Железният светилник

Ето един пример как могат да скапят заведение.

С няколко приятели ката понеделник, с цел оцеляване пием (пиехме) по няколко в Жеезния светилник. В те


На въпроса "Колко е цената?" Отговорът е "не мога да помня всички цени", или "там ги пише". Това е достатъчно, за да се повтори случката от Ресторанта на Хотел Бургас, в който един момък на видимо 21-22 се опита на да ни цака с 60 кинта.... мен, човек-математик) и трима журналисти ...

Сладкото от боровинки, върху препечения (забележете на скара от кюфтета, изплескан ей така) камамбер е от онези лигави желета, за които се знае, че трябва да има цвят бордо - на водните бои цветът е между червеното и синьото, но все още не лилаво и е пихтиесто. Това "сладко" няма нищо общо със зелените смокини, които предните собственици май сами правеха.

Каката, която е наполовина на възрастта ни, затова е с обременено съзнание и памет, започва да препоръчва вина. Всички са на изба ТодороФФ и с цена от 40 нагоре.

Точно на три метра вдясно се намира една друга кръчма, в която същото, но от прилична година струва 14,00 лв, но пък там носят едни смачкани маслини, независимо, че наслиновата криза отмина през първите 13 години след раждането ми.


Съшата куха лейка, ако дойде в офиса ни, защото шефът и е поръчал сайт, а тя е технологичния му помощник, който е изключително вещ "хакер", очаква освен да изслушаме простащините и, освен да траем мляскането на дъвка, да помним паролата на мейл-а и, който е един от мейлите, който е на един от онези 630 проекта ... в портфолиото