петък, 25 февруари 2011 г.
За емоцианалната и социална енергия ...
Като просто парче математик не мога да разбера защо се отъждествяват "PR бизнес" и "маркетинг"! Първо да се създаде пазар и да се ограмоти публиката и след това да се говори за бизнес. В текущия момент сме все още във виртуалната каменна епоха. Социалните мрежи излизат от какавидата и се превръщат в нещо всеядно, което на пръв прочит консумира емоционална енергия и генерира социална такава.
неделя, 13 февруари 2011 г.
мрън-мрън-мрън
Попадаме във Вила Вилекула една
Някак си очаквах друга публика - приятели като Стефан Корадов, Ели, други, с които имам спомени. На съседната маса две пикли коментират лекции или матура.
Кризата се е отразила на консумацията, а ние сме се изчанчили. По съседните маси попийват бира, замезвайки всичко от една чиния, а ние отказваме директно наливното червено
Цените са като в Котвата, само дето порциите са една трета ...... но пък в котвата има тринайсет пъти повече народ.
Менюто е доста ограничено, затова пък музикалният фон, както префърцунено променят, е ... кефещ.
Някой би помислил, че не сме доволни, което не е истината.
Някак си очаквах друга публика - приятели като Стефан Корадов, Ели, други, с които имам спомени. На съседната маса две пикли коментират лекции или матура.
Кризата се е отразила на консумацията, а ние сме се изчанчили. По съседните маси попийват бира, замезвайки всичко от една чиния, а ние отказваме директно наливното червено
Цените са като в Котвата, само дето порциите са една трета ...... но пък в котвата има тринайсет пъти повече народ.
Менюто е доста ограничено, затова пък музикалният фон, както префърцунено променят, е ... кефещ.
Някой би помислил, че не сме доволни, което не е истината.
Звездите ме накараха
Гледам и не вярвам на звездите, че ме накараха да сложа тук линк към продукция на Пайнер.
сряда, 22 септември 2010 г.
Чаена чаша
като в тръгнало по домащному - да върви
както гъбъгъ взеха да слагат в ботъма "Да не забравя ...", което по-точно речено е "понеже ще забравя"
Една чаена чаша побира:
Сол - 200 гр.
Ориз - 200 гр.
Захар на пясък - 200 гр.
Прясно мляко - 200 гр.
Оцет - 200 гр.
Грис - 180 гр.
Растително масло - 180 гр.
Пудра захар - 180 гр.
Галета - 150 гр.
Брашно - 130 гр.
Орехови ядки смлени - 120 гр.
Нишесте - 100 гр.
после си спомних, че диска на новат ами машина май се скапа и май е 500 гб, обаче цепен на три не зам къде се загубиха около 16 гб, а може и повече да са
спомних си, че Седмицат ае много ОК като операционна система - много добре се държи, и само на бабуващ системен програмист може да се случи да я забие и / или униюожи тотално, а може и да не съм толкова велика, а просто дискът на новичкия ми DELL, да е тип Китайско чудо. След това се сетих и разядосах, защото оня ден когато разменяхме клавиатурите на два от по-старите DELL-ове, произведение според лирекс в Ирландиа пишеше madw in China, но пущините не мръднаха 3 години и 2 отгоре ...
искам пари, много пари, о да
както гъбъгъ взеха да слагат в ботъма "Да не забравя ...", което по-точно речено е "понеже ще забравя"
Една чаена чаша побира:
Сол - 200 гр.
Ориз - 200 гр.
Захар на пясък - 200 гр.
Прясно мляко - 200 гр.
Оцет - 200 гр.
Грис - 180 гр.
Растително масло - 180 гр.
Пудра захар - 180 гр.
Галета - 150 гр.
Брашно - 130 гр.
Орехови ядки смлени - 120 гр.
Нишесте - 100 гр.
