Срещи от трети тип

Вървя по Гурко след един life чат с Нина Христозова-Атанасова в Хепи, при който тя пи капучино, а аз две малки тъмни.

Насреща ми, по средата на жълтото, което твърдят било велоалея, върви дама с походка, фигура, шапка, палто, чанта, стойка и всичко останало, което ме кара да я чувствам Дама, но най-вече нейното явно самоосъзнаване, че е такава.
Наближава и виждам, че е другарката Леонова (мама Леоне, както мило я наричахме) - една от учителките ми по история, втората най-любима след Любов Пулева.

Знам, че е била учителка, когато Леля ми е била ученичка (моято крехка възраст е текущо 54, а на леля 76). Целувам я, тя мен също. В началото казва "чакай да видим кой е това" (явно има деликатен проблем с очите (аз също). Познава ме! По име! (последно съм била в Английската гимназия м.май 1979 г).

След няколко искрени думи от моя страна, всяка продължава по пътя си.

Започвам да пресмятам. Обръщам се - там си е, Бога ми, върви надолу и през нея не минава никой.