Кокошките на бай Пенчо

"Голям човек е Дакелът" и ченето на Константин Коцев са 18-тото нещо, което ми идва на ум, докато се чудя какво да спретна като текст за Великден.

Тръгвам с бутон "Back" и трейсвам кокошките на Бай Пенчо, после яйцата, после цените и полските яйца, които ще внасят, и след това пак Великден, и какво ще правим на Великден, децата ще са тук,  ще боядисваме яйца, обаче яйцата са скъпи, и ще видим Бай Пенчо дали има, можехме да спретнем една екскурзийка до Турция  от Оферти с Голямо намаление, обаче там официалната религия е друга, и ... така.

Великденски яйца

Бай Пенчо е наш приятел. Приветлив, с излъчване на нещо средно между Клинт Истууд и професор по физика. Запознахме се с него преди 2 години на Казана. Тогава той обслужваше пещта за огнена вода и създаваше наоколо едно много готино усещане за човек, който е на село, защото му харесва.

Бай Пенчо е имал три деца, две момичета и едно момче, и една жена, която явно много е обичал, което личи от приказките му. Един след друг са си отишли синът му, жена му и едната му дъщеря. От Голямото семейство, което сядаше на масата, сега сме само двамата ...

Като се замисля, много е тъжно, но всъщност той не изглежда мрачен. Видът, походката, начинът на общуване са на човек, приел, че всички злини, които са го застигнали са били неизбежни, което в никакъв случай не го класира в групата на примирените. Просто не се е срутил. Радва се на другата дъщеря, на внучето, на зет си ... и така.

Малко идиотско ми се струва сега това, което изначално ми идваше да напиша от пусто мераци от определени фрази, но във всеки случай Големи хора са кокошките на бай Пенчо. А яйцата за Великден вече сме ги осигурили. Обаче пак се чудя дали да не дам на някоя друга приятелка да прегледа всички евтини оферти за Великден. Кретения!

Боженци

В дните на баш планинските прогнози тръгнахме към Черневци, което по начални данни се намира сред нищото - някъде в Стара Планина, уж до Габрово, ама не съвсем и по пътя към Велико Търново, ама не точно. Учудващо, пътят до последните три километра - през Хаинбоаз, после към Трявна (или към Троян ?) се оказва чист, дори от ТИР-ове чист.
Естествено, всичко хубаво завършва интересно, което не е перфектният завършек според китайските мъдреци.
Черневци се оказва село със стари къщи, с покриви, надебелели с 40 см бял сняг, каквато белота има само в планина. Черневци, което припознаваме като Боженци, е от онези села, които не миришат на обор, а дворовете съперничат по наредба на псевдокъщите на псевдоОнези от Ветрен, някогашно Житарово.

Боженци

Двама души, които питаме, къде се намира Боженци отговарят "Едно голямо бяло, на баира се вижда". За бургазлии, тръгнали на почивка на планина (както другите казват, че отиват на почивка на море) баирът се отъждествява с Шилото, или онзи Айтоски балкан, който за хората, свикнали да виждат планина, наричат Хълмчето отсреща.
Тръгваме надолу с кола, която по правилата на морски хора сме подбрали така, че прогледът и да е 14 см. Това е естествено, защото човек, израснал в мек климат глава за самосъхранение няма.
Пътят, естествено покрит със сняг е с коловози, които няма как да не ни вкарат в себе си, и шумът от "дъното" на колата свива сърцата ни.
Баирът отсреща, на който трябва да се види хотел Боженци, се появява поне 20 пъти за 3-то километра преход. Не се се движи планината, но в планината всичко е баир, а не ясно изазен локален максимум, на какъвто сме свикнали.

Истинска почивка за времето

All of a Sudden, вляво преди паянтово мостче, радостна картина ни кара да възкликнем : "Тези как мислят да избият инвестицията".
Хотел Боженци се оказва голям, построен по всички правила красотата на традицията, модерен и луксозен. Цените са адекватни на условията, които предлага, а още по-адекватни цени за почивка в Боженци, бяхме открили на един от сайтовете за групово пазаруване на почивки.
В Хотел Боженци не се пуши, Ицо се оплаква, че стаята му няма тераса и ние се чувстваме късметлии. Заедно с нас са пристигнали 4 семейства с деца, явно ползвали същата оферта. Бащите, едва оставили багажа, мятат на гръб по едно хлапе и по халати се запътват към басейна, който е естествено продължение на ресторанта. В сградата е почти горещо, а погледът към снега по дърветата и снежната планина е като климатик през летни горещини.

Майките от своя страна веднага надушват лоби бара, едиственото място за пушачи, и за тях спа почивката започва с мартини и няколко коктейла.
И така .... 3-4 дни, които си заслужаваха.

