Мекиците

На мястото на Индийското магазинче с китайски стоки - вдясно от сладкарница Роза, която е нечестно подмината като символ на Бургас, се помещаваха Мекиците. През един шублер, зад гърба на облечената и забрадена в бяло разтръсна мекичарка, се подаваха тенекиени тави с 6 колони загадъчно удоволствие в образа на мекици. С кръшно движение Мекичарката поемаше тавите и ги слагаше вляво от себе си, след това сръчно ги вземаше с едни щипки и ги обличаше в предварително нарязани правоъгълници от амбалажна хартия. През лятото ставаше опашка. Дребосъците надничахме зад гърбовете на тези, които стояха отпред, с надежда, че от текущата тава ще стигне до нас. А най-неприятно беше, когато искаш три мекици и за теб останат две от тази и една от следващата тава.

Мекиците струваха първо по 3, после по 4, после по 5 стотинки. По тях се научихме да смятаме. Стандартното Мак Меню включваше 3 мекици /две бяха абсолютно недостатъчни/ с пудра захар и една боза. Имаше и чаши с айрян, но звучаха скучно. Захарта се сипеше от едно тенекиено нещо, което струва ми се, приличаше на буркан с жълта капачка и надупкан с отверка. Наскоро видях съоръжението на Пазара - оказа се, че не е буркан, а сиво немръднало с годините цилиндрично чудо, чиято горна част прилича на лейка за захар.

Мекиците бяха: сочни, хрупкави, меки, сладки, мазни, топли, горещи, бледо жълти в средата до златисто оранжеви по края, ухаеха на нещо.
Ядяха се, като се стиснат по средата и заприличат на фльонга (нещо като папионка). От мекиците потичаше нещо, от което се пазехме, защото нямаше оня розов препарат за мазни петна.

Тиква с мед и орехи

Първо - важно е да имате Нана в съседния двор.

Наличието на Нана със сигурност осигурява истински тикви, които прилагам тук като свидетелство. Нана отглежда тиквите.

Важно е да имате и леля, която да доставя всяка година орехи. Ако се снабдите със знанието, че е един от първите приграмисти в България - някъде около 1968 вече пишеше софтуер, ще предположите, че едва ли ги отглежда или брули от дървото. Просто ги поръчва на една нейна приятелка, с която заедно програмираха едно време, и тази нейна приятелка ги купува отнякъде. Във всеки случай орехите са пълни, вкусни.

Важно е finally да имате и свекър, който на крехните си 83 години все още държи повече от множество бодибилдъри и отглежда (ако така се казва) мед. Тази година медът е перфектен. Няма да реализираме продажби, защото трябва такава цена да му се сложи, че едва ли би се продал.

Всичко това, подкрепено със снимкове доказателствa:

Алгоритъм:

1. Ако имате мъж под ръка – снабдявате го с нож или малка брадвичка и забравяте за проблемите. Ако преди това е изкопал дупка, може и за вас да забравят. Във всеки случай основната задача е да насече тиквата с ножа и да я нареже на парчета, които са със застроена площ между 16 и 40 кв.см.

2. На дъното на тава, в която се побират парчетата, се слага захар все едно ще се прави крем карамел, нареждат се парчетата с кората нагоре слага се 1 пръст вода (тиквата пуска доста течност)

3. Слагате тавата във фурната и я забравяте, докато тиквата омекне. От време на време я пробвате с вилица дали е тамън.

4. Тавата с готовата тиква се вади и парчета се обръщат. Наръсват се с начукани (не смлени) орехи, слага се МАЛКО!!! мед и се пъха обратно, за да се запекат орехите. Естествено медът се разтича по дъното на тавата, създавайки неуют за този, който трябва да я мие.

5. Когато орехите пуснат Оня приятен аромат на препечени ядки, вадите и бързи слагате отгоре още малко мед.

6. Чакате да изстине и се получава това по-долу на снимката.