после си спомних, че диска на новат ами машина май се скапа и май е 500 гб, обаче цепен на три не зам къде се загубиха около 16 гб, а може и повече да са
спомних си, че Седмицат ае много ОК като операционна система - много добре се държи, и само на бабуващ системен програмист може да се случи да я забие и / или униюожи тотално, а може и да не съм толкова велика, а просто дискът на новичкия ми DELL, да е тип Китайско чудо. След това се сетих и разядосах, защото оня ден когато разменяхме клавиатурите на два от по-старите DELL-ове, произведение според лирекс в Ирландиа пишеше madw in China, но пущините не мръднаха 3 години и 2 отгоре ...
искам пари, много пари, о да
събота, 21 август 2010 г.
Чаена лъжичка
от уикипедия
полезно за смотли като мен
Чаената лъжичка е малка по размери лъжица, с която обикновено се разбърква чай или кафе. Това е и една от популярните готварски мерки в българската и световните кулинарии. Вместимостта (обемът) на "усреднена" чаена лъжичка е 5 ml.
Изравнена чаена лъжичка съдържа:
* 2 грама брашно,
* 3 грама бакпулвер, какао, нишесте, червен пипер и други подправки,
* 5 грама захар, сол.
полезно за смотли като мен
Чаената лъжичка е малка по размери лъжица, с която обикновено се разбърква чай или кафе. Това е и една от популярните готварски мерки в българската и световните кулинарии. Вместимостта (обемът) на "усреднена" чаена лъжичка е 5 ml.
Изравнена чаена лъжичка съдържа:
* 2 грама брашно,
* 3 грама бакпулвер, какао, нишесте, червен пипер и други подправки,
* 5 грама захар, сол.
събота, 3 юли 2010 г.
консервиране на тиквички
ще пробвам следната идея, но ме смущава моментът с аспирин-а
взех го нейде из нет-а
"Скоро майка ми консервира тиквички.Рецептата е много елементарна :
Тиквичките се обелват и нарязват на шайби.Ако са млади може и да не се обелят.Посоляват се и се оставят така 1 ч.
След това се нареждат плътно в буркана.Долива се вода до горе( водата от отцедените тиквички също се слага ). Добавя се щипка сол (на буркан) и по един аспирин.
Бурканите се затварят с машинка. Варят се само 10 минути.
Така приготвени тиквичките могат да се готвят, пържат и панират."
да речем, че може и да стане
взех го нейде из нет-а
"Скоро майка ми консервира тиквички.Рецептата е много елементарна :
Тиквичките се обелват и нарязват на шайби.Ако са млади може и да не се обелят.Посоляват се и се оставят така 1 ч.
След това се нареждат плътно в буркана.Долива се вода до горе( водата от отцедените тиквички също се слага ). Добавя се щипка сол (на буркан) и по един аспирин.
Бурканите се затварят с машинка. Варят се само 10 минути.
Така приготвени тиквичките могат да се готвят, пържат и панират."
да речем, че може и да стане
вторник, 8 юни 2010 г.
петък, 16 април 2010 г.
живинка ...
понеже живинките се делят най-вече на 2, а само понякога на 3 вида, то ще се опитам да си спомня една полуфеминистка простотия, която не знам защо ми се върти от няколко часа в главата: жената е винаги млада, но нейните връстници са толкова стари, че не разбират това
както вече няколко пъти се възторгвам
както вече няколко пъти се възторгвам
сряда, 14 април 2010 г.
закон за запазване на енергията
Доверието и близостта са като кинетичната и потенциалната енергия и законът за запазване на енергията. Колкото по-далеч, толкова повече доверие, стигащо до предоверяване. Следва страх и пълно отчуждаване, което бавно, но сигурно влачи в обратна посока. След това се опитваме да качим доверието на тези, които са близо до нас, но това струва много пари.
сряда, 27 януари 2010 г.
за кучетата и котките
There are 10 types of people - those who understand binary and those who do no
тази мисъл достига до вас благодарение на факта, че водата в офиса ни замръзна, независимо, че сме с климатици и сме в центъра на града
затова се налага да я махна от скайп-а (както казват журналистите)и да я турна тук, с цел архив
тази мисъл достига до вас благодарение на факта, че водата в офиса ни замръзна, независимо, че сме с климатици и сме в центъра на града
затова се налага да я махна от скайп-а (както казват журналистите)и да я турна тук, с цел архив
вторник, 26 януари 2010 г.
