четвъртък, 8 март 2012 г.

Кокошките на бай Пенчо

"Голям човек е Дакелът" и ченето на Константин Коцев са 18-тото нещо, което ми идва на ум, докато се чудя какво да спретна като текст за Великден.

Тръгвам с бутон "Back" и трейсвам кокошките на Бай Пенчо, после яйцата, после цените и полските яйца, които ще внасят, и след това пак Великден, и какво ще правим на Великден, децата ще са тук,  ще боядисваме яйца, обаче яйцата са скъпи, и ще видим Бай Пенчо дали има, можехме да спретнем една екскурзийка до Турция  от Оферти с Голямо намаление, обаче там официалната религия е друга, и ... така.

Великденски яйца


Бай Пенчо е наш приятел. Приветлив, с излъчване на нещо средно между Клинт Истууд и професор по физика. Запознахме се с него преди 2 години на Казана. Тогава той обслужваше пещта за огнена вода и създаваше наоколо едно много готино усещане за човек, който е на село, защото му харесва.

Бай Пенчо е имал три деца, две момичета и едно момче, и една жена, която явно много е обичал, което личи от приказките му. Един след друг са си отишли синът му, жена му и едната му дъщеря. От Голямото семейство, което сядаше на масата, сега сме само двамата ...

Като се замисля, много е тъжно, но всъщност той не изглежда мрачен. Видът, походката, начинът на общуване са на човек, приел, че всички злини, които са го застигнали са били неизбежни, което в никакъв случай не го класира в групата на примирените. Просто не се е срутил. Радва се на другата дъщеря, на внучето, на зет си ... и така.

Малко идиотско ми се струва сега това, което изначално ми идваше да напиша от пусто мераци от определени фрази, но във всеки случай Големи хора са кокошките на бай Пенчо. А яйцата за Великден вече сме ги осигурили. Обаче пак се чудя дали да не дам на някоя друга приятелка да прегледа всички евтини оферти за Великден. Кретения!