Среднощна закуска

Стра'отна кръчма набарваме в Панагюрище.

Като се тръгне надолу от Хотела (Каменград) по една улица, която е вече зарита, но си личи, че до Оня ден е приличала на бургашка по време на водната криза през 60-те, и после вдясно на (май) третата пряка, която по нормални размери е около 200 метра оттук.

Там в една "сляпа" уличка се е гушнала 4-метрова порта, зад която се ширва подозрително голям двор.

Е! Толкова пълна кръчма в Бургас няма! Около 19:30 всички места са заети, а ако има свободни, то по "резервето" на тях разбираме, че не е истина. Менюто е странно дълго и с цвят и подобие на Онова, което някога имаше в Железния светилник (просветените ще ме разберат). Аз, дама с вкус, правя следната просташка комбинация: печени червени чушки с "марината" (???) от нещо кисело и доста счукан чесън и много магданоз, плочка сирене и башка - две тъмни бири. Ицо изтормозва едно агнешко, което предполагам е много ОК, ама пък агнешко през февруари ми звучи като насила заплодена овца.
Оги не знам какво, ама май ребра. Петя - крие нещото зад едно друго нещо. Останалите около 35 на масата души са с различни на цвят салати - от свеж оранж на морковите, до неопределено кафяво-зелен на кьопооло. И така ....


Пушим обаче навън, което направо ме съсипва, или поне точно този глагол требе да използвам, за да не си развалям имиджа.


Няколко хора (в терминологията на Танците) - гръчки и български. Не се оставям да ме комплексират със сложността на кръстосани крака, но и да си призная добре е замислен "дансинг-а" (като се замисля, би следвало да е точно дансинг, а не калдъръм пред бара с размер 14 кв.м ) - да крие едни жеи, които организирано танцуват (хоро) на български и гръчки


Отнесено
По канал 1 изтича някакъв хокиен мач, които се състои в идиотско мърдане на ръката на оператора .................................

После заспах! Сега спя, спя, спя .... Лъки ти си сандвич.