Заведение ли е лимонададжийницата

В последните години Бургас се слави като Най-добрият град за живеене в България. То какво ли друго остана на изтерзаната бургаска общност, освен да повдига духа си, слушайки класациите на едно радио, придвайки и особена важност. Главната, както наричаме улицата, минаваща от гарата до Новия Свободен, някога беше осеяна с магазинчета за книги и дрехи, няколко интересни места като детски фризорски салон, и множество, вече забравени неформални заведения – сладкарнички, баничарници, шкембеджийници и ресторанти.

Няколко да споменем само
- сладкарница Пчела – нагоре от Тройката вдясно, почти срещу билетния център,
- ресторант Варшава, който така и не помня да сме ходили, защото нашите го считаха за отдалечен
- кебапчийницата на Тройката – една заведение, което сигурно е било за бързо хранене, обаче там помним странджанките и кепабчетата – близо до „кенефите“
- вегератиански ресторант – до къщата на Мария Хаджипетрова, в който така и не влязох, докато го имаше – днес там е дупка – защото мислех, че не мога да изживея да ям нещо без месо
- естествено ресторант Черно море – днес ПИБ, обаче култово място, в което празнувахме годишнини от сватбата, годишнини от завършването, и го мислехме за една много изискана и скъпа кръчма, в която не можеш да влезеш ей така. Сега, отдалечено във времето се чудя – що ни е трябвало вместо да влезем с дънки, като нормални млади хора, сме се обличали с костюми и официално дрехи като комсомолски секретари. Може би, защото тогава по костюма посрещаха, по бакшиша изпращаха.
- Шкембеджийница срещу ресторант Черно море, от която ходихме с канчета да купуваме страхотно шкембе, защото ни беше срам да ни видят вътре да се храним, а пък днес се счита за изискано да се набухаш в 3 заранта, ако е останало място, в някоя шкембеджийница. Е, там помня, да има 3 вида шкембе – телешко, агнешко, свинско – и все ми беше чудно по какво ги различават и дори не помня ние точно какво купувахме, сигурно е било телешко, защото се считаше, че телешкото е полезно за децата.
- Ресторант Победа да не забравяме – на тройката – нещо като обединено помещение на Аптеката до Общината и Силвъра – там помня само няколко сватби на братовчеди – май бях на 3-4 и после на 13-14 години, ама ... акъл човешки – не помня дори кое копче на дистанционното за какво служи.
- А като тръгнем в обратна посока – към ЖП Гара ... ей това направление – днес нямам идея какво точно има там, защото е нещо като просяшко сборище, но Морски вълни – алтернативата на Рибарска среща – какви калмари, какво чудо, какви риби и други гивезелъци. Май, за да седнеш там беше нужно да имаш едва ли не предварителна резервация, или евентуално, ако минаваш по улицата на пореден тегел – да те викне някой познат-приятел-братовчед, за да седнеш. Що ми се чине, че там точно имаше едни чироз, който много ми харесваше.
- Имаше и едно загадъчн заведение, което май беше коптор, ама се считаше много тежкарско – Интера, защото там отиваха тези, които пътуваха, а пък тези, които пътуваха едно време (моряци ги наричахме) се считаха за хората с най-висок статут в Бургас и с най-висок стандарт на живот. Повечето се изпожениха за селянки, които припаткаха между 6-тата и 20-тата година от женитбата, че им писнало било все да са сами, обаче ако мъжете им оставана на брега и им писваше, щото паричките винаги са били хубаво нещо – и при социализма, и при капитализма, и при неустановеното настояще, в което живеем.
- Ех! Не е заведение, но точно там, където днес е някакъв магазин за телефони , или поне беше – почти на ъгъла, до книжарницата срещу скъпия магазин за плодове и зеленчуци, имаше нещо, което не е заведение, но беше Лимонададжийница. Една редовна спирка в горещите летни дни – все ми се струва, че и тогава беше много горещо.
- Ама как щях да забравя Березка, как! Толкова скрита, че можехме да пушим като ученици и да не ни види никой, дори да минава по Главната на самтиметри от масата ни. Даже понякога се засичахме там с по-авангардните даскали от гимназията, обаче взаимно се Непознавахме.

Толкова засега.