един ден в снега
един ден в снега, като се връщахме с геша от софия установихме, че сняг има само в бургас, по-скоро, че това, което е на изток от хти-то е зарито с бялото нещо, което изненада глистите, които в последно време се покриха и дават свободно
така е, защото бургазлии сме хора с топли сърца и ядем притоплена храна, и обичаме училището по автотранспорт,
там хората се учат как да се справят със ситуации като тази, а ние се наслучихме на разни неща
така е, защото бургазлии сме хора с топли сърца и ядем притоплена храна, и обичаме училището по автотранспорт,
там хората се учат как да се справят със ситуации като тази, а ние се наслучихме на разни неща
неделя, 6 декември 2009 г.
петък, 4 декември 2009 г.
Никулденски шаран
Не знам дали поради факта, че Бургас е Бургас, но през цялото време, докато си мислех да опиша тайнството, все ми идваше на ум скверното Великденски шаран ...
Ще излъжа, ако кажа, че това не е рецепта от баба ми, защото каквато и да било плакия, особено от убита риба ми звучи ненадеждно, освен ако човек не я приготви сам, така, че да знае какво има вътре.
Казано по друг начин, шаран плакия е аналог на кутията с топките по теория на вероятностите, но без да се знаят цветовете им.
И така. Първо и основно правило е да има кой да изчисти шарана, особено, ако не е "гол". В този смисъл требе да призная, че през живота си не съм чистила риба и ако се наложи ще бъда ужасно нещастна, ще се почувствам беззашитна и предадена, което е нормално състояние на всяка жена. Фактът, че нивгаж не съм чистила риба е достатъчен, за да съм в 3% процента най-щастливи жени в света.
След като шаранът е изчистен, или са купени просто изчистени шайби от шаран, с което лесно се печели любовта на Милото, започва търсене на нещо, с което да се "оваля". Има различни варианти: обикновено брашно, царевично такова, а има и едни специални панировки за риба, които са "сухи" и стават за овалване.
Преди да продължа, искам да известя, че ако някой иска пълнен шаран - пратете го или му разрешете да ви заведе на кръчма, където ще си плати удоволствието, защото в къщи пълненият шаран хем няма да го докарате като свекърва си, хем няма да ви платят ... започнете с обработката отрано и обяснете, че на Никулден ще има щаран плакия, а не пълнен ...
И така, шайбите се овалват и се нареждат в тава - дълбока - ако имате нещо 15 см дълбоко ще е пърфект
отделно се задушават:
5-6 стръка праз, нарязани на ситно, може и лук, обаче аз промених малко идеята, защото за да слагам лук, трябва да моля Геша да го реже, а пък не ми се иска
двв-три глави чесън. тук има тънкост и да си призная с кеф слагам 5 глави - обаче не ги режа, а ги слагам целите скилидки, само "дървеното им режа" ... това е един приом, който научих от един приятел, който е бил някакъв строител из средния далечен изток
малко домати - аз не обичам варени домати и затова ги спестявам
орехи, но не смлени, а по-едричко начукани,за да се усешат
един лимон на резенчета - с кората!
може малко портокал - с кората!
една две чаши вино - някакво, може и полувкиснато
морков(-и)
стафиди
червен пипер
маслинки
и всичко това се задушава
Требе да го душите (миришете) непрекъснато, за да разберете по аромата какво точно му липсва.
На перверзния въпрос колко от кое и колко време се задушава и т.н. ше кажа, че това не е професионално, и на такива въпроси не отговарям. Една манджа се готви докато замирише на каквото требе.
След като се свали от огъня, адската смес се допълва с черен пипер и дафинов лист, с каквито ви се струва, че мерудии трябва, но може и без тях.
Маха се шарана от Онази така в началото, после се слага малко отдолу от сместа, нареждат се парчетата и се заливат отгоре
Пъха се във фурна и се души наоколо - като замирише на готово се вади.