Евровизия

01. go week   - подходяща за ученическа забава през 1976 няккъде. Може и да става за саундтрак на нещо от сорта на "10 неща, които мразя у теб"
02. тодор гаджалов - тримата мускетари - ол фо уан ,,,,, даже накрая на припева иде да довършиш. Става за сингъл на седмокласник, обаче йок нещо общо с Bryan Adams, Rod Stewart, че даже и Sting
03. Стелияна Христова - нещо средно между Козият рог,  Адаптация и още нещо, но не мога да кажа - Паша Христова или "ше продължавам да пея" - обаче на места по-фалшиво, Иначе бек звукът е като на Червения площад. Доста нахално една известна певица се явява нато бек вокал и не дава шанс на момичето да се прояви. Но никога не мога да запомня - Мариана или Мария се казва
04 Рене Ранев  - потрес нещо, което винаги завърша на Ю-ю-ю.... англичаните са големи тъпанари, ако това е английски
05. Деси Слава. Просто с първите 4-5 български "песни" на Евровизия разбирам, че искам да слушам чалга. И този миг- самата Деси слава.... След 15 минути си спомням за арменския виц за 150 килограмовата жена и си викам "Що не тръсна някаква истинска чалга, а не ...." Обаче дотук е фаворит
06. Светозар Христов - Тейк ми даун ряпа да яде пред Take me down-а на нещото с брада на Устата (не искам да обидя Устата), АААААААААААААААААААААААААА -
фас-тайм ....
....
нямам сили натам....

С удовлетворение установявам, че Софи Маринова отива на Евровизия. Жената пя добре, най-добре, и има Визия, дори и да не е в Евро.

Оферти за Свети Валентин и за женение с деца

Дори и женени с деца - оферти за Свети Валентин от 105 лева в Банско

По телевизията от сутринта ме убеждават, че днес 01 Февруари е Трифон Зарезан. В такива ситуации веднага прехвърлям за някой от комедийните канали. Трифон Зарезан е онзи ден, в който дядо ми и още няколко негови приятели, вадеха от червеното в стълени канички, режеха изискани днес, тривиални за тогава мезета, и на другия ден пиеха зелева чорба. Цялата сценка се разиграваше в избата, където в земята се копаеха "дупки" и там се слагаха реколтите, защото по време на Онези Времена хората на Бойко Борисов обикаляха и глобяваха, или изземваха виното като дрога.

Та затова си викам - няколко оферти в Банско за Свети Валентин, уж, на тънки цени, дават достъп по Трифон Зарезаново време до Дядо Либе, до тук, до онуй и т.н

Танцьори

трябва да се гледа

МЛИН

МЛИН
 2 ч.ч брашно
1 ч.ч к.мляко
1 ч.л сода бикарбонат
1 яйце
150 гр. сирене
50-60 гр. масло
сол

 Разбитото яйце се смесва с киселото мляко, в което е разтворена содата.
Прибаря се натрошено сирене и брашното.
Сместа се разбърква и се изсипва в намаслена тавичка /малка, моята е 24/18 см./
Отгоре се разпределя маслото, нарязано на парченца.
Пече се в предварително загрята фурна.
На 175 градуса - 10-15 мин.

нет лог (няма логове)

всички социални мрежи си заприличаха
най-вече по това, че накъдето тръгне вълкът - натам тръгват овцете
а колко спокойно беше преди, в нормалните народни приказки
върви се стадото, а вълкът го следва
и така си беше - вълкът изяждаше последното и хоп! и вълкът сит и агнето цяло. е, не това, дето го е изял вълкът, а по принцип агнето
а сега какво
вълкът все по-гладен, не ненахранен, а по-гладен
агнет0 дали е цяло не се знае, защото в крайна сметка не е ясно има ли агнета изобщо зад вълка
и к'воооооооооооооооооооооооооооооооооо

дзъън

Най-тежката част от утрото е ранният следобед.

Горният десен ъгъл

Хорът при Пионерски дом Бургас, с диригент Милка Стоева

В първия момент, когато попаднах на снимката, се опитах да различа познати физиономии в горния десен ъгъл, включително собствената си. Обаче на чист български установих - Йок! И отчайващото - очите вече не държат или пунктирана връзка на главния мозък с окото. Миг по-късно долният ляв ъгъл визуализира истината за проблема с очите - годината била 1985, а това е 6 години след като завършихме гимназия.
Иначе всичко е еднакво. Червените униформи (на момчетата бяха бели, но пак червени им казвахме), Милка, усмивката, която се вижда през кока на тила. И дори си спомням точната височина, на която е лакътя и, когато вдигне ръка, за да ни подкокороса да подлудим публиката. Ние и нея правехме на луда, но това беше мисията ни.
Друга ми беше приказката. Като видях снимката си казах - Я! една снимка от времето, в което бяхме малки, преди да установя, че е от времето, в което вече сме били Големи.

