Ягодово мохито по време на буря

Навръх малък Петък, в сряда 28 май, тържествено със Севдалина, след 5-6 пътно уговаряне се понасяме (поотделно) към Булевард (някога кино Вапцаров), където Катя има рожден ден. Катя е в депресия, която винаги се появява преди да замине за Милано, Париж, Прага или друго място, където евентуално има концерт на някой Много-готин-пич, например Жан Мишел

Този път Аз, по почина на Другата Катя (която с присъщата си интуиция ми звъни в момента, в който изписвам името и), тръгвам към уговореното място тогава, когато Севдалина Вече е там, на Грамофона демек, което място сме определили за загряваща тренировка.

Виждам я, и тутакси разбирам, че моето закъснение е престъпление спрямо човечеството, спрямо нея, и в крайна сметка няма да доведе до нищо добро, освен до дъжд. Заварвам я зад водна чаша с ярко червена каша, една сламка, нещо забучено на ръба на  чашата и широка усмивка, с която ми съобщава "Ягодово мохито: много е хубаво" (може и вкусно да е казала, ама нема как едно Мохито да е вкусно, обаче от нея може да се очаква и такава конфигурация на думи, касаеща алкохол).

Зловещото нещо прилича на Оня материал, от който се прави дроб сърма, а ягодата мяза на овче око. Естествено, на Севдалина и отива да употребява питиета в тази гама, и сега с отдалечаване от момента на събитието си давам сметка, че по блузата, а може би по полата и, имаше няколко цветя в тон с кашата, и предполагам те са надделяли при избора.

Оглеждам се плашливо наоколо, и това поощрява една жена, облегната на бара да се извърне 73 градуса надясно и да ме доближи.

Забравих да спомена, че Грамофонът е издигнат на мястото на една полянка (наричаха ги градинки), около която играехме като деца. Вратите за преход към Яворов и Пионерския дом са същите зелени от другата страна на Богориди (знам ги в детайли, барабар с ръждясалите брави и пирони)
Софроний, или не знам дали е продължение на Софроний, или друга беззименна уличка, се пада на гърба на найлоновата барака, в която присядаме.
Изобщо, аз съм в мои води и тук, в тази махала, никой не може да ми диктува, защото и паветата, останали наоколо ми помагат.

С приближаването на жената от бара, усещам, че нещо предстои, но тя все още не знае.
И Един мъж, който по-късно се появи от някъде, и той не знае, обаче усещането няма как да ме лъже.

Предавам тук почти 1:1 диалозите, защото за онези, които ме познават, не е нужно да вмятам нищо

Аз: Едно мохито
Тя: Обикновено или Ягодово
Аз: Обикновено
Тя: Ама опитайте Ягодово, много е приятно, ще ви хареса. По-хубаво е ...
Аз: Не-не, аз съм по класическите варианти /
Тя: Ама вижте приятелката си как си поръча /тук само искам да вметна, че Севдалина нищо не разбира от пиене, и се оставя да я манипулират/
Аз: Не-не, не обичам да рискувам /забележете все още съм в летаргичен вариант, но някъде над Славейков облаците вече са се сгъстили/
Тя: Ама трябва да опитвате различни неща, да почнете да ги разпознавате ...
Аз: /Маниииии/ .... / не помня какво точно казвам, но със сигурност тя ще го запомни, защото след това не предлагаше повече това, дето го пробута на Сев. Тирадата включваше няколко елемента обучителни, че не може да казва нещо на клиент ... и т.н./

Междувременно се е затъмнило.
Облаците от Славейков, вече са над Грамофона. Подухва един тъкъв неуловим ветрец, който се появява от нищото /както казват в литературата/ и показва,

че Баба Яга скоро ще включи на скорост /иначе си е точно оня ветрец, който идва леко влажен и прохладен и мирише на дъжд, ама на Дъжд с

главно Д, като на Дженифър Лопес(з)/.
Севдалина естествено се сеща /по-скоро се скатава от Мястото на бурята/, че малко цигари трябва да покупим преди да се юрнем към кръчмата, и

пренебрегвайки идеята ми за магазина в блока на Оги Липовски хуква надолу по Богориди да купува от незнайно къде. Сега пак се сещам, че сигурно, ако

беше тръгнала нагоре по-малко хора щяха да я видят и да и се възхитят на фигурата, и затова се обърка така.

През това време, аз сигурно съм говорила нещо с някого по някой телефон, или съм обяснявала на сервитьорите, че имам докторат по психотормоз и вътрешнокръчмени отношения ...
Паветата в недрата на улицата вече са изпуснали шистов газ и ...
Още с идването на Севдалина от небето шурва една река, която в нормалното ни детство се наричаше летен дъжд, а в сферата на наличие на повече от 1

телевизия се нарича потоп и му правят снимки. И ние правихме, ама ми се напълни картата
Капките бият нагретите плочки по Богориди и правят онази чашковидна форма, която често се използва за фон на Екосайтове, обаче сега не е толкова

синя, а по-скоро полуплътно сива.
Поглеждам страхливо нагоре, защото съм се оказала в Окото на собственото си отмъщение и те не знаят, обаче аз знам
Успокояват ни, че това отгоре, не тече, и ... така беше. Всъщност Те все още не разбират, че имат проблем

Един момък, т.е. Оня мъж от малко по-горе, ни доближи и вика "Дайте да го дръпнем назадЕ". Е, това Е направо ме съсипа. Викам му го в прав текст

"Това НАЗАДЕ ме съсипа!"
Той "ама аз така ли казах"
Ние "Да"
Той "Вие (т.е. аз да не сте учителка по български език и литература"
Аз "Не, математик съм"
Той (подава ми ръка) "Много уважавам учителите по математика"

Оттук натам не помня мисля нищо, освен, че покрусата във високотехнологичната уеб базирана душа моя на вещица предизвика едно наводнение отдолу.
По пода на импровизираното нещо потекоха едни води, които идваха от "запушените канали" .... Сетих се откъде е Верото (т.е. сапунената пяна)
Та от няколко концвентрирани места на пода на "заведението" започва да се излиза вода ... движението, формата и фронта на разпространение на вълната

приличат досущ на онези, които знаем от едни филми, в които под вратата потича кръв или нещо гадно зелено, което след това се вдига нагоре, разкършва

се и от него се появява смъртният враг на Арнолд Шварценегер... В конкретния случай това не беше То, а беше Израз на Да-бяха-си-мерили-думите или

Отмъщението-на-Баба
Оказа се, че онова нещо горе, което не пропуска вода се държи на едни кухи тръби, и някой архитектурен гений беше пропуснал, че Грамофонът е под

дърво, а дървото обикновено има листа, а листата на широколистните дърветa обикновено Капят ...

Севда вика - дай да си поръчаме още по едно ... обаче като ги видя да бъркат в канала да вадят листа, и тя се отказа
и после пяната от Верото - с едни стирки изтикваха навън водата и тези стирки бяха с Веро

Извън найлонит дъждът вилнееше и на няколко пъти уж да спре, и пак започваше, и то точно когато решавахме да тръгнем
Все едно ни викаше - гледайте сеир бе, сега ви се е паднало
Накрая Катя звънна притеснена шото не знаеше, че сме в екшън на 30 метра от Кръчмата
Престрашихме се и викаме - хайде на прибежка до Оня Червен навес и оттам после пак на прибежка до вратата на Булевард

Обаче не успяхме
Колчем кракът ни стъпи извън найлона и .. дъждът секна като мисъл на студент по време на устен изпит
А! И на тръгване ставаме и Севдалина се мята на врата на едно младо момче, дето било на първата и братовчедка син