Сега остава да напиша няколко фразички като подаръци за Коледа, подаръци за Нова година, секс стимуланти - казахме, че и те стават за подаръци, cleaning services London, fruit flowers, fruit basket, gift basket, new year fruit bouquets, Christmas gift basket and fruit basket ...и естествено уеб дизайн и изработка на уеб сайтове, защото иначе ще ми се сърдят.

Новини от Варна

Какво ли не се случва по морето. Дори Варна се опитва да достигне Бургас през ноември 2013-та. Преди някакви мижави 10 години комплексът Бургазлия действаше мотивиращо. Днес има повече от 75 сайта с новини за Бургас и 5-6 с новини от Варна. Общинският съвет в Бургас има собствен сайт, а Общински съвет Варна се е сбутал е категориите на една от местните телевизии.


Странно звучи и "Последни новини от живота във Варна – политика, крими, пари, спорт, забавления" - varnautre.bg - все едно с Варна наистина е свършено и само групата Аз обичам Варна е останала като последен спасителен остров за стария град.

Няколко стари и не толкова стари сайта с новини за Варна:
Морето нет
Варна утре
Властта  - новини от Варна
http://vnews.bg/
http://www.dnesplus.bg/
http://www.narodnodelo.bg/
http://www.varna24.bg/
http://petel.bg/

ETHNO

Някога книжарница, в която харчехме събраните от закусни стотинки, за да се сдобием с поредната книга от Световна класика или библиотека Галактика. На стълбите, които бяха на самата Александровска се струпваше опашка, а на врата висеше списък с новополучени книги и бройките на всяка от тях

Сега си мисля, че реденето на опашка за книги не означава, че публиката е четяла повече - книгите просто бяха един от малкото елементи на украса, които не се считаха за еснафска отживелица, и нямаха буржозен отенък, какъвто всъщност имаха. Невежеството достигаше дотам, че нищо не подозиращите родители забраняваха да се чете "Декамерон", а в Английската изучавахме Чосър.

Вляво от книжарницата, на мястото на заведение в Бургас Бакарди (ако са минали много години след написването на този текст, не е ясно какво има там) бее скъпият магазин с банани и портокали, и някакви зелени плодове. Разглеждахме витрините така, както внуците ни разглеждат обора на съседите на село - с усещане, че са в зоологическа градина.

Ресторант РETHNO поне на снимките изглежда Средиземноморски.

Червената баба и златната шапчица

Моите внуци често посещават нещо като self-made театър, в който пиесите се играят от зрителите. Зрителят плаща, за да играе театро. И всяко едно от децата, се чувства много гордо от факта, че е Снежанка, Котаракът в чизми, Маугли.

Гордост предизвика дори и това, да си онова говедо Големият вълк, манипулирал Червена шапчица да мине по малките улички край НДК, похапнал бабата, изпил момата с едно уиски, и накрая - самодоволен, полегнал и се оставил Ловецът да му направи секциум, или нещо друго, но откъм гърба, и даже не усетил.

Големи спорове, голямо чудо, подкрепа на протестите, които вече не е ясно за какво са, и дали са протести, или понеже в кръчмите не се пуши - топло е времето - малко така на разходка. А кой знае какво се случва. Не искам предсрочни избори и служебен кабинет, защото: искам, ако някой се е олял - да си оближе олятото до капка от мръсния под. Ако някой е решил, че вече не му се губи време с държавата, аз не съм длъжна да му трая номерата и простотиите. И да бъде този някой така добър, освен началото да си изживее и края (тук може нещо пълен - кратък член да оглепих). И ... не помня кой от онези държавни или правителствени глави в средно-западно-северна Европа подаде оставка, и после навръх борда на не знам какво се появи.

