За простичките неща

Денят започва с простички неща, които след това плавно се усложняват.
Прилича на неправилно проведена маневра, която накрая оставя махмурлук.

Удряме едно голямо твърдо на екс със самото събуждане или може ЗА събуждане - нахлува мешавица от всичко, което пропуснахме предишния ден.
След това кафе, което маркира с още по-жълто Онези моменти и създава още по-голям хаос.
Успоредно преговаряме на глас какво точно Трябваше, а не какво Казахме.
Леко успокояване с лежерни питиета, дреболии, които лесно наваксват около 30% от хаоса, отмествайки част от маймунките на рамото на Външните.
Малко фейсбук за мезе, после един списък със задачки за отскок.
Малко разправийки с доверени лица за предястие, ама много малко.
После още едно кафе и 2 по 50 грама раздразнение от моткането на деня.
После 1 л наливно, 1 л наливно, 1 л наливно до изчерпване на следобеда - от различни, за да е ефектът по-голям, гарнирани със салата вместо нещо сериозно, за да е ефектът Още по-голям.
Към 18 часа, когато се подготвя утрешното събуждане - един голям коктейл и 20 шота за фиксиране на деня и за запомняне.

Важно е, че сме живи и будни.

Среднощна закуска

Стра'отна кръчма набарваме в Панагюрище.

Като се тръгне надолу от Хотела (Каменград) по една улица, която е вече зарита, но си личи, че до Оня ден е приличала на бургашка по време на водната криза през 60-те, и после вдясно на (май) третата пряка, която по нормални размери е около 200 метра оттук.

Там в една "сляпа" уличка се е гушнала 4-метрова порта, зад която се ширва подозрително голям двор.

Е! Толкова пълна кръчма в Бургас няма! Около 19:30 всички места са заети, а ако има свободни, то по "резервето" на тях разбираме, че не е истина. Менюто е странно дълго и с цвят и подобие на Онова, което някога имаше в Железния светилник (просветените ще ме разберат). Аз, дама с вкус, правя следната просташка комбинация: печени червени чушки с "марината" (???) от нещо кисело и доста счукан чесън и много магданоз, плочка сирене и башка - две тъмни бири. Ицо изтормозва едно агнешко, което предполагам е много ОК, ама пък агнешко през февруари ми звучи като насила заплодена овца.
Оги не знам какво, ама май ребра. Петя - крие нещото зад едно друго нещо. Останалите около 35 на масата души са с различни на цвят салати - от свеж оранж на морковите, до неопределено кафяво-зелен на кьопооло. И така ....


Пушим обаче навън, което направо ме съсипва, или поне точно този глагол требе да използвам, за да не си развалям имиджа.


Няколко хора (в терминологията на Танците) - гръчки и български. Не се оставям да ме комплексират със сложността на кръстосани крака, но и да си призная добре е замислен "дансинг-а" (като се замисля, би следвало да е точно дансинг, а не калдъръм пред бара с размер 14 кв.м ) - да крие едни жеи, които организирано танцуват (хоро) на български и гръчки


Отнесено
По канал 1 изтича някакъв хокиен мач, които се състои в идиотско мърдане на ръката на оператора .................................

После заспах! Сега спя, спя, спя .... Лъки ти си сандвич.

Гръцкото капанче

Дървени маси и столове с долна разгъваща се част от истински метал.

Подът на Капанчето беше от жълт пясък, май плочки от двете страни, метални огради от нещо, които симулираше тел и беше или тъмно зелено, или светло синьо, или бяло, или зелено-жълто-червено следващи едно след друго. Всяка година в края на пролетта (малко преди да започне ваканцията) тюнюнговаха гръцкото капанче - т.е. сменяха цвета на тези огради, Всяка година не ни харесваше, защото помнехме предишното лято, пълно с деликатни детско-романтични спомени.

