата е: ЕТ "Голдтекс",
Улица "Яворов" 18, ДН 1021104716, БУЛСТАТ 812033603Е (поне така пише на финансовия бон) :
четвъртък, 10 април 2003 г.
Пицария "Ла Донна"
Нова и много прилична пицария (с подходящо, но незапомнящо се име) зе появи на мястото на ресторант "Крим" - на ул.Л.Каравелов. Цените на пиците са 2.50 - 4.00, а спагетите 2.00 - 3.50. Кухнята е много ОК, но списъка с питиета е ограничен. Онези, които предпочитат българското (всъшност всички рецепти са побългарени :) могат да се отдадат на приятната компания на ракията и салатата ( без изненади). Местенцето в подходящо за другарски сбирки и семейни вечери, но се забелязват и самотни дами и господа ( по всяка ввероятност в командировка). Забелязват се и индивиди (служители на Палатата). Момите, които сервират не са хубавици, но са любезни и дори задават въпроси.
Прави впечатление, че сервитьорките са грамотни (могат да пишат и смятат правилно), но рекламната агенция, която е правила менютата се е оляла с правописните грешки). Бъдете внимателни с бакшишите - момичетата се нацупвят, ако оставите под 10% бакшиш, както е прието в студените страни. Заразлика от тези страни в коридора пред пицарията мирише на загоряло олио от кухнята, а тоалетната не е атрактивнотот място. Оп! И още един момент - стълбата към пицарията е много стръмна - особено на излизане.
Цени, меню, съотношение:
Бургаско наливно малко: 0,80
Бургаско наливно голямо: 1,10
Кока Кола: 0,60
Пица Капричоза - голяма: 3,50
Пица Капричоза - малка: 2,50
Спагети Карбонара: 2,50
Спагети Болонезе: 2,50
За 11-12 лв са достатъчни
Прави впечатление, че сервитьорките са грамотни (могат да пишат и смятат правилно), но рекламната агенция, която е правила менютата се е оляла с правописните грешки). Бъдете внимателни с бакшишите - момичетата се нацупвят, ако оставите под 10% бакшиш, както е прието в студените страни. Заразлика от тези страни в коридора пред пицарията мирише на загоряло олио от кухнята, а тоалетната не е атрактивнотот място. Оп! И още един момент - стълбата към пицарията е много стръмна - особено на излизане.
Цени, меню, съотношение:
Бургаско наливно малко: 0,80
Бургаско наливно голямо: 1,10
Кока Кола: 0,60
Пица Капричоза - голяма: 3,50
Пица Капричоза - малка: 2,50
Спагети Карбонара: 2,50
Спагети Болонезе: 2,50
За 11-12 лв са достатъчни
петък, 27 април 2001 г.
Бистро "ТРОПИКАНА" - април 2001
27.април.2001
Това "бистро" много не се връзва с кръчмата, но ще простим на руските емигранти, които отсядайки в Париж се чудели как да нарекат dupkite, в които за кратко време можеш да удариш едно прозрачно питие....
След като разкараха Димо от Големия капан (там ченгета се стреляха, ако си спомняте), "Тропикана" остана най-сериозното място по плажната ивица. Особено след като започнаха да палят кюмбе (стъклена камина) през студените зимни месеци. Кучкарите (тогава имаше истински кучета без намордници) се пренесоха от "Тя се казваше Мария ..." (песента, с която Димо ни посрещаше сутрин) в "Тропикана".... В интерес на истината - те знаеха имената на кучетата, но не знаеха своите имена .... Джако, Грета, Лъки, Джони, Цезар и т.н.
Какво се вижда от "Тропикана", ако си седнал с гръб към простотията, разбирай "сушата" ....
Вдясно се е ширнала плажната ивица - чак до моста (в близък план Бункера) и бягащите по асфалтова алея джогинг-мераклии ... (обикновено лелки, служителки на разни общински служби, които пищат и ругаят вски път, щом куче докосне белите им анцузи .... Тя си знае ..., но не е от любимките на кучкарите и се прави на мома ... :).
Вляво - отново "ивицата" ... чак до Големия Капан, но гледката се засуква край "Самба Бар" ... Малко след Самба Бар Румян Лозев с неговата чета обикновено опъват мрежите за плажен волейбол, и ако сте любители на дълги женски крака и мускулести момчешки гърбове - гледката е дори много добра :))
Напред - целият залив до Поморие и до десния си край, който уви на един истински Бургазлия никога не е известен. Обикновено някой плавателен съд, чакащ за-към/от-към Нефтобазата разваля хоризонта, но в слънчевия старт на деня/завършек на вечерта това не е от значение.
