петък, 9 септември 2016 г.

Хайде сега

Хайде сега :)) Информатика, Мрежи, Визуални изкуства, Психологии и реклама, и други алабалистики ще ми учите! Gergana Georgieva, Stoyan Georgiev, Iskra Mihaylova :)
Миньор е моят татко, миньор ще съм и аз! :)
Някои даже не са учили. :)
Пък не ми е ясно що да не може фирма за уеб дизайн да си купи нещо :) Башка, че няколко други фирми (не точно за уеб дизайн) като Сирма, Телерик и други струват по няколко милиарда. Ама, че има далавера някаква има, че никой не се е явил - не се е явил. И к'воооо! :)
Фирма „Ексклузив уеб дизайн“ от Стара Загора е официален купувач на Дипломатическия клуб „Бояна“ и още няколко ценни държавни имота на АДИС.…
CLUBZ.BG

Генералът декорира уикенд-а ми с N кила червени чушки



Ех! Девети Септември ...:) Преди 30-на години щеше да е празничен ден, обаче хич не ми липсва :).

Петък е, и Варна пак е хит на сезона. И има "геометричен център на града" ... явно не е математик, а кмет, или подобно на кмет, нещото, което говори. Да! Кмет е! Удовлетворена съм. Затова няма да ставам кмет. Особено на Варна.

Генералът декорира уикенд-а ми с N кила червени чушки, след малко ще разбера колко, и тъкмо ще си дочета книгата, докато чушкопеците, тези високотехнологични съоръжения, сваряват екозеленчука и унищожават витамините.Всъщност двата единични го пекат, а тройният ги вари.


Последното е моят бунт срещу "Баба ще изпече чушките, да имате витамини за зимата, дядо!".

Има ли опасен оцет на пазара... мед за подхранване, косата изглежда блестяща с намалени цени на продукти на Цуби-дуби-дууу. Двойно повече (!) интернет с Мкотел алабала сърф и имодиум инстант#безЛекарскоПредписание ! Хайде Да идват Тез Чушки! #СъбудиСе с Нов декор - една масичка, която мяза на портокал, отрязан на две и после перпендикулярно пак на две, и парченцата леко раздалечени! Обаче се хвалят хората.

Чушки! Виждам ги .. А! (Една торба,) Няма проблем!
Коварна реплика на нищо неподозиращия Геш: Да! Не са много само това и това ... и забелязвам втората Торба, която тутакси като черна дупка поема позитивните ми мисли и времето ми!

Хайде, че писаното слово трансферира емоции :)) Стига толкоз!

Към Офисите о'парии презрени! Към о'фисите о!роби на Фейсбук! Много ми харесва О да има апостроф. Изглежда аристократично.

:)) Утре ще снимам, докато Гешче финализира едно помещение на първия етаж от Базов Лагер 2, коварните черита, които са по-коварни, по-държеливи и плодовити от БиволскотоСърце. Доматите са храната на индианците. А чушките са магически камъни, скъсяващи времевия континиум.

:) Лек ден! Да! :) А! И да започвате изреченията по-често с да-да, вместо не-не :)

четвъртък, 8 септември 2016 г.

Варна, та Варна!



Добро утро, деца на Земя, подмината от наводнения!
Варна, та Варна!
Не разбраха, че Бургас е градът с най-много кликове!

Снощи с Гешче, след като лишени от прародителски права се видяхме без интензивно наместване на времето, което странно се разтегли, решихме да не правим безкрайни цикли, ами отидохме да видим какво е туй, което свети на пристанището вдясно.


Оказа се една (според Гешче) сонда, която се извисява на нивото на 2/3 от данъчното, но не толкоз зловещо. Оказа се, че Влаковете са тръгнали, Гарата Функционира, а по Главната се движат пътници от последния влак с куфари с колелца след тях - адски романтично ми се видя!