И във връзка с тези приказки за "не ме интересува", вчера в сайта на една моя приятелка ( Катя) се появи нещо, дето адски ме раздразни, обаче реших да не го пиша там, защото ше требе сама да си гледам IP-to: Интелигенцията блеела или нещо от сорта. Егати комунистическото, в гадния смисъл на думата, изцвъкване. Интелигенцията не подкрепяла. Ами Няма случай, в който интелигенцията да джътка на улични протести, защото интелигенцията ги генерира, направлява, и ги гледа след това (в близкото минало) първо по телевизорите, ютюб и туитъ, а в крайната фаза от трибуните с високоговорител. Имам работа, обаче викам да не пропусна да понапиша някоя простотийка. Егати статуса.

Панагюрище. Kapka Voinska има рожден ден и няколко приятели търсим подарък, размотаваме се в хотел, защото още е рано, и ей така, между другото в 6 без 10 питаме администраторката къде са магазините за (забележете извънземни) подаръци. 

Представяме си нещо като МОЛ Галерия, Бургаз Плаза, алабала или поне Пиргос арт. Искаме и карта на града. 

Жената притеснено ни поглежда и казва "Бягайте надолу по улицата, че стана късно", да не затворят, когато се върнете ще ви дам каквото ви трябва. 

Решавам, че нещо се е объркала - може да е била нощна смяна и да е загубила представа за времето. Когато след 20 минути чух протяжен вой на млада девойка ( и в Бургас ги има таквиз) "А, ма, стига си говорила глупости! К'ви ги приказваш, 6 часа в събота - магазините вече са затворени!" разбрах, че жената от хотела е баш във времето, ами аз не съм. Измеренията бяха тези, обаче имаше някакво изкривяване, и тук ми е едно спокойно и богато. Обаче ... по кръчмите ще ги познаете наследниците на бунтовниците. Една не е затворена, всички работят, за което ще докладваме утре. — with Kapka Voinskaat Хотел Каменград.

айде

Повече без експерименти, иначе съшноста на мероприятието се 
Последно посещение на заведението - 29.март,2012 - около 19:47

Това, в което се влиза откъм Богориди мирише на кухня и помия трета употреба. Пълно е с познати и е прекалено "открито" за втори етаж.

Естествено няма как да се откажем, защото по план е четвъртък и боговете ще стоварят на главите ни небесата, ако пропуснем. На 30.март установяваме, че дори и лекото колебание е било достатъчно, за да бръсне лек дъждец.

Влизане

има една кретения наречена Влизане. Тя се използва за омекотяване на самопрецакването при белот, бридж, но човек може да се увътри в повече случаи, в отколкото може да не се

влизам във фесйбук и правя лека разходка из книжката

Забелязвам в навалицата от покани за приятелство няколко Салона за красота, Комплекс Черни Връх и Герб Карлово.

Одобрявам ги, защото като свикнеш с Accept, що да сменяме боята и да удължаваме агонията на несприятеляването

тъпото е, че за да видя дали постовете отиват в профила ми, пак прецаках работата за кръчмата, която исках да споделя
но както се казва в една по-предна дефиниция - работата в колебливо мрачен следобед си е прецакана по default

Отлежаване на събитията

Спомените са данни, в които със сигурност е предвидена дата и час, но заявката не е пусната както требе. В такива случаи хронологията на спомените се сбозва като ХP на 100 години и почва да скача от записките в тефтера преди половин час до далечната 83-та, да речем.

Събитието трябва да се остави да отлежи, иначе не е събитие, а някаква сивинка. Отлежалото събитие става спомен, но има случаи, в  които споменът е толкова мъгляв, че събитието макар и отлежало е ферментирало.

Но@ (вместо  чуденка) не е такъв случаят, който след малко ще разкажем, защото явно отлежаването е тръгнало в няколко направления и вече втори пост става за нещо друго.
Ако постът НАД този не е за четвъртък вечер 29-ти в Рубаят (идиотско име), значи  и той е малко отместил и доказал, че отлежаването требе да е поне 24 часа.

Блог Тайм

Петък е, и зад Поморина се подават къделкитете на няколко мръсни ниски облака, които прецакаха работата. Работата наистина е прецакана, зашото кой работи в мрачен петъчен следобед. Следобредът не е за работа, а за мислене, което клиентите не зачитат за работа, защото трябва да плашат за нея.

