Боженци

В дните на баш планинските прогнози тръгнахме към Черневци, което по начални данни се намира сред нищото - някъде в Стара Планина, уж до Габрово, ама не съвсем и по пътя към Велико Търново, ама не точно. Учудващо, пътят до последните три километра - през Хаинбоаз, после към Трявна (или към Троян ?) се оказва чист, дори от ТИР-ове чист.
Естествено, всичко хубаво завършва интересно, което не е перфектният завършек според китайските мъдреци.
Черневци се оказва село със стари къщи, с покриви, надебелели с 40 см бял сняг, каквато белота има само в планина. Черневци, което припознаваме като Боженци, е от онези села, които не миришат на обор, а дворовете съперничат по наредба на псевдокъщите на псевдоОнези от Ветрен, някогашно Житарово.

Боженци

Двама души, които питаме, къде се намира Боженци отговарят "Едно голямо бяло, на баира се вижда". За бургазлии, тръгнали на почивка на планина (както другите казват, че отиват на почивка на море) баирът се отъждествява с Шилото, или онзи Айтоски балкан, който за хората, свикнали да виждат планина, наричат Хълмчето отсреща.
Тръгваме надолу с кола, която по правилата на морски хора сме подбрали така, че прогледът и да е 14 см. Това е естествено, защото човек, израснал в мек климат глава за самосъхранение няма.
Пътят, естествено покрит със сняг е с коловози, които няма как да не ни вкарат в себе си, и шумът от "дъното" на колата свива сърцата ни.
Баирът отсреща, на който трябва да се види хотел Боженци, се появява поне 20 пъти за 3-то километра преход. Не се се движи планината, но в планината всичко е баир, а не ясно изазен локален максимум, на какъвто сме свикнали.

Истинска почивка за времето

All of a Sudden, вляво преди паянтово мостче, радостна картина ни кара да възкликнем : "Тези как мислят да избият инвестицията".
Хотел Боженци се оказва голям, построен по всички правила красотата на традицията, модерен и луксозен. Цените са адекватни на условията, които предлага, а още по-адекватни цени за почивка в Боженци, бяхме открили на един от сайтовете за групово пазаруване на почивки.
В Хотел Боженци не се пуши, Ицо се оплаква, че стаята му няма тераса и ние се чувстваме късметлии. Заедно с нас са пристигнали 4 семейства с деца, явно ползвали същата оферта. Бащите, едва оставили багажа, мятат на гръб по едно хлапе и по халати се запътват към басейна, който е естествено продължение на ресторанта. В сградата е почти горещо, а погледът към снега по дърветата и снежната планина е като климатик през летни горещини.

Майките от своя страна веднага надушват лоби бара, едиственото място за пушачи, и за тях спа почивката започва с мартини и няколко коктейла.
И така .... 3-4 дни, които си заслужаваха.