Децата, викам си, са лишени от една емоция - пътуването с влак в усамотението на купе от 6-8 души, в които понякога има само 1, понякога 12 седящи. Нямат шанс да мечтаят да посетят роднини в другия край на БГ след 8 часов път, защото максималният път в часове е около 3 часа и половина.

Бургас е изпразнен - както от хора, така и от съдържание. Вървим си по Главната и гледаме старите уютни кафета с премяна на магазини, все бутик от Илиенци, и надписи бяло-върху-черно-светещо и по-семплите черно-върху-бяло. И едни магазини, превърнати в Аптека - точно вдясно от Кино Септември, което не знам какво е вече. В 21:43 по улиците тук-таме има някакви хора, чийто брой съотнесен към няколкостотинхилядите, очаквано постоянно нощуващи тук, са мизерно малко. (Ужасна клавиатура!)

Гърците яко ги е заляло! Но тях по принцип или ги люлее или ги залива.

Сега, както си се разписах, се чудя що си губя времето, ми не седна да посвърша малко работа, дето я обещах, после ме е яд, че Вентилаторът на Великото устройство сдаде багажа, и ме е страх Централната нервна система на Устройството да не сдаде багажа, щото ефектът ще е пагубен за психическото ми равновесие, което е, ясно, поопънато като третото пране.

Лек ден! И ... по перваза, че има повече адреналин ! :))

сряда, 7 септември 2016 г.

Въртележка



Чудя се от 2 часа какъв го търси Sevdalina Peneva в Добрич, и гледам Добричка епопея имало. Честно за сефте чувам, лицемерно се срамувам да го изрека, но съм сигурна, че тя не знае какво е Нютонов бином и асоциира конюнкция най-вече с очно заболяване. :)

Освен тези съществени мисли, в главата ми се върти, че в последния месец всеки ден по улицата покрай базов лагер 2 минаваха средно по 5 души, но знам кои точно и в колко точно часа минаваха, а днес край офиса със сигурност минала поне 40 хиляди и ни един не запомних.

После си мисля дали на Баба Кера и пука за протестите в Полша срещу ислямизацията, или за блокирания път към Слънчев бряг, докато седи в двора и се радва на всеки слънчев ден, само дето ходи в 40 градусов пек с няколко ката дрехи, защото и е студено.

Установявам, че младостта кипи в жилите ми, може би стимулирана от хиперсекреция на щитовидната жлеза, защото на мен, за разлика от Баба Кера и генерал Георги Георгиев, мой свекър и баща на Геша още, все ми е топло, но това няма нищо общо с особеностите на женската природа.

Сега пък се сетих, че на Пътя на #Великото #преселение ми е по-забавно, отколкото на Гробището на ВсиСветиБургашки Елементи, демек Тройката.

В понеделник, много suddenly се Върнах (тази клавиатура не направо ужасна) в Бургас за две събития: ФермерскотоАлабала и посещение с Дидинка и БатеМиСашко на ЛампиШарениБлестят. На Фермерското Алабала си купих едно кило екоЮфка и изсушен риган, който миришеше на мащерка, и се опитах да опитам да купя хляб, обаче ме възпряха Фермерите на лафката, защото не била минала още Министърката, която била причина "ВсичкоТоваДаСеСлучи".