Лека забележка: избягвайте кръчмата през лятото между 9:30 сутринта и 21:30 ч. вечерта. Тогава е гнусно с всички онези меса, изтегнали се по приличащия на пепелник плаж.
Цените (към 27.Април):
Картофи със сирене (хитова цена) 1,05 - почти невероятно.
Цаца: 1,00
Малка наливна бира: 0,60
Натурален сок: 0,90 (Мноого прилично)
Кафе (еспресо): 0,35
Шопска: 1,25
Тракийска: 1,30 (никой не ви насилва да я ядете)
Млако с нес кафе: 0,65
Капучино: 0,80
Сладолед: 0.85
Чай: 0,20
Фанта: 0,60
"Интер" ООД, БУЛСТАТ: 102132354; Данъчен номер: 1021251026
Това "бистро" много не се връзва с кръчмата, но ще простим на руските емигранти, които отсядайки в Париж се чудели как да нарекат dupkite, в които за кратко време можеш да удариш едно прозрачно питие....
След като разкараха Димо от Големия капан (там ченгета се стреляха, ако си спомняте), "Тропикана" остана най-сериозното място по плажната ивица. Особено след като започнаха да палят кюмбе (стъклена камина) през студените зимни месеци. Кучкарите (тогава имаше истински кучета без намордници) се пренесоха от "Тя се казваше Мария ..." (песента, с която Димо ни посрещаше сутрин) в "Тропикана".... В интерес на истината - те знаеха имената на кучетата, но не знаеха своите имена .... Джако, Грета, Лъки, Джони, Цезар и т.н.
Какво се вижда от "Тропикана", ако си седнал с гръб към простотията, разбирай "сушата" ....
Вдясно се е ширнала плажната ивица - чак до моста (в близък план Бункера) и бягащите по асфалтова алея джогинг-мераклии ... (обикновено лелки, служителки на разни общински служби, които пищат и ругаят вски път, щом куче докосне белите им анцузи .... Тя си знае ..., но не е от любимките на кучкарите и се прави на мома ... :).
Вляво - отново "ивицата" ... чак до Големия Капан, но гледката се засуква край "Самба Бар" ... Малко след Самба Бар Румян Лозев с неговата чета обикновено опъват мрежите за плажен волейбол, и ако сте любители на дълги женски крака и мускулести момчешки гърбове - гледката е дори много добра :))
Напред - целият залив до Поморие и до десния си край, който уви на един истински Бургазлия никога не е известен. Обикновено някой плавателен съд, чакащ за-към/от-към Нефтобазата разваля хоризонта, но в слънчевия старт на деня/завършек на вечерта това не е от значение.
Лека забележка: избягвайте кръчмата през лятото между 9:30 сутринта и 21:30 ч. вечерта. Тогава е гнусно с всички онези меса, изтегнали се по приличащия на пепелник плаж.
Цените (към 27.Април):
Картофи със сирене (хитова цена) 1,05 - почти невероятно.
Цаца: 1,00
Малка наливна бира: 0,60
Натурален сок: 0,90 (Мноого прилично)
Кафе (еспресо): 0,35
Шопска: 1,25
Тракийска: 1,30 (никой не ви насилва да я ядете)
Млако с нес кафе: 0,65
Капучино: 0,80
Сладолед: 0.85
Чай: 0,20
Фанта: 0,60
"Интер" ООД, БУЛСТАТ: 102132354; Данъчен номер: 1021251026
неделя, 15 април 2001 г.
ВЕЛИКДЕНСКИ СТРАСТИ ( празничен пътепис )
Изпратено от дописник Соловьов не другия ден след ВеликДен
Възкресение Христово ! Празник на празниците и тържество на тържествата ! На този ден Господ прикани всички и каза им : " Радвайте се ! " . (Цитирам Митрополит Йоаникий по телевизия СКАТ)
Наистина празникът служи за това - да се порадваме на воля и да излеем кътаните цяла година в душите ни страсти - с ядене , с пиене , с музика и добро настроение . А ако можем и да забегнем на някъде … Както направих аз .
В Бургас пихме кафе с Тони Димитрова по радиото. Добро начало на празничната сутрин, пък и малко настроение преди път.
На "Петолъчката" спряхме да се разхладим с прочутия ямболски айран. Айран нямаше , но пък за сметка на това ми надуха главата с цигански маанета. Въобще това традиционно местенце за почивка на пътя, известно на времето с вита баница и кебапчета, напоследък сдава багажа под натиска на ямболската цигания .