А щом вложеното време в нещо си не е платено, то значи това нещо не е работа, което е най-тъпата мисъл проектирана някога на екран.

Вляво от Поморина, пак от прозореца на офиса, се стрелка претенциозно нагоре едно нещо, което прилича на антена на еди-кой-си-тел, a иначе е хотел Мираж, на Братята.

Не става дума за Братята, които ни просветиха и направиха различни, а за другите братя.
Обаче някак си е леко на душата, защото пукането е останало на заден план заедно с работата.

т,нар Блог Тайм

Кокошките на бай Пенчо

"Голям човек е Дакелът" и ченето на Константин Коцев са 18-тото нещо, което ми идва на ум, докато се чудя какво да спретна като текст за Великден.

Тръгвам с бутон "Back" и трейсвам кокошките на Бай Пенчо, после яйцата, после цените и полските яйца, които ще внасят, и след това пак Великден, и какво ще правим на Великден, децата ще са тук,  ще боядисваме яйца, обаче яйцата са скъпи, и ще видим Бай Пенчо дали има, можехме да спретнем една екскурзийка до Турция  от Оферти с Голямо намаление, обаче там официалната религия е друга, и ... така.

Великденски яйца

Бай Пенчо е наш приятел. Приветлив, с излъчване на нещо средно между Клинт Истууд и професор по физика. Запознахме се с него преди 2 години на Казана. Тогава той обслужваше пещта за огнена вода и създаваше наоколо едно много готино усещане за човек, който е на село, защото му харесва.

Бай Пенчо е имал три деца, две момичета и едно момче, и една жена, която явно много е обичал, което личи от приказките му. Един след друг са си отишли синът му, жена му и едната му дъщеря. От Голямото семейство, което сядаше на масата, сега сме само двамата ...

Като се замисля, много е тъжно, но всъщност той не изглежда мрачен. Видът, походката, начинът на общуване са на човек, приел, че всички злини, които са го застигнали са били неизбежни, което в никакъв случай не го класира в групата на примирените. Просто не се е срутил. Радва се на другата дъщеря, на внучето, на зет си ... и така.

Малко идиотско ми се струва сега това, което изначално ми идваше да напиша от пусто мераци от определени фрази, но във всеки случай Големи хора са кокошките на бай Пенчо. А яйцата за Великден вече сме ги осигурили. Обаче пак се чудя дали да не дам на някоя друга приятелка да прегледа всички евтини оферти за Великден. Кретения!

Боженци

В дните на баш планинските прогнози тръгнахме към Черневци, което по начални данни се намира сред нищото - някъде в Стара Планина, уж до Габрово, ама не съвсем и по пътя към Велико Търново, ама не точно. Учудващо, пътят до последните три километра - през Хаинбоаз, после към Трявна (или към Троян ?) се оказва чист, дори от ТИР-ове чист.
Естествено, всичко хубаво завършва интересно, което не е перфектният завършек според китайските мъдреци.
Черневци се оказва село със стари къщи, с покриви, надебелели с 40 см бял сняг, каквато белота има само в планина. Черневци, което припознаваме като Боженци, е от онези села, които не миришат на обор, а дворовете съперничат по наредба на псевдокъщите на псевдоОнези от Ветрен, някогашно Житарово.

Боженци

Двама души, които питаме, къде се намира Боженци отговарят "Едно голямо бяло, на баира се вижда". За бургазлии, тръгнали на почивка на планина (както другите казват, че отиват на почивка на море) баирът се отъждествява с Шилото, или онзи Айтоски балкан, който за хората, свикнали да виждат планина, наричат Хълмчето отсреща.
Тръгваме надолу с кола, която по правилата на морски хора сме подбрали така, че прогледът и да е 14 см. Това е естествено, защото човек, израснал в мек климат глава за самосъхранение няма.
Пътят, естествено покрит със сняг е с коловози, които няма как да не ни вкарат в себе си, и шумът от "дъното" на колата свива сърцата ни.
Баирът отсреща, на който трябва да се види хотел Боженци, се появява поне 20 пъти за 3-то километра преход. Не се се движи планината, но в планината всичко е баир, а не ясно изазен локален максимум, на какъвто сме свикнали.