позлва се ИЗСТИНАЛО и с каквото искате вино
не знам дали усешате леко киселкия, тръпчив вкус на манджата, и оня приятен вкус на салата от ряпа, а която можете да я допълните
посвешавам горното на дъщерите си
Ще излъжа, ако кажа, че това не е рецепта от баба ми, защото каквато и да било плакия, особено от убита риба ми звучи ненадеждно, освен ако човек не я приготви сам, така, че да знае какво има вътре.
Казано по друг начин, шаран плакия е аналог на кутията с топките по теория на вероятностите, но без да се знаят цветовете им.
И така. Първо и основно правило е да има кой да изчисти шарана, особено, ако не е "гол". В този смисъл требе да призная, че през живота си не съм чистила риба и ако се наложи ще бъда ужасно нещастна, ще се почувствам беззашитна и предадена, което е нормално състояние на всяка жена. Фактът, че нивгаж не съм чистила риба е достатъчен, за да съм в 3% процента най-щастливи жени в света.
След като шаранът е изчистен, или са купени просто изчистени шайби от шаран, с което лесно се печели любовта на Милото, започва търсене на нещо, с което да се "оваля". Има различни варианти: обикновено брашно, царевично такова, а има и едни специални панировки за риба, които са "сухи" и стават за овалване.
Преди да продължа, искам да известя, че ако някой иска пълнен шаран - пратете го или му разрешете да ви заведе на кръчма, където ще си плати удоволствието, защото в къщи пълненият шаран хем няма да го докарате като свекърва си, хем няма да ви платят ... започнете с обработката отрано и обяснете, че на Никулден ще има щаран плакия, а не пълнен ...
И така, шайбите се овалват и се нареждат в тава - дълбока - ако имате нещо 15 см дълбоко ще е пърфект
отделно се задушават:
5-6 стръка праз, нарязани на ситно, може и лук, обаче аз промених малко идеята, защото за да слагам лук, трябва да моля Геша да го реже, а пък не ми се иска
двв-три глави чесън. тук има тънкост и да си призная с кеф слагам 5 глави - обаче не ги режа, а ги слагам целите скилидки, само "дървеното им режа" ... това е един приом, който научих от един приятел, който е бил някакъв строител из средния далечен изток
малко домати - аз не обичам варени домати и затова ги спестявам
орехи, но не смлени, а по-едричко начукани,за да се усешат
един лимон на резенчета - с кората!
може малко портокал - с кората!
една две чаши вино - някакво, може и полувкиснато
морков(-и)
стафиди
червен пипер
маслинки
и всичко това се задушава
Требе да го душите (миришете) непрекъснато, за да разберете по аромата какво точно му липсва.
На перверзния въпрос колко от кое и колко време се задушава и т.н. ше кажа, че това не е професионално, и на такива въпроси не отговарям. Една манджа се готви докато замирише на каквото требе.
След като се свали от огъня, адската смес се допълва с черен пипер и дафинов лист, с каквито ви се струва, че мерудии трябва, но може и без тях.
Маха се шарана от Онази така в началото, после се слага малко отдолу от сместа, нареждат се парчетата и се заливат отгоре
Пъха се във фурна и се души наоколо - като замирише на готово се вади.
позлва се ИЗСТИНАЛО и с каквото искате вино
не знам дали усешате леко киселкия, тръпчив вкус на манджата, и оня приятен вкус на салата от ряпа, а която можете да я допълните
посвешавам горното на дъщерите си
четвъртък, 3 декември 2009 г.
Възраждане
Стануването е онова странно премеждие по време на маневра, при което поради странна конфигурация на екипа тестери, маневрата се изражда и притъпява усета на трупите (Бележка на временно стануващ: тр[у:]пи като troops (войски), а не като "трупи", демек спиртосани кютуци).
От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.
Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.
Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва ... защо, кой беше инициаторът ?! ... защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия
Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!
Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:
туршия - задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.
червеното вино - цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..
поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски ...
пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.
Кюфтетата - не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат
чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата ...
екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите
сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още
обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива
От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.
Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.
Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва ... защо, кой беше инициаторът ?! ... защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия
Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!
Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:
туршия - задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.
червеното вино - цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..
поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски ...
пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.
Кюфтетата - не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат
чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата ...
екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите
сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още
обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