В двора на гръцкото капанче имаше няколко кайсии (или зарзали). Бяха ниски, а не като високото дърво в двора на старата къща, което посегашните ми сметки е било около 13 метра високо. Кайсиите бяха ниски, имаха плодове, които Мая си позволяваше да къса и яде, и клоните така падаха над масите, че ни създаваха илюзията, че бабите ни не ни виждат, че пушим. Много странно, ни пушехме и май почти не пиехме.

Компанията беше все от махалата и от Варна, обаче Мая много се обиждаше, когато и кажехме, че е от Варна.

Предметите, които асоциирам с Гръцкото капанче са: лимонадена бутилка отгоре със запушалка с тел и едно нещо като бушон, голяма тава от ламарина с пържена цаца, ...

Офф! На мястото на бастисаното Гръцко капанче направиха Еврошоп! В Еврото има символика, обаче що пък ШОП ..

Мекиците

На мястото на Индийското магазинче с китайски стоки - вдясно от сладкарница Роза, която е нечестно подмината като символ на Бургас, се помещаваха Мекиците. През един шублер, зад гърба на облечената и забрадена в бяло разтръсна мекичарка, се подаваха тенекиени тави с 6 колони загадъчно удоволствие в образа на мекици. С кръшно движение Мекичарката поемаше тавите и ги слагаше вляво от себе си, след това сръчно ги вземаше с едни щипки и ги обличаше в предварително нарязани правоъгълници от амбалажна хартия. През лятото ставаше опашка. Дребосъците надничахме зад гърбовете на тези, които стояха отпред, с надежда, че от текущата тава ще стигне до нас. А най-неприятно беше, когато искаш три мекици и за теб останат две от тази и една от следващата тава.

Мекиците струваха първо по 3, после по 4, после по 5 стотинки. По тях се научихме да смятаме. Стандартното Мак Меню включваше 3 мекици /две бяха абсолютно недостатъчни/ с пудра захар и една боза. Имаше и чаши с айрян, но звучаха скучно. Захарта се сипеше от едно тенекиено нещо, което струва ми се, приличаше на буркан с жълта капачка и надупкан с отверка. Наскоро видях съоръжението на Пазара - оказа се, че не е буркан, а сиво немръднало с годините цилиндрично чудо, чиято горна част прилича на лейка за захар.

Мекиците бяха: сочни, хрупкави, меки, сладки, мазни, топли, горещи, бледо жълти в средата до златисто оранжеви по края, ухаеха на нещо.
Ядяха се, като се стиснат по средата и заприличат на фльонга (нещо като папионка). От мекиците потичаше нещо, от което се пазехме, защото нямаше оня розов препарат за мазни петна.

Зелени смокини

Тук това е една недописана рецепта, по-скоро инструкция! Обаче накрая имате сладко от Зелени смокини.

Отделяте около 45 минути заетост, иначе цялата операция е около 7 часа, т.е това е съвкупсност от операции, които водят до положителен краен резултат по преобразуване на плодчета е сладко, а може и в бира.

Оглеждате двора и ако смокините са поне 50 - палите една цигара и обяснявате на Цял Свят, че имате намерение да правите сладко от зелени смокини. Без този анонс всичко по-долу е безсмислено, защото често крайният резултат се реализира от тесен кръг.

След първата цигара се пали втора и се опитва на спомен ефектът от "Има ли хигургически ръкавици?! ..." Ако отговорът е да, а няма как той да не е такъв, защото при отговор "не" дереджето се зацикля, надявате ръкавиците и вземате нужния съд за събиране на смокините.
зелени смокини
. 50 зелени смокини
- дупчат се  (ако има по-едри шишчета или с кука голям номер). Причината за тази операция е кухотата на пролетните (мъжки смокини). Те нямат семена и стават единствено за това, което наричаме Сладко от зелени смокини.