"Мировското ханче" ни посреща със "Сто патрона" . Това се слуша на празник в сърцето на България, в Тракийската низина. Самото ханче не блести с нищо, освен с чешмата, където винаги тече обилно студена вода . Шкембето, дето го рекламират, не струва . Пиеш една студена вода и продължаваш по пътя .
Иначе по пътя - позната картинка - лудница и половина. Българинът се е разбързал - също като нас - да мръдне някъде по празниците, я при роднини, я по баровски купони и освещавания. Засякохме дори депутатски кортеж. Тези пък на кой електорат са тръгнали да правят празнична агитация? Хвъркати Мерцедеси и BMW-та доминират над останалата рая. В насрещното платно. И святкат с фаровете да се отместиш, че им пречиш . Море, защо карам жена и малко дете - да бях самичък в колата , щах да им покажа кого тъпчат ! Шофьорски страсти …
Най-накрая загърбваме Асеновград и тръгваме на юг - към заветната цел - ханчето на тунела. Ама не онова новото тузарско ресторантче, дето ти се набива в очите пред входа на първия тунел, а другото - старата ламаринена барака, заради която трябва да направиш опасен ляв завой веднага след изхода на втория тунел. И там - о , щастие ! - от касетофона се лее гласа на Веселин Маринов . За тези , които ми се смеят , нека си представят как звучи този лигавичък , но все пак чистичък поп-фолк , след като си минал през мелницата на "Сто патрона" и оркестър " Джипси авер " .
На всички, които минат по пътя от Асеновград за Смолян, препоръч-вам да спрат на това заведение (не му знам името - всички там му казват "кръчмата на втория тунел" ) . Там правят най-хубавите кебапчета , които съм ял някога . Но не правете грешката да си поръчате " тройка с гарнитура " - за едно левче получаваш кебапче с дължина 35 см , при това с нормалната дебелина , на която сте свикнали в бургаските кръчми .
Пристигаме в Мадан и както си му е реда - от пътя направо скачаме на масата. И - о, изненада ! - по местната кабелна телевизия пускат истински фолк. Имам предвид истински родопски и тракийски народни песни . Вярно че гайдата и гъдулката са заменени с йоника и бас-китара , но хората си свирят и пеят българска народна музика !
За сведение на тези , които не знаят - Мадан е малко изкуствено създадено градче на по-малко от 20 км по права линия от Гърция . Със своите 6000 жители и преобладаващо мохамеданско население , то има най-голямата джамия в България . Също така и една от на-красивите църкви , построени през последните 10 години .
На следващата сутрин Господ ни поднася изненада - от небето се сипе сняг като за световно . Като за скиори в активния сезон . Ние си търкаме махмурлясалите очи в църковния двор и чакаме да пристигне поп от Златоград за светата литургия . По едно време пристига новината , че снега засипал отчето в прохода Печинско и няма да дойде . Малкото православни бабички се кръстят и редят : " Грешни сме много , затуй Господ спря попа да дойде ! " . Останалите обаче се радват на снега и чупят яйца на поразия … Страсти мирянски …
Аз лично тайничко се моля да продължава да вали , барем затрупа и прохода Рожен . Тогава ще си имам оправдание да поостана още ден-два в тая провинция . Ама не би - към обяд снега спира и ми попарва надеждите .
Междувременно "В десетката" с Иво Инджев гледам се разположили три известни личности в политиката и критикуват поведението на царя . Даже на заден план се мъдри обложката на книгата "Розенкройцер" - българската библия в сферата на световната конспирация . Ех , страсти политически …
Най-накрая идва ред и на Великденската трапеза - кулминацията на празника . На масата сме се събрали на едно християнски и българо-мохамедански семейства ( по народному - помаци ). Ама щом е празник - няма дърпане - пред печения заек и домашната ракия , всички сме равни . Моите роднини разправят , че така е било и на Байряма … Ей на това му викам вече страсти български …
Понеделник - ден за почивка и размисъл , а за мен - за пътуване на обратно . Нищо ново по пътя - слънцето пече и онея същите ми святка с фаровете . Бързат хората да се прибират , щото утре е ден за работа . Само дето се удавих като власите на Дунава - след 400 км път бензина ми свърши точно след Житарово на отбивката за НХК . Сам съм си виновен де - който не сипва до горе … Друга ми беше мисълта - махах на стоп , махах на стоп и си извървях трите километра с тубичката до бензиностанцията като магаре . Тъй де , празника мина , вече не е време за благотворителност … Само почелавам на тези , които ме подминаваха , никога да не им се случва подобно нещо на пътя .
