Ден 12-ти

Ден 12-ти
от добре асфалтирания ми път в Политиката, за който разбрах, че е такъв след като днес се наложи да измина 50 метра по центъра на Най-Такивият Град за Таковане.

Звучи сложно, обаче е просто.


Денят е пълен с шумове, шумкари и слънце.... Ден за размисъл - да хвана гората или мога и тук да си стрелям.

Телефонът ми звъни почти непрекъснато, а по улиците вече ме питат "Как е политиката"

Не'ам идея, честно, но това с питането е сериозно :))

Дюкяните са отворени.
В едни дюкяни се менкат Мини Стерства
От един Дюкян се показва едно, което се мандахерца с движение на Фуко. После си стиска ръката с Главния преговарящ, който се оказва Три Жени и бавничко се вдига нагоре, забравило, че виснала главица сабя не я сече.

Обещавам Пионери, да сечем наред всичко що виси!

Тия Дюкяни, без този, ще ги експроприираме (това от екстраполация по-трудно се пише , а пък на Адвокатите възлагам да подготвят експроприативното споразумението за доброволно предоставяне ...

Петък е, Боже!
Прости ми, шефе, но знам, че си безсмъртен, колкото и да се скриваш от време на време !