...
оффф

Мекиците

На мястото на Индийското магазинче с китайски стоки - вдясно от сладкарница Роза, която е нечестно подмината като символ на Бургас, се помещаваха Мекиците. През един шублер, зад гърба на облечената и забрадена в бяло разтръсна мекичарка, се подаваха тенекиени тави с 6 колони загадъчно удоволствие в образа на мекици. С кръшно движение Мекичарката поемаше тавите и ги слагаше вляво от себе си, след това сръчно ги вземаше с едни щипки и ги обличаше в предварително нарязани правоъгълници от амбалажна хартия. През лятото ставаше опашка. Дребосъците надничахме зад гърбовете на тези, които стояха отпред, с надежда, че от текущата тава ще стигне до нас. А най-неприятно беше, когато искаш три мекици и за теб останат две от тази и една от следващата тава.

Мекиците струваха първо по 3, после по 4, после по 5 стотинки. По тях се научихме да смятаме. Стандартното Мак Меню включваше 3 мекици /две бяха абсолютно недостатъчни/ с пудра захар и една боза. Имаше и чаши с айрян, но звучаха скучно. Захарта се сипеше от едно тенекиено нещо, което струва ми се, приличаше на буркан с жълта капачка и надупкан с отверка. Наскоро видях съоръжението на Пазара - оказа се, че не е буркан, а сиво немръднало с годините цилиндрично чудо, чиято горна част прилича на лейка за захар.

Мекиците бяха: сочни, хрупкави, меки, сладки, мазни, топли, горещи, бледо жълти в средата до златисто оранжеви по края, ухаеха на нещо.
Ядяха се, като се стиснат по средата и заприличат на фльонга (нещо като папионка). От мекиците потичаше нещо, от което се пазехме, защото нямаше оня розов препарат за мазни петна.

Тиква с мед и орехи

Първо - важно е да имате Нана в съседния двор.

Наличието на Нана със сигурност осигурява истински тикви, които прилагам тук като свидетелство. Нана отглежда тиквите.

Важно е да имате и леля, която да доставя всяка година орехи. Ако се снабдите със знанието, че е един от първите приграмисти в България - някъде около 1968 вече пишеше софтуер, ще предположите, че едва ли ги отглежда или брули от дървото. Просто ги поръчва на една нейна приятелка, с която заедно програмираха едно време, и тази нейна приятелка ги купува отнякъде. Във всеки случай орехите са пълни, вкусни.

Важно е finally да имате и свекър, който на крехните си 83 години все още държи повече от множество бодибилдъри и отглежда (ако така се казва) мед. Тази година медът е перфектен. Няма да реализираме продажби, защото трябва такава цена да му се сложи, че едва ли би се продал.

Всичко това, подкрепено със снимкове доказателствa:

Алгоритъм:

1. Ако имате мъж под ръка – снабдявате го с нож или малка брадвичка и забравяте за проблемите. Ако преди това е изкопал дупка, може и за вас да забравят. Във всеки случай основната задача е да насече тиквата с ножа и да я нареже на парчета, които са със застроена площ между 16 и 40 кв.см.

2. На дъното на тава, в която се побират парчетата, се слага захар все едно ще се прави крем карамел, нареждат се парчетата с кората нагоре слага се 1 пръст вода (тиквата пуска доста течност)

3. Слагате тавата във фурната и я забравяте, докато тиквата омекне. От време на време я пробвате с вилица дали е тамън.

4. Тавата с готовата тиква се вади и парчета се обръщат. Наръсват се с начукани (не смлени) орехи, слага се МАЛКО!!! мед и се пъха обратно, за да се запекат орехите. Естествено медът се разтича по дъното на тавата, създавайки неуют за този, който трябва да я мие.

5. Когато орехите пуснат Оня приятен аромат на препечени ядки, вадите и бързи слагате отгоре още малко мед.

6. Чакате да изстине и се получава това по-долу на снимката.

Сега остава да напиша няколко фразички като подаръци за Коледа, подаръци за Нова година, секс стимуланти - казахме, че и те стават за подаръци, cleaning services London, fruit flowers, fruit basket, gift basket, new year fruit bouquets, Christmas gift basket and fruit basket ...и естествено уеб дизайн и изработка на уеб сайтове, защото иначе ще ми се сърдят.