Викам си, таз' министърка толкоз пък да меси и хляб, после си викам тоз комплексар и играта на фермер не мож' изиграе, после пак ме доядява на Министърката, и после разбирам, че всичко е в главата на фалшивия фермер, защото Министърката се оказва Атанаска Николова, която ми беше ученичка, когато като млад системен програмист водех като хонорован преподавател часове в Математическата, а тя и досега е сред Онези Ученици, които запомняш, защото са различни. Беше едно леко бунтуващо се елегантно хлапе. Та си помислих, как и свестните, като ги сложим на клончето почваме да ги възприемаме като пернати, и че точно това момиче не заслужаваше мислите, които ми минаха в главата заради Фалшивия фермер.
Второто събитие беше ЛампиШарениБлестят, което обещах на ВеликитеТерористиНаКотки, защото по-малкият терорист много плака (всъщност рева, не плака), а големият обяви за най-тъпия панаир (събор) това, дето се случи в Генерал Смехурково.
По една песничка, дето ВеликатаБабаТерористНаГоркотоМомчеНеинЗет им разказа е за въртележката http://knizhen-pazar.net/index.php…
и текста за въртележката (по памет) е:
Лампи шарена блестят сякаш полудели, все по-бързо там летят конниците смели. Гонят се коне, шейни и не се настигат. Музики и светлини тайно си намигат. Виж! Чадърът - жив букет от меридиани. По конете! И напред! Пък каквото стане. Нека и земята с нас да препуска лудо, та планетите в захлас да си кажат чудо!
И ... след като набих в главите на децата този шемет, се оказа, че събора/панаира е шеметна въртележка от циганска миризма, павилиончета от един лев, и един глашатай в ролята на водещия, който славеше кмета на Голямо Смешково.

Та, второто събитие беше направо успех, срещу около 30 кинта без касова бележка! (някой да каже на Общината), а Жената в Будката за талони, оприличена от (няма да кажа кого) на ГолямГолМъж в дървената Каса, гледаше лошо, колчем и се зададе въпрос КолкоСтрува и и се изброеше какво искат Терористите. Оказа се, че всъщност и тук е всичко по един лев, но с талон, който струва по 2 лв, демек всичко по 2 лева с един талон....

Приликата с реално съществуващи лица е плод на вашата фантазия :))

Хайде, че превали първият работен ден от първата работна седмица на новия сезон на БигБрадър! :)
Петър Ступел - Въртележка. Нотна литература. Издателство Музика - стари книги, употребявани книги, нови книги
KNIZHEN-PAZAR.NET

неделя, 4 септември 2016 г.

По обяд беше тъй:



По обяд беше тъй:

Слушахме мъдростите на Жан Маре от Голямо Смехурково:


(1) Дренките сега са червено стипчиви. Трябва да станат вишнево сладки, (и логика паянт) защото дрянът е първото дърво, което цъфти, и последното, което узрява.


(2) На бъзака се слага захар и става ракия. Бъзак е онова черното, което мирише гадно!


М'дам! Вече съм по-напред с мат'риала от другите селянки, и идват за съвет как се обработва бъзак за ... болест.


Тук, в затънтеното, нейде между двете цивилизации и на пътя на мигрантите и берачите на метла, всичко е в едно друго време и е в ортогонална проекция и с пряко приложение на отрицание на отрицанието.


/* гадовете от ФБ се опитват да вкарат редактор, и да си вземат беля на главата, но не се давам! */


Ако искаш да кажеш, че нещо е за здраве и имуностимулатор, това звучи респективно така: за болести и "за моя мъж (забравих му името) ще стане ли ... Някак си се чудех как съм започнала да ги закъдрям от просто с наслагване към сложно, та си давам сметка, че е от сушата и комшиите.


И понеже (... на дърво) гледат, че след дългия ден, в който вместо да работим гледаме компютрите, после вървим със стъклени чаши и се взираме във водата, която полива доматите и после употребяваме по 6 малки, а Геша изглежда много даже прилично на фона на наборите му, които се оказват 15 години по-стари, че и зеленчуците ни най-окичени са станали, че и чак едно "какво-какво" (салвия) завъдихме, то въпросите и начина ни на живот са обект на изследване освен от кокошките, които преравят боклука и от комшиите.


В Голямо Смехурково всички са комшии, а от единия до другия край е около 3 километра.


... и да си призная, изсипах една тенджера с леща на улицата, там където пасат кокошките, за да не изтровя семейството, но това е въпрос на трактат за разликата между магданоз-гигант и млад балдара ...


Хайде! Че стана време за взиране във водата :)


Глас от двора "казах, че като се прави един проект компютърен, говорим за тук нещата по къщата по принцип, .... така ли е?!" ...


слизам, че става дебела работата!

събота, 3 септември 2016 г.