Гръцкото капанче

Дървени маси и столове с долна разгъваща се част от истински метал.

Подът на Капанчето беше от жълт пясък, май плочки от двете страни, метални огради от нещо, които симулираше тел и беше или тъмно зелено, или светло синьо, или бяло, или зелено-жълто-червено следващи едно след друго. Всяка година в края на пролетта (малко преди да започне ваканцията) тюнюнговаха гръцкото капанче - т.е. сменяха цвета на тези огради, Всяка година не ни харесваше, защото помнехме предишното лято, пълно с деликатни детско-романтични спомени.

В двора на гръцкото капанче имаше няколко кайсии (или зарзали). Бяха ниски, а не като високото дърво в двора на старата къща, което посегашните ми сметки е било около 13 метра високо. Кайсиите бяха ниски, имаха плодове, които Мая си позволяваше да къса и яде, и клоните така падаха над масите, че ни създаваха илюзията, че бабите ни не ни виждат, че пушим. Много странно, ни пушехме и май почти не пиехме.

Компанията беше все от махалата и от Варна, обаче Мая много се обиждаше, когато и кажехме, че е от Варна.

Предметите, които асоциирам с Гръцкото капанче са: лимонадена бутилка отгоре със запушалка с тел и едно нещо като бушон, голяма тава от ламарина с пържена цаца, ...

Офф! На мястото на бастисаното Гръцко капанче направиха Еврошоп! В Еврото има символика, обаче що пък ШОП ..