Новини от Варна

Какво ли не се случва по морето. Дори Варна се опитва да достигне Бургас през ноември 2013-та. Преди някакви мижави 10 години комплексът Бургазлия действаше мотивиращо. Днес има повече от 75 сайта с новини за Бургас и 5-6 с новини от Варна. Общинският съвет в Бургас има собствен сайт, а Общински съвет Варна се е сбутал е категориите на една от местните телевизии.


Странно звучи и "Последни новини от живота във Варна – политика, крими, пари, спорт, забавления" - varnautre.bg - все едно с Варна наистина е свършено и само групата Аз обичам Варна е останала като последен спасителен остров за стария град.

Няколко стари и не толкова стари сайта с новини за Варна:
Морето нет
Варна утре
Властта  - новини от Варна
http://vnews.bg/
http://www.dnesplus.bg/
http://www.narodnodelo.bg/
http://www.varna24.bg/
http://petel.bg/

ETHNO

Някога книжарница, в която харчехме събраните от закусни стотинки, за да се сдобием с поредната книга от Световна класика или библиотека Галактика. На стълбите, които бяха на самата Александровска се струпваше опашка, а на врата висеше списък с новополучени книги и бройките на всяка от тях

Сега си мисля, че реденето на опашка за книги не означава, че публиката е четяла повече - книгите просто бяха един от малкото елементи на украса, които не се считаха за еснафска отживелица, и нямаха буржозен отенък, какъвто всъщност имаха. Невежеството достигаше дотам, че нищо не подозиращите родители забраняваха да се чете "Декамерон", а в Английската изучавахме Чосър.

Вляво от книжарницата, на мястото на заведение в Бургас Бакарди (ако са минали много години след написването на този текст, не е ясно какво има там) бее скъпият магазин с банани и портокали, и някакви зелени плодове. Разглеждахме витрините така, както внуците ни разглеждат обора на съседите на село - с усещане, че са в зоологическа градина.

Ресторант РETHNO поне на снимките изглежда Средиземноморски.

Червената баба и златната шапчица

Моите внуци често посещават нещо като self-made театър, в който пиесите се играят от зрителите. Зрителят плаща, за да играе театро. И всяко едно от децата, се чувства много гордо от факта, че е Снежанка, Котаракът в чизми, Маугли.

Гордост предизвика дори и това, да си онова говедо Големият вълк, манипулирал Червена шапчица да мине по малките улички край НДК, похапнал бабата, изпил момата с едно уиски, и накрая - самодоволен, полегнал и се оставил Ловецът да му направи секциум, или нещо друго, но откъм гърба, и даже не усетил.

Големи спорове, голямо чудо, подкрепа на протестите, които вече не е ясно за какво са, и дали са протести, или понеже в кръчмите не се пуши - топло е времето - малко така на разходка. А кой знае какво се случва. Не искам предсрочни избори и служебен кабинет, защото: искам, ако някой се е олял - да си оближе олятото до капка от мръсния под. Ако някой е решил, че вече не му се губи време с държавата, аз не съм длъжна да му трая номерата и простотиите. И да бъде този някой така добър, освен началото да си изживее и края (тук може нещо пълен - кратък член да оглепих). И ... не помня кой от онези държавни или правителствени глави в средно-западно-северна Европа подаде оставка, и после навръх борда на не знам какво се появи.

И във връзка с тези приказки за "не ме интересува", вчера в сайта на една моя приятелка ( Катя) се появи нещо, дето адски ме раздразни, обаче реших да не го пиша там, защото ше требе сама да си гледам IP-to: Интелигенцията блеела или нещо от сорта. Егати комунистическото, в гадния смисъл на думата, изцвъкване. Интелигенцията не подкрепяла. Ами Няма случай, в който интелигенцията да джътка на улични протести, защото интелигенцията ги генерира, направлява, и ги гледа след това (в близкото минало) първо по телевизорите, ютюб и туитъ, а в крайната фаза от трибуните с високоговорител. Имам работа, обаче викам да не пропусна да понапиша някоя простотийка. Егати статуса.

Панагюрище. Kapka Voinska има рожден ден и няколко приятели търсим подарък, размотаваме се в хотел, защото още е рано, и ей така, между другото в 6 без 10 питаме администраторката къде са магазините за (забележете извънземни) подаръци. 