Айде , Христос Воскресе !
15.Април.2001
Възкресение Христово ! Празник на празниците и тържество на тържествата ! На този ден Господ прикани всички и каза им : " Радвайте се ! " . (Цитирам Митрополит Йоаникий по телевизия СКАТ)
Наистина празникът служи за това - да се порадваме на воля и да излеем кътаните цяла година в душите ни страсти - с ядене , с пиене , с музика и добро настроение . А ако можем и да забегнем на някъде … Както направих аз .
В Бургас пихме кафе с Тони Димитрова по радиото. Добро начало на празничната сутрин, пък и малко настроение преди път.
На "Петолъчката" спряхме да се разхладим с прочутия ямболски айран. Айран нямаше , но пък за сметка на това ми надуха главата с цигански маанета. Въобще това традиционно местенце за почивка на пътя, известно на времето с вита баница и кебапчета, напоследък сдава багажа под натиска на ямболската цигания .
"Мировското ханче" ни посреща със "Сто патрона" . Това се слуша на празник в сърцето на България, в Тракийската низина. Самото ханче не блести с нищо, освен с чешмата, където винаги тече обилно студена вода . Шкембето, дето го рекламират, не струва . Пиеш една студена вода и продължаваш по пътя .
Иначе по пътя - позната картинка - лудница и половина. Българинът се е разбързал - също като нас - да мръдне някъде по празниците, я при роднини, я по баровски купони и освещавания. Засякохме дори депутатски кортеж. Тези пък на кой електорат са тръгнали да правят празнична агитация? Хвъркати Мерцедеси и BMW-та доминират над останалата рая. В насрещното платно. И святкат с фаровете да се отместиш, че им пречиш . Море, защо карам жена и малко дете - да бях самичък в колата , щах да им покажа кого тъпчат ! Шофьорски страсти …
Най-накрая загърбваме Асеновград и тръгваме на юг - към заветната цел - ханчето на тунела. Ама не онова новото тузарско ресторантче, дето ти се набива в очите пред входа на първия тунел, а другото - старата ламаринена барака, заради която трябва да направиш опасен ляв завой веднага след изхода на втория тунел. И там - о , щастие ! - от касетофона се лее гласа на Веселин Маринов . За тези , които ми се смеят , нека си представят как звучи този лигавичък , но все пак чистичък поп-фолк , след като си минал през мелницата на "Сто патрона" и оркестър " Джипси авер " .
На всички, които минат по пътя от Асеновград за Смолян, препоръч-вам да спрат на това заведение (не му знам името - всички там му казват "кръчмата на втория тунел" ) . Там правят най-хубавите кебапчета , които съм ял някога . Но не правете грешката да си поръчате " тройка с гарнитура " - за едно левче получаваш кебапче с дължина 35 см , при това с нормалната дебелина , на която сте свикнали в бургаските кръчми .
Пристигаме в Мадан и както си му е реда - от пътя направо скачаме на масата. И - о, изненада ! - по местната кабелна телевизия пускат истински фолк. Имам предвид истински родопски и тракийски народни песни . Вярно че гайдата и гъдулката са заменени с йоника и бас-китара , но хората си свирят и пеят българска народна музика !
За сведение на тези , които не знаят - Мадан е малко изкуствено създадено градче на по-малко от 20 км по права линия от Гърция . Със своите 6000 жители и преобладаващо мохамеданско население , то има най-голямата джамия в България . Също така и една от на-красивите църкви , построени през последните 10 години .
На следващата сутрин Господ ни поднася изненада - от небето се сипе сняг като за световно . Като за скиори в активния сезон . Ние си търкаме махмурлясалите очи в църковния двор и чакаме да пристигне поп от Златоград за светата литургия . По едно време пристига новината , че снега засипал отчето в прохода Печинско и няма да дойде . Малкото православни бабички се кръстят и редят : " Грешни сме много , затуй Господ спря попа да дойде ! " . Останалите обаче се радват на снега и чупят яйца на поразия … Страсти мирянски …
Аз лично тайничко се моля да продължава да вали , барем затрупа и прохода Рожен . Тогава ще си имам оправдание да поостана още ден-два в тая провинция . Ама не би - към обяд снега спира и ми попарва надеждите .