Истинска почивка за времето

All of a Sudden, вляво преди паянтово мостче, радостна картина ни кара да възкликнем : "Тези как мислят да избият инвестицията".
Хотел Боженци се оказва голям, построен по всички правила красотата на традицията, модерен и луксозен. Цените са адекватни на условията, които предлага, а още по-адекватни цени за почивка в Боженци, бяхме открили на един от сайтовете за групово пазаруване на почивки.
В Хотел Боженци не се пуши, Ицо се оплаква, че стаята му няма тераса и ние се чувстваме късметлии. Заедно с нас са пристигнали 4 семейства с деца, явно ползвали същата оферта. Бащите, едва оставили багажа, мятат на гръб по едно хлапе и по халати се запътват към басейна, който е естествено продължение на ресторанта. В сградата е почти горещо, а погледът към снега по дърветата и снежната планина е като климатик през летни горещини.

Майките от своя страна веднага надушват лоби бара, едиственото място за пушачи, и за тях спа почивката започва с мартини и няколко коктейла.
И така .... 3-4 дни, които си заслужаваха.

Евровизия

01. go week   - подходяща за ученическа забава през 1976 няккъде. Може и да става за саундтрак на нещо от сорта на "10 неща, които мразя у теб"
02. тодор гаджалов - тримата мускетари - ол фо уан ,,,,, даже накрая на припева иде да довършиш. Става за сингъл на седмокласник, обаче йок нещо общо с Bryan Adams, Rod Stewart, че даже и Sting
03. Стелияна Христова - нещо средно между Козият рог,  Адаптация и още нещо, но не мога да кажа - Паша Христова или "ше продължавам да пея" - обаче на места по-фалшиво, Иначе бек звукът е като на Червения площад. Доста нахално една известна певица се явява нато бек вокал и не дава шанс на момичето да се прояви. Но никога не мога да запомня - Мариана или Мария се казва
04 Рене Ранев  - потрес нещо, което винаги завърша на Ю-ю-ю.... англичаните са големи тъпанари, ако това е английски
05. Деси Слава. Просто с първите 4-5 български "песни" на Евровизия разбирам, че искам да слушам чалга. И този миг- самата Деси слава.... След 15 минути си спомням за арменския виц за 150 килограмовата жена и си викам "Що не тръсна някаква истинска чалга, а не ...." Обаче дотук е фаворит
06. Светозар Христов - Тейк ми даун ряпа да яде пред Take me down-а на нещото с брада на Устата (не искам да обидя Устата), АААААААААААААААААААААААААА -
фас-тайм ....
....
нямам сили натам....

С удовлетворение установявам, че Софи Маринова отива на Евровизия. Жената пя добре, най-добре, и има Визия, дори и да не е в Евро.

Оферти за Свети Валентин и за женение с деца

Дори и женени с деца - оферти за Свети Валентин от 105 лева в Банско

По телевизията от сутринта ме убеждават, че днес 01 Февруари е Трифон Зарезан. В такива ситуации веднага прехвърлям за някой от комедийните канали. Трифон Зарезан е онзи ден, в който дядо ми и още няколко негови приятели, вадеха от червеното в стълени канички, режеха изискани днес, тривиални за тогава мезета, и на другия ден пиеха зелева чорба. Цялата сценка се разиграваше в избата, където в земята се копаеха "дупки" и там се слагаха реколтите, защото по време на Онези Времена хората на Бойко Борисов обикаляха и глобяваха, или изземваха виното като дрога.

Та затова си викам - няколко оферти в Банско за Свети Валентин, уж, на тънки цени, дават достъп по Трифон Зарезаново време до Дядо Либе, до тук, до онуй и т.н

Танцьори

трябва да се гледа