Представяме си нещо като МОЛ Галерия, Бургаз Плаза, алабала или поне Пиргос арт. Искаме и карта на града. 

Жената притеснено ни поглежда и казва "Бягайте надолу по улицата, че стана късно", да не затворят, когато се върнете ще ви дам каквото ви трябва. 

Решавам, че нещо се е объркала - може да е била нощна смяна и да е загубила представа за времето. Когато след 20 минути чух протяжен вой на млада девойка ( и в Бургас ги има таквиз) "А, ма, стига си говорила глупости! К'ви ги приказваш, 6 часа в събота - магазините вече са затворени!" разбрах, че жената от хотела е баш във времето, ами аз не съм. Измеренията бяха тези, обаче имаше някакво изкривяване, и тук ми е едно спокойно и богато. Обаче ... по кръчмите ще ги познаете наследниците на бунтовниците. Една не е затворена, всички работят, за което ще докладваме утре. — with Kapka Voinskaat Хотел Каменград.

айде

Повече без експерименти, иначе съшноста на мероприятието се 
Последно посещение на заведението - 29.март,2012 - около 19:47

Това, в което се влиза откъм Богориди мирише на кухня и помия трета употреба. Пълно е с познати и е прекалено "открито" за втори етаж.

Естествено няма как да се откажем, защото по план е четвъртък и боговете ще стоварят на главите ни небесата, ако пропуснем. На 30.март установяваме, че дори и лекото колебание е било достатъчно, за да бръсне лек дъждец.

Влизане

има една кретения наречена Влизане. Тя се използва за омекотяване на самопрецакването при белот, бридж, но човек може да се увътри в повече случаи, в отколкото може да не се

влизам във фесйбук и правя лека разходка из книжката

Забелязвам в навалицата от покани за приятелство няколко Салона за красота, Комплекс Черни Връх и Герб Карлово.

Одобрявам ги, защото като свикнеш с Accept, що да сменяме боята и да удължаваме агонията на несприятеляването

тъпото е, че за да видя дали постовете отиват в профила ми, пак прецаках работата за кръчмата, която исках да споделя
но както се казва в една по-предна дефиниция - работата в колебливо мрачен следобед си е прецакана по default

Отлежаване на събитията

Спомените са данни, в които със сигурност е предвидена дата и час, но заявката не е пусната както требе. В такива случаи хронологията на спомените се сбозва като ХP на 100 години и почва да скача от записките в тефтера преди половин час до далечната 83-та, да речем.

Събитието трябва да се остави да отлежи, иначе не е събитие, а някаква сивинка. Отлежалото събитие става спомен, но има случаи, в  които споменът е толкова мъгляв, че събитието макар и отлежало е ферментирало.

Но@ (вместо  чуденка) не е такъв случаят, който след малко ще разкажем, защото явно отлежаването е тръгнало в няколко направления и вече втори пост става за нещо друго.
Ако постът НАД този не е за четвъртък вечер 29-ти в Рубаят (идиотско име), значи  и той е малко отместил и доказал, че отлежаването требе да е поне 24 часа.

Блог Тайм

Петък е, и зад Поморина се подават къделкитете на няколко мръсни ниски облака, които прецакаха работата. Работата наистина е прецакана, зашото кой работи в мрачен петъчен следобед. Следобредът не е за работа, а за мислене, което клиентите не зачитат за работа, защото трябва да плашат за нея.

А щом вложеното време в нещо си не е платено, то значи това нещо не е работа, което е най-тъпата мисъл проектирана някога на екран.

Вляво от Поморина, пак от прозореца на офиса, се стрелка претенциозно нагоре едно нещо, което прилича на антена на еди-кой-си-тел, a иначе е хотел Мираж, на Братята.

Не става дума за Братята, които ни просветиха и направиха различни, а за другите братя.
Обаче някак си е леко на душата, защото пукането е останало на заден план заедно с работата.

т,нар Блог Тайм