Междувременно "В десетката" с Иво Инджев гледам се разположили три известни личности в политиката и критикуват поведението на царя . Даже на заден план се мъдри обложката на книгата "Розенкройцер" - българската библия в сферата на световната конспирация . Ех , страсти политически …
Най-накрая идва ред и на Великденската трапеза - кулминацията на празника . На масата сме се събрали на едно християнски и българо-мохамедански семейства ( по народному - помаци ). Ама щом е празник - няма дърпане - пред печения заек и домашната ракия , всички сме равни . Моите роднини разправят , че така е било и на Байряма … Ей на това му викам вече страсти български …
Понеделник - ден за почивка и размисъл , а за мен - за пътуване на обратно . Нищо ново по пътя - слънцето пече и онея същите ми святка с фаровете . Бързат хората да се прибират , щото утре е ден за работа . Само дето се удавих като власите на Дунава - след 400 км път бензина ми свърши точно след Житарово на отбивката за НХК . Сам съм си виновен де - който не сипва до горе … Друга ми беше мисълта - махах на стоп , махах на стоп и си извървях трите километра с тубичката до бензиностанцията като магаре . Тъй де , празника мина , вече не е време за благотворителност … Само почелавам на тези , които ме подминаваха , никога да не им се случва подобно нещо на пътя .
Айде , Христос Воскресе !
15.Април.2001
вторник, 20 март 2001 г.
ОКЕАН
Развитието на ОКЕАН, наречен днес Бирария е интересно и следва хода на историята от началото на епохата на Интернет-а, та до днес (март.2001).
Преди "Океан" беше комплекс - с магазините му за риба и с кафенетата и ресторантите - така както се наричаха тогава сносните за употреба кръчми.
След това ни се изгуби за известно време от погледа (разбирай трасето на маневрата) и се почви онова бляскамо, тихо, немиришещо, климатизирано и изискано място, в което се влизаше през "Мара Гидик".
Свещи, Салонен управител, който вторият път вече знае какво точно харесвате, свещи ...
Едва ли е било толкова скъпо, щом можехме да си позволим да ходим поне веднъж в седмицата с пълна предманеврена програма - от ракия до джин.
Преди "Океан" беше комплекс - с магазините му за риба и с кафенетата и ресторантите - така както се наричаха тогава сносните за употреба кръчми.
След това ни се изгуби за известно време от погледа (разбирай трасето на маневрата) и се почви онова бляскамо, тихо, немиришещо, климатизирано и изискано място, в което се влизаше през "Мара Гидик".
Свещи, Салонен управител, който вторият път вече знае какво точно харесвате, свещи ...
Едва ли е било толкова скъпо, щом можехме да си позволим да ходим поне веднъж в седмицата с пълна предманеврена програма - от ракия до джин.
петък, 5 март 1999 г.
Дефиниция: Истинска кръчма
Разпознаване на истинската кръчма
.... сядате
.... тефтерът се пльоска на масата и се пита "като миналия път ли?" дори и никога да не сте влизали
.... казвате "една ракия" и никой не ви задава тъпи въпроси за желан произход, размер и .. ясно!
.... март/април до средата на май - марули с яйце ("великденска" е лаф, заимстван от фалшиви сервитьори, неправомерно нанесли се в Бургаските кръчми от Банско)
.... през зимата задължително има туршия, защото кръчма без туршия губи лиценза си за Истинска и се нарича заведение
.... ряпа (салата от ряпа) за ракията. Едно откритие, което преди 5-6 години направи Vessi.
.... без краставици. Краставицата е тиквичка, която не става за пържене, а тиквичка, която не става за пържене не може да се залее с кисело мляко и чесън, и следователно е само за тривиални изпълнения като "шопска салата".
... следва
.... сядате
.... тефтерът се пльоска на масата и се пита "като миналия път ли?" дори и никога да не сте влизали
.... казвате "една ракия" и никой не ви задава тъпи въпроси за желан произход, размер и .. ясно!
.... март/април до средата на май - марули с яйце ("великденска" е лаф, заимстван от фалшиви сервитьори, неправомерно нанесли се в Бургаските кръчми от Банско)
.... през зимата задължително има туршия, защото кръчма без туршия губи лиценза си за Истинска и се нарича заведение
.... ряпа (салата от ряпа) за ракията. Едно откритие, което преди 5-6 години направи Vessi.
.... без краставици. Краставицата е тиквичка, която не става за пържене, а тиквичка, която не става за пържене не може да се залее с кисело мляко и чесън, и следователно е само за тривиални изпълнения като "шопска салата".
... следва
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