Отговор

На въпроса:
- Вярвате ли в Дядо Коледа?
Отговорът е категоричен:
- Да. Always Coca Cola.

за рибаря и червената рибка

Човек не много набожен и доста суеверен, се страхувам от това, което може да ме застигне - семейството, и лично мен. По време на последната вечер, в която честваме Рождество.....  Еретични въпроси и дваж по-таквиз отговори щъкат из главата ми като резултат от разговорите за Кенвин Спейси край масата.

Установяваме наличието на онази гигантска машина, която манипулира света - една напитка, далеч от истинското червено вино. По 5 или 6 "централни програми" тече двучасова реклама на КолаКола. Яд ме е, така както не само ме е яд, а и завиждам на Бил Гейтс, на Цукер'не'знам'си какъв бургер, което не мога да запомня, независимо от професионалното изкривяване да помня моливчето на келнерите.

Не знам защо, но помня, че Дядо Коледа (Дядо Мраз на най-близкия ми приятел от детинство Ники Керин, беше един едър половин метров човек с някакви дрехи в беж, кафяво, доста грубички, а дядото беше с дълга бяла коса). Дядото на Ники беше внушителен, а моят червеничък Кокаколчев, беше в степени по-красив.

Естествено, че го няма Дядо Коледа във вида, в който ми го набиват, с лопатарестите "елени". Дядо Коледа си е рибар, и не мога да си представя, че рибар в последния месец на годината се налива с КокаКола

Франк, Евро или Долар .... викам Клик

Вместо да се моткаме и да губим време викам да минем към универсално средство за разплащане: Клик (един click).

Има множество предимства:

- Кликът (click) не е постоянна величина като количествен показател и зависи от емоционалния заряд. Може да се генерира и преобразува и не е тъпа като златото.

- Кликът (click) има плавно денонощно покритие (зони, меридиани) и за генерирането му е необходимо просто Земята да се върти, което тя и без друго прави, като при това моткане около оста си тя хаби ей така колосално количество екологично чиста енергия - остава неизползвана.

- Кликът (click) отдавна вече е разплащатено средство не само в Евросъюза, а най-вече извън него, в Google, Yandex, Bing и всички афилиейт програми, които се наричат така, за да се избегне фалшивенето с "партньорство", европроекти, и т.н.

- Кликът (click) носи емоционален заряд. Можеш с един клик на прецакаш някого, можеш с един клик да разкараш някого и също така един клик е достатъчен, за да цапнеш премиера по манерката.

- Кликът (click)не могат да ти източат кликовете от мишката, както това в последно време се случва

- Кликът (click) лесно се прихваща и фалшифицира

- Кликът (click) лесно се манипулира

- Кликът (click) е особено лесно манипулируем за нашия бранш.

{F1} понеже ме мързи

На клавиатурата има един син бутон (клавиш), с едно Fn, който обръща картинковия най-горен ред в подредена съвкупност от Функции. Естествено, много по-лесно е, просто да се използва картинката за асоциация, но защо да е лесно, като може да е така, както ни харесва.

Основната разлика между Човека на Запада и Човека на Изтока било казват, че първият винаги бил изненадан от смъртта, а вторият цял живот се готвел за нея. Не се казва дали е бил изненадан.

Наличието на точна горна и точна долна граница на представите зависи от далекогледството на индивида. Кофти тръпка е, когато заради това далекогледство не видиш малките долни и горни гранички, напъпили като лежащ полицай.

Големият ресторант на България

Големият ресторант на хотел България, който тъне в облаци и казина, е първообраз на Онази смрадня от филма с Луи Дьо Финес
Ароматът, който се носи от Кухнята, или поне от отворите, наричани често "врати", връща в детството, в онези кухни на ученическите лагери, където заточваха Народната Младеж с дружинни ръководители, за да дава дежурства по миене на съдове, докато децата на даскалиците, а и самите даскалици, тайно похапваха пържолки. Най-голямата заслуга на Майстор Стоян за Големия ресторант на Хотел България е, че успя да убеди Гал Фона да му дава по 100 кинта в определен ден от Седмицата за гощавка с остатъците от предиобедната блок маса на нощуващите. Иначе за Майстор Стоян се говорят Големи Работи, но сърмичките, които притопля са от по-кофти полуфабрикат, от предишния не толкова популярен майстор. Важно е, че сред смрадта се усеща парфюма на Кмета и няколко камериерки, които пърхат край него, защото не знаят, че камерата не лови парфюм.

Няколко признака, по които ще познаете, че сте в Бургас

Ако погледнете навън и най-високата сграда е старото БСУ, значи сте в Бургас, а това, което е отгоре е мъгла. Ако също така не вали, но се чува как капе от дърветата, то е онова бургашко полуутро, в което лампите дават нишан за влажността на въздуха.
Твърдят, че е 6 градуса, но всъщност е мъгла, и не е ясно дали е температура на въздуха.