ETHNO

Някога книжарница, в която харчехме събраните от закусни стотинки, за да се сдобием с поредната книга от Световна класика или библиотека Галактика. На стълбите, които бяха на самата Александровска се струпваше опашка, а на врата висеше списък с новополучени книги и бройките на всяка от тях

Сега си мисля, че реденето на опашка за книги не означава, че публиката е четяла повече - книгите просто бяха един от малкото елементи на украса, които не се считаха за еснафска отживелица, и нямаха буржозен отенък, какъвто всъщност имаха. Невежеството достигаше дотам, че нищо не подозиращите родители забраняваха да се чете "Декамерон", а в Английската изучавахме Чосър.

Вляво от книжарницата, на мястото на заведение в Бургас Бакарди (ако са минали много години след написването на този текст, не е ясно какво има там) бее скъпият магазин с банани и портокали, и някакви зелени плодове. Разглеждахме витрините така, както внуците ни разглеждат обора на съседите на село - с усещане, че са в зоологическа градина.

Ресторант РETHNO поне на снимките изглежда Средиземноморски.